Нестихващото състрадание на Спасителя
Проявата на състрадание към другите в действителност е същността на Евангелието на Исус Христос
Един от най-удивителните принципи, които Спасителят преподава по време на Своето земно служение, е това да се отнасяме към другите със състрадание. Нека се замислим върху този принцип и практическото му приложение, като разгледаме разказа за посещението на Исус в дома на фарисея Симон.
В Евангелието на Лука се разказва как една жена, считана за грешница, влиза в дома на Симон, докато Исус е там. Разкайвайки се смирено, жената доближава Исус, измива нозете Му със сълзите си, избърсва ги с косите си, след което ги целува и помазва със специално масло 1 . Горделивият домакин, който се смята за нравствено по-извисен от жената, надменно и с укор си казва: „Този, ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница“ 2 .
Отношението в стил „аз съм по-свят от теб“ кара фарисея да отсъди несправедливо както за Исус, така и за жената. Но знаейки всичко, Спасителят разбира помислите на Симон и, с велика мъдрост възразява срещу неговото снизходително отношение, като същевременно го подсеща за липсата му на добри обноски при посрещането на специален гост, какъвто е Самият Той. Всъщност откритото порицаване на фарисея е свидетелство, че Исус наистина притежава дара на пророчеството и че греховете на тази жена, която има смирено и каещо се сърце, са опростени 3 .
Наред с много други събития от земното служение на Исус, този разказ показва за пореден път, че Спасителят се отнася със състрадание към всички, които идват при Него – без да прави разлика – и най-вече към онези, които най-много се нуждаят от помощта Му. Разкаянието и почтителната обич, проявена към Исус от жената, са доказателство за искреното ѝ покаяние и желание да получи опрощение за греховете си. От друга страна, чувството за собствено превъзходство на Симон, придружено с коравосърдечието му 4 , не му позволяват да прояви съчувствие към тази каеща се душа, като той се отнася дори и към Спасителя на света с безразличие и неуважение. Неговото отношение показва, че начинът му на живот не е нищо повече от стриктно и формално спазване на правила и външни прояви на убежденията му чрез високо мнение за себе си и фалшива святост 5 .
Състрадателното и лично служение на Исус в този разказ нагледно представя един съвършен модел за това как следва да се отнасяме към нашите ближни. В Писанията има безброй примери как Спасителят, вдъхновен от дълбоко и нестихващо състрадание, общува с хората от Своето време и помага на страдащите, „отрудени(те) и пръснати(те) като овце, които нямат пастир“ 6 . Той протяга милостивата Си ръка към онези, които се нуждаят от облекчение на тегобите си, както физически, така и духовни 7 .
Състрадателното отношение на Исус се корени в милосърдието 8 , именно в Неговата чиста и съвършена любов, която е в основата на Неговата единителна жертва. Състраданието е основна черта на хората, които се стремят към освещаване, като това божествено качество се свързва тясно с други християнски черти, като например това да скърбим с онези, които скърбят, и да изпитваме съчувствие, милост и доброта 9 . Проявата на състрадание към другите в действителност е същността на Евангелието на Исус Христос и е ясно доказателство за нашата духовна и емоционална близост до Спасителя. Освен това показва до каква степен Спасителят оказва влияние върху начина ни на живот и разкрива величието на нашите духове.
Важно е да се отбележи, че състрадателните постъпки на Исус не са спорадични или принудени проявления, резултат от списък със задачи, който трябва да бъде изпълнен, а всекидневен израз на Неговата истинска, чиста любов към Бог и Неговите чеда и на нестихващото Му желание да им помага.
Исус може да разпознава нуждите на хората дори от разстояние. Затова не е изненадващо например, че веднага след като изцелява слугата на един стотник 10 , Исус тръгва от Капернаум към град, наречен Наин. Това е мястото, където Той извършва едно от най-трогващите чудеса в Своето земно служение, когато заповядва на мъртъв млад мъж, единствен син на овдовялата си майка, да стане и да живее. Исус долавя не само силната болка на горката майка, но и трудните обстоятелства на нейния живот и изпитва истинско състрадание към нея 11 .
Подобно на грешницата и вдовицата от Наин, много хора в нашия кръг на влияние търсят утеха, внимание, приобщаване и всякаква друга помощ, която ние можем да им предложим. Всички ние можем да бъдем инструменти в Господните ръце и да се отнасяме състрадателно към хората в нужда, точно както прави Исус.
Познавам едно малко момиче, което е родено с тежка форма на заешка уста и заешко небце. Още на втория ден от живота си е трябвало да претърпи първата от поредица операции. Изпитвайки истинска съпричастност към хора със същия проблем, това момиче и родителите ѝ се стремят да проявяват разбиране и да оказват подкрепа и емоционална помощ на другите, които се сблъскват с тази трудна реалност. Наскоро те ми писаха и споделиха: „Поради проблема на дъщеря ни, имахме възможността да се срещаме с прекрасни хора, които се нуждаеха от утеха, подкрепа и насърчение. Преди известно време нашата дъщеря, която вече е на 11 години, разговаря с родителите на едно бебе със същия проблем. По време на този разговор, дъщеря ни за момент си свали маската, която носеше заради пандемията, за да може родителите да видят, че има надежда, въпреки че тяхното бебе все още има да извърви дълъг път през следващите няколко години, за да се справи с този проблем. Много сме благодарни за възможността да проявяваме съчувствие към страдащите, както Спасителят прави за нас. Чувстваме, че болката ни намалява всеки път, когато облекчаваме нечия чужда болка“.
Скъпи мои приятели, когато целенасочено се стремим да превръщаме състрадателното отношение в аспект на живота си, следвайки примера на Спасителя, ще ставаме по-чувствителни за нуждите на хората. Имайки тази повишена чувствителност, всичко, което правим, ще бъде породено от искрена загриженост и любов. Господ ще оценява полаганите от нас усилия и със сигурност ще ни благославя с възможности да бъдем инструменти в Неговите ръце, като смекчаваме сърца и носим облекчение на тези, чиито „ръце… са отпуснати“ 12 .
Наставлението на Исус към фарисея Симон ясно показва също, че никога не трябва сурово и жестоко да съдим ближните си, защото всички се нуждаем от разбиране и милост за несъвършенствата си от страна на нашия любящ Небесен Отец. Не е ли точно това, на което Спасителят учи в друг случай, когато казва: „И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?“ 13 .
Трябва да си даваме сметка, че не е лесно да разбираме всички обстоятелства, които допринасят за дадено човешко поведение или реакция. Външните проявления може да заблуждават и често пъти да не представляват точно мерило за нечие поведение. За разлика от вас и мен, Христос е способен да вижда ясно всички аспекти на дадена ситуация 14 . Макар да познава всички наши слабости, Спасителят не ни осъжда прибързано, а продължава състрадателно да работи с нас във времето, помагайки ни да премахнем гредата от окото си. Исус винаги гледа на сърце, а не на лице 15 . Самият Той заявява: „Не съдете по външността“ 16 .
Помислете върху мъдрия съвет на Спасителя, отправен към дванадесетте ученици нефити по този въпрос:
„И знайте, че вие ще бъдете съдии на този народ според правосъдието, което Аз ще ви дам и което ще бъде справедливо. Прочее, какви човеци трябва да бъдете вие? Истина ви казвам, тъкмо какъвто съм Аз“ 17 .
„И тъй, Аз бих желал да бъдете съвършени, както Аз съм, или както вашият Отец, Който е на небесата, е съвършен“ 18 .
В този контекст, Господ прилага правосъдие спрямо онези, които го вземат върху си, за да съдят неправедно предполагаемите недостатъци на другите. За да можем с достойнство да отсъждаме праведно, трябва да се стремим да ставаме подобни на Спасителя и да гледаме със състрадание на несъвършенствата на хората, през Неговите очи. Като се има предвид, че все още имаме да извървим дълъг път, докато достигнем съвършенството, може би ще е по-добре, ако седнем в нозете на Исус и молим за милост за собствените ни несъвършенства, както прави разкайващата се жена в дома на фарисея, а не да хабим толкова време и енергия да се вглеждаме в уловените от нас несъвършенства на другите.
Скъпи мои приятели, свидетелствам, че като се стремим да следваме състрадателния пример на Спасителя в живота си, способността ни да се вглеждаме в добродетелите на нашите ближни ще нараства, а естественият ни инстинкт да съдим техните несъвършенства ще отслабва. Връзката ни с Бог ще се задълбочава, а животът ни несъмнено ще става по-приятен, чувствата ни по-смекчени и ние ще открием един непресъхващ извор на щастие. Ще бъдем известни като миротворци 19 , чиито слова са успокояващи като утринна пролетна роса.
Моля се да ставаме по-дълготърпеливи и изпълнени с разбиране към другите и Господната милост, в съвършена кротост, да успокоява нашата нетърпимост към несъвършенствата на другите. Това е поканата на Спасителя, отправена към нас. Свидетелствам, че Той е жив. Той е съвършеният модел за състрадателно и търпеливо ученичество. Давам своето свидетелство за тези истини в святото име на Спасителя Исус Христос, амин.