Христовият мир прогонва враждебността
Когато любовта Христова е в основата на живота ни, подхождаме към неразбирателствата с кротост, търпение и доброта.
Мои скъпи братя и сестри, по време на сърдечно-съдов стрес тест натоварването върху сърцето се увеличава. За сърце, което се справя с ходенето, може да е трудно да поддържа темпото, нужно за тичане нагоре по хълм. Така стрес тестът може да разкрие скрити заболявания, които иначе остават незабелязани. След това могат да бъдат взети мерки по отношение на откритите проблеми преди те да доведат до сериозни трудности в живота.
Пандемията от COVID-19 със сигурност е един световен стрес тест! А този тест показва разнообразни резултати. Бяха разработени безопасни и ефективни ваксини 1 . Медицински специалисти, учители, болногледачи и други направиха героични жертви и продължават да ги правят. Много хора проявиха щедрост и доброта, и продължават да правят това. При все това се проявиха и скрити проблеми. Уязвими хора страдаха и продължават да страдат. Тези, които работят за справяне с това скрито неравенство, са насърчавани и получават благодарност.
Пандемията също е и един духовен стрес тест за Църквата на Спасителя и нейните членове. Резултатите тук също са разнообразни. Ние сме благославяни чрез служение по един „по-висш и по-свят начин“ 2 , програмата Следвайте Ме, елате с Мен и съсредоточено върху дома и подкрепяно от Църквата изучаване на Евангелието. Мнозина предоставиха състрадателна помощ и утеха през тези трудни времена и продължават да правят това 3 .
При все това, в някои случаи духовният стрес тест разкри склонност към раздори и разделение. Това означава, че трябва да полагаме усилия, за да променяме сърцата си и да ставаме по-единни като истински ученици на Спасителя. Това не е нов призив, но има съществено значение 4 .
Когато посещава нефитите, Спасителят учи: „Няма да има повече никакви спорове между вас… Този, който има духа на раздора, не е от Мене, но е от дявола, който е бащата на раздора и който подтиква сърцата на човеците да спорят гневно едни с други“ 5 . Когато гневно спорим едни с други, Сатана се смее, а Богът на небесата плаче 6 .
Сатана се смее, а Бог плаче, поради поне две причини. Първо, раздорите отслабват нашето общо свидетелство пред света за Исус Христос и изкуплението, което идва чрез „заслугите, … милостта и благодатта“ 7 Му. Спасителят казва: „Нова заповед ви давам, да се обичате един друг. … По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ 8 . Обратното също е вярно – всички знаят, че не сме Негови ученици, когато не проявяваме любов един към друг. Осъществяването на Неговото дело в последните дни се възпрепятства, когато има раздори и враждебност 9 между учениците Му 10 . Второ, раздорите са духовно нездравословни за нас като хора. Те ни отнемат мира, радостта и покоя, ограничават способността ни да усещаме Духа.
Исус Христос обяснява, че Неговото учение не е „да се подтикват сърцата на човеците към гняв един срещу друг; а (че Неговото) учение е това, че такива неща трябва да бъдат премахнати“ 11 . Ако бързо се засягаме или отвръщаме на различията в мнението с гняв и осъждане, ние се „проваляме“ на духовния стрес тест. Този провал не означава, че за нас няма надежда. По-скоро ни показва, че трябва да се променим. И е добре да знаем това.
След посещението на Спасителя на Американския континент хората са единни и „няма раздори в цялата земя“ 12 . Мислите ли, че хората са единни, защото всички са еднакви или защото нямат различия в мнението? Съмнявам се! Вместо това, раздорите и враждебността изчезват, защото за хората е най-важно, че са ученици на Спасителя. Различията бледнеят в сравнение със споделената им любов към Спасителя и те са единни като „наследници на царството Божие“ 13 . Резултатът е, че „не може да съществува по-щастлив народ, … сътворен от ръката Божия“ 14 .
За единство са нужни усилия 15 . То се увеличава, когато развиваме любовта Божия в сърцата си 16 и се съсредоточаваме върху своята вечна съдба 17 . Ние сме обединени от нашата обща основна същност като Божии чеда 18 и от отдадеността ни на истините на възстановеното Евангелие. От своя страна, нашата любов към Бог и това, че сме ученици на Исус Христос, пораждат искрена загриженост към другите. Ние ценим цветния калейдоскоп от качества, перспектива и таланти на другите 19 . Ако това да сме ученици на Исус Христос не може да бъде по-важно от личните ни интереси и мнения, трябва да преразгледаме приоритетите си и да се променим.
Може да сме склонни да кажем: „Разбира се, че можем да имаме единство, но само ако се съгласиш с мен!“. По-добрият подход е да попитаме: „Какво мога да правя аз, за да изграждам единство? Как мога да отговоря, за да помогна на този човек да се приближава до Христос? Какво мога да правя, за да намалявам раздорите и да изграждам състрадателна и загрижена Христова общност?“.
Когато любовта Христова е в основата на живота ни 20 , подхождаме към неразбирателствата с кротост, търпение и доброта 21 . Тревожим се по-малко за собствените си чувства и повече за тези на другите. „Стремим (се) да поддържаме умерен и обединяващ тон“ 22 . Не се включваме в оспорване на мнения, не осъждаме тези, с които не сме съгласни, и не се опитваме да поставяме спънки пред тях 23 . Вместо това предполагаме, че тези, с които не сме съгласни, правят най-доброто, което могат въз основа на опита си.
Съпругата ми предоставяше правни услуги в продължение на над 20 години. Като адвокат тя често работеше с хора, които ясно отстояваха противоположни виждания. Но тя се научи да изразява несъгласие без да е груба или да се ядосва. Тя би казала на ответната страна: „Виждам, че няма да постигнем съгласие по този въпрос. Харесвам ви. Уважавам мнението ви. Надявам се да се отнесете към мен със същата учтивост“. Това често е довеждало до взаимно уважение и дори приятелство въпреки различията.
Може да има единство дори между бивши врагове поради това, че са ученици на Спасителя 24 . През 2006 г. присъствах на освещаването на храма Хелзинки Финландия, за да почета своите баща, баба и дядо, които са сред ранните обърнати във вярата в Църквата във Финландия. Финландците, включително баща ми, мечтаели за храм във Финландия в продължение на десетилетия. Тогава храмовият район включвал Финландия, Естония, Латвия, Литва, Беларус и Русия.
По време на освещаването научих нещо изненадващо. През първия ден след отварянето на храма било предвидено членовете от Русия да извършват храмови обреди. Трудно ми е да обясня колко удивително беше това. Между Русия и Финландия са водени много войни през вековете. Баща ми нямаше доверие и не харесваше не само Русия, но и всички руснаци. Той разпалено изразяваше чувствата си и те обикновено отразяваха характерната за финландците враждебност към Русия. Беше научил наизуст епичните поеми, описващи войните между финландци и руснаци през 19-и век. Преживяванията му през Втората световна война, през която Финландия и Русия отново бяха противници, по никакъв начин не промениха мнението му.
Година преди освещаването на храма Хелзинки Финландия храмовият комитет, включващ основно членове от Финландия, се събрал, за да обсъди плановете за освещаването. По време на събранието някой отбелязал, че светиите от Русия ще пътуват няколко дни, за да присъстват на освещаването и може да се надяват да получат храмови благословии преди да се завърнат у дома. Председателят на комитета, брат Свен Еклънд, предложил финландците да изчакат още малко, за да могат руснаците да бъдат първите членове, които да извършат обреди в храма. Всички членове на комитета се съгласили. Верни финландци-светии от последните дни отложили получаването на храмови благословии в полза на светиите от Русия.
Президентът на областта, който присъствал на това събрание на храмовия комитет, старейшина Денис Б. Нюншуондър, по-късно записва: „Никога не съм бил толкова горд от финландците, колкото в онзи момент. Тежката история между Финландия и техния източен съсед… и вълнението (на членовете), че най-накрая храм е изграден на тяхна земя бяха оставени на заден план. Това, че позволиха руснаците да влязат в храма първи, (беше) израз на любов и жертва“ 25 .
Когато разказах на баща си за тази добрина, сърцето му се смекчи и той се разплака, а това се случваше изключително рядко с този финландец-стоик. От този момент до смъртта си, три години по-късно, той никога не каза нищо отрицателно по отношение на Русия. Вдъхновен от примера на своите другари финландци, баща ми избра това, че е ученик на Исус Христос, да бъде над всичко останало. Финландците не бяха по-малко финландци, руснаците не бяха по-малко руснаци, никоя група не загърби своята култура, история или преживявания, за да прогони враждебността. Това не беше нужно. Вместо това те избраха това, че са ученици на Исус Христос, да бъде най-важно за тях 26 .
Ако те могат да направят това, ние също можем. Можем да допринасяме към Църквата на Исус Христос със своето наследство, култура и опит. Самуил не се срамува от това, че е ламанит 27 , нито Мормон се срамува, че е нефит 28 . Вместо това всеки от тях поставя на първо място това, че е ученик на Спасителя.
Ако не сме едно, не сме Негови 29 . Поканата ми е да бъдем доблестни в това да поставяме любовта към Бог и това да сме ученици на Спасителя над всичко останало 30 . Нека се придържаме към завета, който е неразделна част от нашето ученичество – завета да сме едно.
Нека следваме примера на светиите по целия свят, които успешно са се превърнали в Христови ученици. Можем да разчитаме на Исус Христос, Който „е нашият мир, Който… събори средната стена, която (ни) разделяше, като (чрез Своята единителна жертва) унищожи враждата“ 31 . Свидетелствата ни за Исус Христос пред света ще бъде укрепвани, а ние ще бъдем духовно здрави 32 . Свидетелствам, че когато „избягваме раздорите“, „подражаваме на Господ в любовта си и ставаме едно с Него с вяра“ 33 , Неговият мир ще бъде наш. В името на Исус Христос, амин.