Съществени разговори

От Джой Д. Джоунс

Наскоро освободена обща президентка на Неделното училище за деца

Не може да чакаме разговорите ни с децата да се случват случайно. Случайните разговори не са принцип на Евангелието на Исус Христос.

Някога чудили ли сте се защо Неделното училище за деца носи това име? (Бел. прев.: Сред значенията на английската дума „праймъри“, с която се обозначава Неделното училище за деца, са „първоначален“ и „първостепенен по важност“.) Макар името да е свързано с духовното възпитание, което децата получават в най-ранната си възраст, за мен то е и напомняне за една въздействаща истина. За нашия Небесен Отец децата никога не са имали второстепенно значение – те винаги са били най-важни¹.

Той ни има доверие, че ще ги ценим, уважаваме и защитаваме като Божии чеда. Това означава никога да не ги нараняваме физически, словесно или емоционално по какъвто и да било начин, независимо от създалото се напрежение. Вместо това ние трябва да ценим децата и да правим всичко по силите си, за да се противопоставяме на злините на насилието. Грижата за тях е от най-важно значение за нас, както е и за Него².

Едни млади родители седели край кухненската си маса, обсъждайки деня си. От коридора се чул глух звук. Майката попитала: „Какво беше това?“.

След което чули четиригодишния си син да плаче тихичко в стаята си. Те се затичали натам. Той лежал на пода до леглото си. Майката го вдигнала и го попитала какво се е случило.

Той отвърнал: „Паднах от леглото“.

Тя попитала: „И как се случи това?“.

Той се зачудил и казал: „Не знам. Май не бях достатъчно навътре“.

Именно за това „достатъчно навътре“ бих искала да поговоря тази сутрин. За нас е привилегия и отговорност да помагаме на децата да бъдат „достатъчно навътре“ в Евангелието на Исус Христос. И никога не е твърде рано за това.

В живота на децата има един специален и неповторим период, когато са защитени от влиянието на Сатана. Това е време, когато те са невинни и безгрешни³. Това е свещено време и за родители, и за деца. Трябва да учим децата на думи и на дела, преди и след като са „достигнал(и) годините на отговорност пред Бога“⁴.

Президент Хенри Б. Айринг учи: „Най-голямата ни възможност е с младите. Най-доброто време за учене е отрано, докато децата са още имунизирани срещу изкушенията на врага и дълго преди да им е станало трудно да чуват словата на истината поради своите лични борби“⁵. Подобно учение ще им помага да си дават сметка за своята божествена идентичност, цел и щедрите благословии, които ги очакват, като сключват свещени завети и приемат обреди по заветната пътека.

Не може да чакаме разговорите ни с децата да се случват случайно. Случайните разговори не са принцип на Евангелието на Исус Христос. Да ставаме подобни на нашия Спасител не се случва случайно. Влагането на умисъл в това да обичаме, учим и свидетелстваме може да помага на децата от ранна възраст да чувстват влиянието на Светия Дух. Светият Дух е съществен за свидетелството на нашите деца и за обръщането им към Исус Христос; ние желаем те да „си спомнят винаги за Него, за да може да имат Неговия Дух да бъде с тях“⁶.

Замислете се колко важни са семейните разговори относно Евангелието на Исус Христос, съществените разговори, които могат да канят Духа. Когато провеждаме подобен вид разговори с нашите деца, ние им помагаме да полагат основа, „която е сигурна основа, основа, върху която ако човеците градят, не могат да паднат“⁷. Когато укрепваме едно дете, ние укрепваме семейството.

Тези важни разговори могат да помагат на децата да:

Разбират учението за покаянието.
Имат вяра в Христос, Сина на живия Бог.
Изберат кръщението и дара на Светия Дух, когато станат на осем години⁸.
Се молят и да „ходят праведно пред Господа“⁹.

Спасителят насърчава: „Аз ти давам заповед свободно да обучаваш децата си на тези неща“¹⁰. И на какво иска Той да ги обучаваме свободно?

Падението на Адам
Единението на Исус Христос
Важността на това да бъдем родени отново¹¹

Старейшина Д. Тод Кристоферсън казва: „Със сигурност противникът е доволен, когато родителите не учат и възпитават децата си да имат вяра в Христос, да се обръщат във вярата и духовно да се родят отново“¹².

За разлика от това, Спасителят желае да помагаме на децата си да „(се) уповава(т) на онзи Дух, който води към вършене на добро“¹³. За да правим това, можем да помагаме на децата да разпознават кога Духът е с тях и кои са действията, които Го карат да си тръгне. Така те се учат да се покайват и да се връщат към светлината чрез Единението на Исус Христос. Това насърчава духовната устойчивост.

За нас може да е удоволствие да помагаме на децата си да градят духовна устойчивост на всяка възраст. Не е нужно това да е сложно или да отнема много време. Простичките, любящи разговори може да помагат на децата да знаят не само в какво вярват, но и най-важното – защо вярват в него. Любящите разговори, случващи се непринудено и редовно, могат да водят до по-добро разбиране и отговори. Нека не позволяваме електронните устройства да ни пречат да учим и изслушваме децата си, да ги гледаме в очите.

Допълнителни възможности за важни разговори може да се случват чрез пресъздаване на ситуации. Членовете на семейството може да пресъздават как биват изкушавани или притискани да направят лош избор. Подобни упражнения могат да укрепват децата да бъдат подготвени за трудни ситуации. Например можем да пресъздадем ситуацията и след това да я обсъдим, като попитаме децата какво биха направили:

Ако са изкушавани да нарушат Словото на мъдростта.
Ако попаднат на порнографски материали.
Ако са изкушавани да лъжат, крадат или мамят.
Ако чуят нещо от приятел или учител в училище, което е противно на вярванията или ценностите им.

Като пресъздават и след това обсъждат ситуации, вместо да се озоват неподготвени във вражески настроена група връстници, децата могат да се въоръжат с „щита на вярата, с който ще (могат) да угас(ят) всичките огнени стрели на нечестивите“¹⁴.

Един близък мой приятел научил този важен урок като 18-годишен. Той се присъединил към американските военни сили по време на конфликта между Съединените щати и Виетнам. Бил изпратен на начална военна подготовка за пехотинец. Споделя, че тренировките били изтощителни. Описва инструктора си като жесток и нечовечен.

Един ден отрядът му, в пълно бойно снаряжение, отишъл на поход в непоносима жега. Инструкторът изведнъж дал нареждане да легнат на земята и да не мърдат. Той следял да няма ни най-малко движение. Всяко помръдване щяло да доведе до сериозни последствия по-късно. Отрядът се мъчил повече от два часа на жегата, с нарастващ гняв и омраза към своя ръководител.

Много месеци по-късно, нашият приятел трябвало да преведе своя отряд през джунглата на Виетнам. Всичко било реално, не било обучение. Високо над тях започнали да валят куршуми от заобикалящите ги дървета. Целият отряд веднага залегнал на земята.

Какво търсел врагът? Движение. И най-малкото движение щяло да доведе до престрелка. Моят приятел разказа, че докато лежал потен и неподвижен на земята в джунглата, очаквайки здрача в продължение на дълги часове, той се сетил за обучението си. Спомнил си дълбоката неприязън към инструктора си. В този момент изпитал дълбока благодарност – за това, на което го бил научил и как го бил подготвил за тази критична ситуация. Инструкторът мъдро бил въоръжил приятеля ни и отряда му със способността да знаят как да постъпят в момент на бушуващо сражение. Всъщност той е спасил живота на нашия приятел.

Как ние можем да правим същото в духовен аспект за децата си? Много преди да стъпят на житейското бойно поле, как можем в по-пълна степен да се стремим да ги учим, укрепваме и подготвяме¹⁵? Как можем да ги каним да бъдат „достатъчно навътре“? Не бихме ли предпочели да ги караме да се „потят“ в безопасната среда на дома, отколкото да кървят на бойното поле на живота?

Спомняйки си миналото, имало е моменти, когато аз и съпругът ми сме се чувствали като този инструктор в стремежа си да помагаме на нашите деца да живеят според Евангелието на Исус Христос. Пророкът Яков изразява същите тези чувства, когато казва: „Желая благосъстоянието на душите ви. Да, моята загриженост за вас е голяма; и вие самите знаете, че тя винаги е била такава“¹⁶.

Докато децата се учат и развиват, вярванията им ще бъдат изпитвани. Но като се въоръжават както трябва, те могат да израстват във вяра, смелост и увереност, дори насред усилено противопоставяне.

Алма ни учи: „Подготвя(йте) съзнанието на децата си“¹⁷. Ние подготвяме подрастващото поколение да бъдат бъдещите защитници на вярата, да осъзнават, че „(са) свободни да постъпва(т) сами за себе си – да избер(ат) пътя на вечната смърт или пътя на вечния живот“¹⁸. Децата заслужават да са наясно със следната велика истина: да грешиш относно вечността е най-голямата грешка.

Нека нашите простички и в същото време важни разговори с децата ни да им помагат да „се радва(т) на словата на вечния живот“ сега, за да могат да се радват на „веч(ния) живот в идния свят, тъкмо на безсмъртна слава“¹⁹.

Като възпитаваме и подготвяме децата си, ние даваме път на тяхната свобода на избор, обичаме ги с цялото си сърце, учим ги на заповедите на Бог и на дара Му за покаяние, и никога, никога не се отказваме от тях. В крайна сметка, не постъпва ли Господ така и с всеки от нас?

Нека „бърза(ме) напред с увереност в Христа“ със знанието, че можем да имаме „съвършена светла надежда“²⁰ чрез нашия любящ Спасител.

Свидетелствам, че винаги Той е решението. В свещеното име на Исус Христос, амин.