„По прост начин красиво и по красив начин просто“
Нека запазим Евангелието просто, като поемаме своите небесно възложени отговорности.
Въведение
Сърдечно приветствам всички вас с добре дошли на тази конференция.
Днес се надявам да опиша два елемента на възстановеното Евангелие на Исус Христос, последвани от четири вълнуващи разказа на светии от последните дни от целия свят, които демонстрират приложението на тези принципи. Първият елемент на възстановеното Евангелие – Божието дело на спасение и възвисяване, е съсредоточен върху божествено възложени отговорности. Вторият елемент ни напомня, че Евангелието е ясно, ценно и просто.
Божествено възложени отговорности
За да получим вечен живот, ние трябва „(да дойдем) в Христа и (да станем) съвършени в Него“1. Когато се доближаваме до Христа и помагаме на другите да правят същото, ние участваме в Божието дело на спасение и възвисяване, което е съсредоточено върху божествено възложени отговорности2. Тези божествени отговорности са в съгласие както с ключовете на свещеничеството, възстановени от Моисей, Илияс и Илия, както е записано в раздел 110 на Учение и завети 3, така и с втората голяма заповед, дадена ни от Исус Христос, да обичаме ближните си както себе си4. Те се намират на първите две страници в обновения Общ наръчник, достъпен за всички членове.
Ако звученето на думите „Общ наръчник“ или „божествено възложени отговорности“ ви кара да потръпвате от страх от сложността, моля недейте. Тези отговорности са прости, вдъхновяващи, мотивиращи и постижими. Ето ги:
-
Живот според Евангелието на Исус Христос
-
Грижа за нуждаещите се
-
Отправяне на покана към всички да приемат Евангелието
-
Свързване на семействата за вечността
Можете да гледате на тях като мен – като карта, показваща пътя обратно към нашия любящ Небесен Отец.
Евангелието е ясно, ценно и просто
Казано е, че Евангелието на Исус Христос е „по прост начин красиво и по красив начин просто“5. Светът не е. Той е объркан, сложен и изпълнен със смут и съперничество. Благословени сме, когато внимаваме да не допускаме така обичайната в света сложност да ни пречи да приемаме Евангелието и да го прилагаме.
Президент Далин Х. Оукс отбелязва: „В Евангелието на Исус Христос сме учени на множество малки и прости средства. Трябва да ни се напомня, че в своята цялост и в продължение на значителен период от време привидно незначителните действия осъществяват велики неща“6. Самият Исус Христос казва, че Неговото иго е благо и Неговото бреме е леко7. Всички ние трябва да се стремим да запазваме Евангелието просто – в живота си, в семействата си, в нашите класове и кворуми и в нашите райони и колове.
Докато слушате следните истории, които ще споделя с вас, помнете, че са били внимателно избрани от една страна да вдъхновяват, а от друга – да информират. Действията на всеки от тези светии от последните дни се превръща в модел за всеки от нас за прилагане на Евангелието по ясни, ценни и прости начини, изпълнявайки една от божествено възложените отговорности, които представих.
Живот според Евангелието на Исус Христос
Първо, живот според Евангелието на Исус Христос. Йенс от Дания се моли всеки ден да живее според Евангелието и да забелязва подтиците от Светия Дух. Той се е научил да действа бързо, когато се почувства направляван от Духа.
Йенс споделя следното:
„Живеем в идилична фахверкова къща със сламен покрив в центъра на уютно малко село, в близост до водохранилището на селото.
Една вечер през най-красивото датско лятно време, което човек може да си представи, вратите и прозорците бяха отворени и всичко излъчваше мир и тишина. Поради нашите прекрасни светли и дълги летни нощи, не бързах да сменя една изгоряла крушка в килера.
Внезапно добих силното усещане, че трябва веднага да я сменя! В същия момент чух моята съпруга Мариан да вика мен и децата да си мием ръцете, защото вечерята е готова!
Бях женен достатъчно дълго, за да знам, че това не е моментът да започна да правя нещо друго, различно от миене на ръце, но се чух да казвам на Мариан, че ще отскоча до магазина да купя нова крушка. Почувствах силен подтик да тръгна незабавно.
Супермаркетът беше близо – от другата страна на водохранилището. Обикновено ходим пеша, но в този ден взех колелото си. Докато карах покрай водохранилището, с периферното си зрение забелязах малко момче на около две години, което вървеше само близо до ръба на водохранилището, много близо до водата – внезапно той падна вътре! В единия момент беше там, а в следващия го нямаше!
Никой друг освен мен не видя това. Хвърлих колелото си на земята, изтичах и скочих в езерото, което беше с дълбочина до кръста ми. Повърхността на водата беше изцяло покрита с водна леща, което правеше невъзможно да се вижда през водата. Тогава усетих движение от едната страна. Бръкнах с ръка във водата, хванах тениска и издърпах малкото момченце. Той започна да се дави, да кашля и да плаче. Скоро след това момченцето се събра отново с родителите си“.
Когато брат Йенс се моли всяка сутрин за помощ да разпознава подтиците от Светия Дух, дори нещо толкова необичайно като това веднага да смени крушка, той също се моли да бъде използван като инструмент да благославя Божиите чеда. Йенс живее според Евангелието, като търси божествено напътствие всеки ден, стреми се да е достоен и да дава най-доброто от себе си, за да следва напътствието, когато то дойде.
Грижа за нуждаещите се
Ето един пример за грижа за нуждаещите се. Един ден президентът на кол Кукута в Колумбия придружил президентката на Младите жени в кола да посети две млади жени и техния по-голям брат тийнейджър, които преминавали през ужасни трудности. Неотдавна баща им бил починал, а майка им починала година по-рано. Тримата останали съвсем сами в своя малък, скромен подслон. Стените били направени от груба дървесина, покрита с найлонови торби, а гофрирания ламаринен покрив покривал само мястото, където спели.
След своето посещение, тези ръководители знаели, че трябва да помогнат. Чрез съвета на района планът за помощ започнал да се оформя. Ръководителите в района и клона – на Обществото за взаимопомощ, кворума на старейшините, Младите мъже, Младите жени и много семейства – всички се отдали на задачата да благословят това семейство.
Организациите в района се свързали с някои членове, които работели в сферата на строителството. Някои помогнали с дизайна, други отдали време и труд, други приготвяли храна, а други дарили необходимите материали.
Денят, когато малката къща била завършена, бил радостен както за хората, които помагали, така и за тримата млади членове на района. Тези осиротели деца почувствали топлите и успокояващи връзки със своето семейство в района, за да знаят, че не са сами и че Бог винаги е с тях. Тези, които помогнали, почувствали любовта на Спасителя към това семейство и били Неговите ръце, докато им служили.
Отправяне на покана към всички да приемат Евангелието
Мисля, че ще ви хареса примера за отправяне на покана към всички да приемат Евангелието. Седемнадесетгодишният Клейтън от Кабо Верде нямал представа какво ще се случи, когато един ден влязъл в клас на Семинара в своя район. Но неговият живот и животът на други хора завинаги щял да се промени, защото той влязъл.
Клейтън, заедно с майка си и по-големия си брат, бил кръстен в Църквата преди време, но семейството му спряло да я посещава. Неговото еднократно посещение на Семинара щяло да се окаже повратна точка за неговото семейство.
Другите младежи в класа на Семинара били мили и гостоприемни. Накарали го да се почувства у дома си и го насърчили да посети още една дейност. Той го направил и скоро започнал да посещава и останалите църковни събрания. Един мъдър епископ забелязал духовен потенциал в Клейтън и го поканил да му бъде помощник. „От този момент нататък – казва епископ Круз – Клейтън се превърна в пример и влияние за други млади хора“.
Първият човек, когото Клейтън поканил да се върне в Църквата, била майка му, а след това по-големият му брат. След това разширил кръга си към приятелите. Един от тези приятели бил млад мъж на неговата възраст на име Уилсън. Още на първата си среща с мисионерите Уилсън изразил желание да бъде кръстен. Мисионерите били впечатлени и удивени колко много Клейтън вече бил споделил с Уилсън.
Усилията на Клейтън не спрели дотам. Освен че споделял Евангелието с приятели от други вероизповедания, той помагал на други слабоактивни членове да се завърнат. Днес районът има 35 активни младежи и процъфтяваща програма за Семинар, в голяма степен благодарение на усилията на Клейтън да обича, споделя и кани. Клейтън и по-големият му брат Клебър заедно се подготвят да отслужат пълновременни мисии.
Свързване на семействата за вечността
Накрая нека споделя един красив пример за свързване на семействата за вечността. Лидия от Харков, Украйна, за първи път чула за храма от мисионерите. Лидия веднага почувствала желание да посети храма и след своето кръщение започнала да се подготвя да получи храмова препоръка.
Лидия посетила храма Фрайберг Германия, където получила своето надаряване, и след това прекарала няколко дни там в работа като заместник. След като храмът Киев Украйна бил осветен, Лидия посещавала храма по-често. Тя и нейният съпруг Анатоли били запечатани за вечността там и по-късно призовани да служат като храмови мисионери. Заедно те открили повече от 15 000 имена на предци и са се трудили, за да осигурят храмови обреди за тях.
Когато бъде попитана за чувствата ѝ, свързани с храма, Лидия казва: „Какво получих в храма? Сключих нови завети с Бог. Свидетелството ми укрепна. Научих се да получавам лично откровение. Мога да извършвам спасителни обреди за починалите ми предци. И мога да обичам другите хора и да им служа“. Тя завършва със следното твърдение, което е много вярно: „Господ желае да ни вижда в храма често“.
Заключение
Вдъхновен съм от добротата на тези светии от последните дни в тези четири истории, всеки от които с различни и разнообразни обстоятелства. Много може да се научи от чудните резултати от простото прилагане на прости евангелски принципи. Направеното от тях е също така и в нашите възможности.
Нека запазим Евангелието просто, като поемаме своите небесно възложени отговорности: Да живеем според Евангелието на Исус Христос, като бъдем чувствителни към подтици, като Йенс от Дания. Да се грижим за нуждаещите се, както ни е показано от членовете на кол Кукута в Колумбия, които осигурили подслон на осиротели членове на района. Да каним всички да приемат Евангелието по начина, по който Клейтън от африканската островна държава Кабо Верде го е направил за своите приятели и семейство. И накрая, да свързваме семействата за вечността, както сестра Лидия от Украйна илюстрира чрез своите собствени храмови обреди, свързаните си със семейната история усилия и службата си в храма.
Това със сигурност ще донесе радост и мир. Обещавам и ви свидетелствам за това и за Исус Христос като наш Спасител и Изкупител, в името на Исус Христос, амин.