Да ставаме нещо повече в Христос – притчата за наклона
За Господ е от най-голямо значение не откъде започваме, а накъде сме тръгнали.
Когато бях момче, имах големи амбиции. Един ден след училище, попитах: „Мамо, какъв да стана, когато порасна – професионален баскетболист или рок звезда?“. За съжаление, аз, Кларк, не показвах заложби за бъдеща спортна или музикална слава. И въпреки че полагах големи усилия, многократно ми бе отказван прием в учебната програма за напреднали на моето училище. Накрая моите учители ми предложиха да се съсредоточа върху стандартната учебна програма. След време компенсирах, като развих навици за учене. След като отслужих мисията си в Япония, почувствах, че моите интелектуални и духовни способности започват да се проявяват. Продължавах да работя усилено. За пръв път в живота си системно включвах Господ в моето развитие и това даде резултат.
Братя и сестри, в тази Църква, ние вярваме в божествения потенциал на всички Божии чеда и в способността ни да станем нещо повече с помощта на Христос. За Господ е от най-голямо значение не откъде започваме, а накъде сме тръгнали 1 .
За да обясня този принцип, ще се позова на някои основни правила в математиката. Не се стресирайте, че чувате думата „математика“ на общата конференция. От математическия факултет към УБЙ–Айдахо ме уверяват, че дори начинаещите ще могат да разберат основната идея в случая. Започва от равенството за права. За нашите цели приемаме, че пресечната точка е началото на правата. Пресечната точка може да бъде високо или ниско в графиката. Наклонът на правата може да бъде положителен или отрицателен.
Всички имаме различни пресечни точки – започваме на различни места с различни житейски дадености. Някои от нас се раждат на висока пресечна точка и с много възможности за успех. Други преживяват начални обстоятелства, които изглеждат несправедливи 2 . След това поемаме по наклона на индивидуалния напредък. Бъдещето ни ще се определя много по-малко от нашата начална точка и много повече от наклона ни. Исус Христос вижда божествения ни потенциал, независимо къде започваме. Той го вижда в просяка, в грешницата и в немощния. Вижда го в рибарите, в бирника и дори във фанатика. Без значение откъде започваме, за Христос е важно какво правим с това, което ни е дадено 3 . Светът обръща внимание на пресечната ни точка, а Бог – на нашия наклон. В Господната математика Той ще прави всичко възможно, за да ни помага да насочваме своите наклони към небесата.
Този принцип трябва да дава утеха на хората, които изпитват трудности, и повод за размисъл на тези, които изглежда се радват на всякакви предимства. Нека се обърна първо към хората, които започват от трудни обстоятелства, сред които бедност, ограничен достъп до образование и тежко положение на семейството. Други хора страдат от физически трудности, свързани с психичното здраве ограничения или тежко наследствено обременяване 4 . С каквито и трудности да се борите, моля разберете, че Спасителят познава нашите проблеми. Той е взел „върху Си (нашите) немощи, за да (може) сърцето Му да се изпълни с милостта, … та да узнае Той… как да (ни) подпомага според (нашите) немощи“ 5 .
Нека споделя два насърчителни аспекта за хората, които се борят с трудни начални обстоятелства. Първо, гледайте накъде сте се насочили, а не откъде сте тръгнали. Не бива да игнорирате обстоятелствата си – те са действителни и трябва да бъдат отчитани. Но прекаленото съсредоточаване върху трудна начална точка може да влияе на човека, който сте, и дори да ограничава способността ви да избирате 6 .
Преди години служих на група от новопокръстени младежи от централен квартал на град Бостън, щата Масачузетс, които още не бяха напълно запознати с Евангелието и очакванията в Църквата. Беше изкушаващо за мен, поради съпричастност и загриженост за техните проблеми, да понижа Божиите стандарти 7 . В крайна сметка осъзнах, че най-въздействащият начин да проявявам любовта си е никога да не понижавам очакванията си. С всичко, което знаех да правя, се съсредоточихме върху потенциала на младежите и всеки от тях започна да издига своя наклон. Техният напредък в Евангелието беше постепенен, но стабилен. Днес те са отслужили мисии, завършили са висше образование, сключили са брак в храма и имат забележителни успехи в личен и професионален план.
Второ, включвайте Господ в процеса на издигане на вашия наклон. Докато служих като президент на програмата BYU–Pathway Worldwide, си спомням, че присъствах на духовно послание в Лима, Перу, където говорител беше старейшина Карлос А. Годой. Когато се загледа в събралата се конгрегация, изглеждаше изумен да види толкова много верни студенти от първо поколение. Вероятно позовавайки се на собствения си опит при такива трудни обстоятелства, старейшина Годой развълнувано заяви: Господ „ще ви помага повече, отколкото вие можете да си помогнете сами. (Затова) включвайте Господ в този процес“ 8 . Пророкът Нефи учи: „Понеже ние знаем, че чрез благодат сме спасени, след всичко, което можем да сторим“ 9 . Ние трябва да даваме най-доброто от себе си 10 , което включва покаяние, но само чрез Неговата благодат можем да постигнем божествения си потенциал 11 .
Накрая, нека споделя два съвета за хората с по-високи начални точки. Първо, можем ли да проявяваме смирение по отношение на обстоятелствата, които вероятно не сме създали сами? Както бившият президент на УБЙ Рекс Е. Лий цитира пред своите ученици: „Всички ние сме пили вода от кладенци, които не сме изкопали, и сме се стопляли от огньове, които не сме запалили“ 12 . След това призовава своите студенти от своя страна да пълнят образователните кладенци, изкопани от пионерите. Неуспехът да не засаждаме повторно полетата, на които други са сели, е равносилен на връщането на талант, без да бъде увеличен.
Второ, съсредоточаването върху добрата начална точка често може да ни заблуждава, че преуспяваме, когато развитието ни всъщност е спряло. Професорът от Харвард Клейтън М. Кристенсен учи, че най-успешните хора са най-смирените, защото проявяват нужната готовност да бъдат поправяни и да се учат от всеки 13 . Старейшина Д. Тод Кристоферсън ни съветва „с готовност да приемаме и дори да се стремим да бъдем поправяни“ 14 . Дори когато изглежда, че животът ни протича успешно, трябва чрез молитви да търсим възможности за усъвършенстване.
Независимо дали започваме в изобилни или трудни обстоятелства, ще можем да постигнем пълния ни потенциал, само ако позволяваме на Бог да ни помага. Наскоро имах разговор с известен на национално ниво преподавател, който питаше за успеха на програмата BYU–Pathway. Той бе интелигентен и питаше искрено, но очевидно очакваше светски тип отговор. Споделих с него за нашите програми за задържане и за наставническите ни усилия. Но в заключение казах: „Всички тези практики са добри, но истинската причина нашите студенти да напредват е, че ги учим относно техния божествен потенциал. Представете си, че през целия ви живот ви е повтаряно, че никога няма да можете да успеете. След това обмислете влиянието на това да сте учени, че действително сте син или дъщеря на Бог с божествен потенциал“. Той се замисли и отговори просто: „Думите ви са въздействащи“.
Братя и сестри, едно от чудесата на тази Господна Църква е, че с помощта на Исус Христос всеки от нас може да бъде нещо повече в Христос. Не познавам друга организация, която да предоставя на членовете си повече възможности да служат, да допринасят, да се покайват и да стават по-добри хора. Независимо дали започваме при изобилни или трудни обстоятелства, нека гледаме към небесата и издигаме наклона си към тях. Като правим това, Христос ще ни издига на нови висоти. В името на Исус Христос, амин.