Сърца, обвързани в единство
Когато проявявате доброта, загриженост и състрадание, ви обещавам, че ще укрепвате немощните ръце и ще изцелявате сърца.
Въведение
Не е ли удивително, че значими научни открития понякога биват вдъхновени от събития, толкова прости, колкото падането на ябълка от дърво?
Позволете ми днес да споделя с вас едно откритие, случило се благодарение на тестова група зайци.
През 70-те години на 20-и век изследователи подготвили експеримент, за да проучат влиянието на диетата върху сърдечното здраве. В продължение на няколко месеца те наблюдавали контролна група зайци на диета с високо съдържание на мазнини и следели кръвното налягане, сърдечния ритъм и холестерола им.
Напълно очаквано, при много от зайците се наблюдавало натрупване на мастни плаки в артериите им. Но това не било всичко! Изследователите открили нещо озадачаващо за тях. Въпреки че при всички зайци имало натрупване, при едната група то изненадващо било до 60 процента по-малко от това при останалите. Изглеждало сякаш наблюдават две различни групи зайци.
За учените подобни резултати могат да доведат до безсънни нощи. Как е възможно това? Зайците били от една и съща порода от Нова Зеландия, на практика еднакви в генетично отношение. Всеки от тях получавал едно и също количество от една и съща храна.
Какво можело да означава това?
Дали проучването щяло да се провали поради резултатите? Дали е имало пропуски при самото му разработване?
Учените се мъчели да разберат тези неочаквани резултати!
В крайна сметка насочили вниманието си към хората, които помагали в проучването. Дали е възможно изследователите да са направили нещо, за да повлияят на резултатите? Докато проучвали това, те открили, че всички зайци с по-малко мастни плаки са били под грижите на един и същ човек. Тя хранела зайците със същата храна като останалите. Но, както наблюдава един от учените, „тя била необичайно мила и грижовна“. Когато хранела зайците, „тя им говорела, хващала ги нежно и ги галела. … Не можела да се сдържи. Просто била такъв човек“1.
Тя правела нещо повече от това просто да дава на зайците храна. Тя проявявала обич към тях.
На пръв поглед изглеждало малко вероятно това да е причината за драматичната разлика, но изследователският екип не могъл да открие нищо друго.
И така, те повторили експеримента, но този път стриктно контролирали всички останали параметри. Когато анализирали резултатите, се случило същото нещо! Зайците, които били под грижите на любящата изследователка, показали значително по-високи показатели на здравето.
Учените публикували резултатите в престижния журнал Science2.
Години по-късно, изводите от този експеримент все още се смятат за значими в медицинската общност. През последните години д-р Кели Хардинг публикува книга, озаглавена The Rabbit Effect (Заешкият ефект), като името идва от експеримента. Нейното заключение е: „Вземете един заек с нездравословен начин на живот. Говорете му. Хващайте го нежно. Изразявайте обичта си към него. … Тези взаимоотношения водят до промяна. … В крайна сметка – заключава тя, – това, което влияе на здравето ни по най-значим начин, е свързано с начина, по който се отнасяме един към друг, как живеем и какво мислим, че означава да бъдем хора“3.
В един нерелигиозен свят понякога изглежда, че мостовете, свързващи науката с евангелските истини, са твърде малко и далеч един от друг. При все това, за нас като християни – последователи на Исус Христос, светии от последните дни, резултатите от това научно проучване може да изглеждат по-скоро очаквани, отколкото изумителни. За мен това поставя още един камък в основата на добротата като съществен евангелски принцип за изцеление – тя може да изцелява сърцата емоционално, духовно, а, както се вижда от проучването, дори и физически.
Сърца, обвързани в единство
На въпроса: „Учителю, коя е най-голямата заповед?“ Спасителят отговаря: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце“, а след това добавя: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“4. Отговорът на Спасителя потвърждава нашия дълг, даден ни от небесата. Eдин от древните пророци заповядва, че „не трябва да има(ме) раздори един с друг, но да гледа(ме) напред … със сърца, обвързани в единство и в любов един към друг“5. Също така сме учени, че „сила и влияние… трябва да се упражняват… чрез благост, кротост, … доброта, … без хитрост“6.
Вярвам, че този принцип се отнася за всички светии от последните дни – възрастни, младежи и деца.
Като имате това предвид, нека за момент се обърна директно към тези, които са на възрастта за Неделното училище за деца.
Вие вече разбирате колко важно е да проявявате доброта. В припева на една от песните за Неделното училище, „Да бъда като Исус“, сме учени:
„Тъй както Исус се обичайте,
доброта във всичко влагайте,
любящи и кротки във думи, дела.
Исус казва всичко това“7.
Въпреки това, понякога може да ви е трудно. Ще споделя история, която може да ви помогне. Тя е за момче от Неделното училище за деца на име Минчан Ким от Южна Корея. Членовете на семейството му се присъединили към Църквата преди около шест години.
„Един ден в училище няколко от съучениците ми се подиграваха на друг ученик, като го наричаха с различни думи. Изглеждаше забавно, така че в продължение на няколко седмици правех същото.
Няколко седмици по-късно момчето ми каза, че въпреки че се преструва, че не го е грижа, думите ни го нараняват и плаче всяка вечер. Почти се разплаках, когато ми каза това. Изпитах съжаление и исках да му помогна. На следващия ден отидох при него, сложих ръка на рамото му и се извиних с думите: „Наистина съжалявам, че ти се подигравах“. Той кимна в отговор и очите му се насълзиха.
Но другите деца все още му се подиграваха. Тогава си спомних какво бях научил в Неделното училище за деца – да избирам правилното. Затова помолих съучениците си да спрат. Повечето решиха да не се променят и ми бяха ядосани. Но едно от другите момчета каза, че съжалява, и тримата станахме добри приятели.
Въпреки че няколко човека все още му се подиграваха, той се чувстваше по-добре, защото имаше нас.
Избрах правилното, като помогнах на приятел в нужда“8.
Това не е ли един добър пример как можете да се опитвате да бъдете като Исус?
Сега, млади мъже и жени, докато растете, подигравките спрямо другите могат да прерастват в нещо много опасно. Тревога, депресия и по-лоши неща често възникват в резултат на тормоз. „Въпреки че тормозът не е нещо ново, социалните медии и технологии са го издигнали на съвсем ново ниво. Превръща се в по-постоянна и неизчезваща заплаха – кибертормоз“9.
Явно е, че противникът използва това, за да наранява вашето поколение. Във вашето киберпространство, квартали, училища, кворуми и класове няма място за това. Моля ви, давайте най-доброто от себе си, за да правите тези места по-добри и по-безопасни. Ако пасивно наблюдавате или участвате в такива неща, не знам по-добър съвет от този, който вече е даден от старейшина Дитер Ф. Ухтдорф:
„Когато става дума за омраза, клюки, пренебрежение, осмиване, таене на лоши чувства или желание да навредим, моля, прилагайте следното:
Спрете това!“10.
Чухте ли? Спрете това! Когато проявявате доброта, загриженост и състрадание, дори онлайн, ви обещавам, че ще укрепвате немощните ръце и ще изцелявате сърца.
След като вече говорих на децата и младежите, сега се обръщам към пълнолетните в Църквата. Имаме основна отговорност да бъдем пример и модел за подражание за доброта, приобщаване и любезност, като чрез думи и действия учим подрастващото поколение на Христово поведение. Това е особено важно, тъй като наблюдаваме явна обществена промяна в посока разделение в политиката, социалните класи и почти всяка друга измислена от хората отличителна особеност.
Президент М. Ръсел Балард също учи, че светиите от последните дни трябва да бъдат добри не само едни към други, но и към всички останали. Той отбелязва: „Понякога чувам за членове, които оскърбяват хората от друга вяра, като ги пренебрегват и ги изключват от своя кръг. Това може да се случи особено сред общности, където нашите членове са мнозинство. Чувал съм за тесногръди родители, които казвали на децата си, че не трябва да си играят с определено съседско дете, просто защото родителите му не са от нашата Църква. Такова поведение не е в съзвучие с ученията на Господ Исус Христос. Не мога да разбера как някой член на нашата Църква би могъл да позволи такива неща да се случват. … Не съм чувал някога членовете на тази Църква да бъдат насърчавани да бъдат нещо друго, освен любящи, добри, толерантни и благосклонни към нашите приятели и съседи от друга вяра“11.
Господ очаква от нас да учим, че приобщаването е положително средство за постигане на единство, а изключването води до разделение.
Като последователи на Исус Христос, ние се обезсърчаваме, когато чуваме как Божии чеда стават жертва на лошо отношение въз основа на расата им. Сърцата ни бяха съкрушени от вестите за скорошните нападения над хора, които са чернокожи, азиатци, латиноамериканци или от друга група. Предразсъдъците, расовото напрежение и насилието никога не трябва да имат място в нашите квартали, общности или в Църквата.
Нека всички ние, без значение от възрастта, се стремим да бъдем възможно най-добри.
Да обичаме неприятелите си
Дори и когато се стремим да проявяваме обич, уважение и доброта, несъмнено ще бъдем наранявани или засягани от лошите избори на други хора. Какво да правим тогава? Следваме увещанието на Господ да „обича(ме) неприятелите си… и (да се) мол(им)… за тези, които (ни) правят пакост“12.
Правим всичко по силите си да преодоляваме трудностите по пътя си. Стремим се да устоим до края, като непрестанно се молим ръката на Господ да промени обстоятелствата. Благодарим Му за хората, които Той поставя на пътя ни, за да ни помагат.
Трогнат съм от един пример за това от ранната история на Църквата. През зимата на 1838 г. Джозеф Смит и други ръководители на Църквата са в затвора Либърти, когато светиите от последните дни са насилствено прогонени от домовете си в щата Мисури. Светиите са в лишения, без приятели и страдат много поради студа и липсата на провизии. Жителите на Куинси, щата Илинойс, виждат тяхното отчайващо тежко положение и проявяват състрадание и приятелство.
Уендъл Мейс, жител на Куинси, по-късно си спомня как за пръв път вижда светиите покрай река Мисисипи в импровизирани палатки: „Някои бяха използвали чаршафи, за да си направят малък заслон от вятъра, … децата трепереха около огън, раздухван от вятъра толкова силно, че почти не им помагаше. Бедните светии страдаха ужасно“13.
Виждайки тежкото положение на светиите, жителите на Куинси работят заедно, за да предоставят помощ, като някои дори помагат на новите си приятели да преминат реката. Мейс продължава: „(Те) даваха щедри дарения, търговците се надпреварваха един с друг кой ще даде повече… брашно, свинско, … захар, ботуши, обувки и дрехи – всичко, от което се нуждаеха тези бедни бездомници“14. Не след дълго, бежанците са по-многобройни от жителите на Куинси, които отварят домовете си и споделят оскъдните си провизии с цената на големи лични жертви15.
Много от светиите оцеляват през суровата зима, само благодарение на състраданието и щедростта на жителите на Куинси. Тези земни ангели отварят сърцата и домовете си, като осигуряват спасяваща живота храна, топлина и най-важното – приятелска ръка на страдащите светии. Въпреки че престоят им в Куинси е сравнително кратък, светиите никога не забравят своя дълг и благодарност към своите обични съседи, а Киунси става известен като „градът-убежище“16.
Когато ни застигат несгоди и страдания поради критични, отрицателни и дори жестоки действия, можем да избираме да имаме надежда в Христа. Тази надежда идва от Неговата покана и обещание да „дерза(ем), защото (Той) ще (ни) направлява“17 и ще посвети страданията ни за наша полза18.
Добрият Пастир
Нека завърша с това, с което започнах – с една състрадателна жена, която оказвала грижи, проявявайки доброта с желание да подхранва, а също и един неочакван резултат – изцеляването на сърцата на животните, за които била отговорна. Защо? Просто защото била такава!
Поглеждайки през призмата на Евангелието, разпознаваме, че и над нас със състрадание бди Някой, Който проявява доброта и желае да се грижи за нас. Добрият Пастир познава всеки един от нас по име и „се интересува от всеки от нас поотделно“19. Самият Господ Исус Христос казва: „Аз съм добрият Пастир. Аз познавам Своите овце и… давам живота Си за овцете“20.
В тези дни на Великден намирам траен мир в знанието, че „Господ е пастир мой“21 и че Той познава и нежно се грижи за всеки един от нас. Когато ни връхлитат ветровете и бурите на живота, болестите и нараняванията, Господ, нашият Пастир, Полагащият грижи ще ни подхранва с любов и доброта. Той ще изцелява сърцата ни и ще възстановява душите ни.
Свидетелствам за това и за Исус Христос като наш Спасител и Изкупител, в името на Исус Христос, амин.