Това е нашето време!
В този важен момент от историята Бог ни е изпратил точно тук и точно сега.
През 1978 г. се намирах на футболното игрище на стадион, пълен с 65 000 фенове. Няколко огромни противници бяха пред мен и като че ли искаха да ми откъснат главата. Това беше първият ми мач като начинаещ куотърбек в Националната футболна лига, а мачът беше срещу настоящите шампиони на първенството „Супер боул“. Да ви призная, питах се дали бях достатъчно добър, за да бъда на терена. Отстъпих назад, за да направя първото си подаване, и като хвърлих топката, бях повален както никога преди. В онзи момент, докато лежах под купчина от огромни мъже, се запитах какво правех там. Трябваше да взема решение. Ще се оставя ли да ме обземат съмнения или ще намеря сила и смелост да се изправя и да продължа?
Тогава не осъзнавах как този опит щеше да ме подготви за бъдещи възможности. Имах нужда да науча, че мога да съм силен и смел, когато имам трудности.
Една футболна игра може да не е така важна като трудностите, които вие ще имате. В повечето случаи няма да има стадион, пълен с хора, които гледат. Но вашите смели решения ще имат вечно значение.
Може би невинаги ще можем успешно да преодоляваме трудностите. Но в наше лице Небесният Отец вижда хората, които могат безстрашно да градят Неговото царство. Ето защо той ни е изпратил тук в този най-повратен момент от световната история. Това е нашето време!
Чуйте какво казва президент Ръсел М. Нелсън скоро след като става президент на Църквата: „Нашият Спасител и Изкупител Исус Христос ще извърши някои от най-великите Си дела между настоящия момент и времето на Своето пришествие. Ще видим чудодейни доказателства, че Бог Отец и Неговият Син Исус Христос управляват тази Църква във величие и слава“ („Откровение за Църквата, откровение за нашия живот“, Лиахона, май 2018 г., с. 96).
Най-великите дела? Чудодейни доказателства? Какво ще представляват тези неща? Каква ще е нашата роля и как ще разберем какво да правим? Не знам всичките отговори, но знам, че Господ има нужда да сме готови! Никога не е било толкова важно достойно да упражняваме свещеническата власт.
Вярваме ли на Божия пророк? Можем ли да открием и изпълним съдбата си? Да, можем, и да, трябва, защото това е нашето време!
Когато слушаме историите за великите Божии служители преди нас – като Моисей, Мария, Мороний, Алма, Естир, Джозеф и много други – те изглеждат като духовни колоси. Но те не са били по-различни от нас. Били са обикновени хора, които са имали трудности. Уповавали са се на Господ. Избирали са правилното в решаващите моменти. И са изпълнявали необходимите дела в своето време с вяра в Исус Христос.
Спомнете си за Исус Навин, героят от Стария завет. Той е отдаден последовател на Моисей, един от най-великите ръководители в историята. След смъртта на Моисей, за водач на народа е избран Исус Навин. Той трябва да заведе чедата Израилеви в обетованата земя. Как прави това? Исус Навин е роден и израснал в робство в Египет. Той няма наръчници и видеа с инструкции да му помагат. Няма дори смартфон! Но му е дадено следното Господно обещание:
„Както бях с Моисей, така ще бъда и с тебе. Няма да се отделя от тебе, нито ще те оставя.
Бъди силен и смел“ (Исус Навин 1:5–6).
Като нов и неопитен седемдесетник, получих спешно телефонно обаждане от офиса на Първото президентство, в което ме молиха да представлявам пророка при срещата си с един млад мъж в болницата – незабавно. Името на младия мъж бе Зак. Той се подготвял да бъде мисионер, но претърпял инцидент и получил сериозна травма на главата.
Докато шофирах към болницата, се мъчех да измисля какво да кажа и направя. Заръка от пророка – това истина ли е? Какво щях да видя? Как ще помогна на този млад мъж? Имам ли достатъчно вяра? Съсредоточих се върху пламенната молитва и знанието, че притежавам властта на святото свещеничество, и това ми даде мир.
Когато пристигнах в болницата, Зак беше в леглото. Санитар беше готов бързо да го отведе в операционната, така че лекарите да могат да облекчат налягането върху мозъка му. Съвсем ясно осъзнах, че Зак се нуждае от свещеническа благословия, когато погледнах стоящата наблизо и обляна в сълзи майка, заедно с уплашените му млади приятели. Наскоро негов приятел бе получил свещеничеството на Мелхиседек и го помолих да ми помогне. Усетих властта на свещеничеството, докато смирено давахме благословия на Зак. Тогава той бе откаран бързо към операционната и едно чувство на мир потвърди, че Спасителят ще се погрижи за всичко според Своята мъдрост.
Преди да пристъпят към първоначалния разрез, медицинският екип направили още една рентгенова снимка. За тяхно учудване те открили, че няма нужда от операция.
Зак се научи отново да ходи и да говори след много терапии. Той отслужи успешна мисия и сега се грижи за едно прекрасно семейство.
Разбира се, невинаги свещеническата благословия води до пълно изцеление. Със същата вяра съм давал други свещенически благословии, но понякога Господ не е давал пълно изцеление в този живот. Доверяваме се на Неговите цели и оставяме резултата на Него. Не можем винаги да избираме резултата от нашите действия, но можем да избираме да сме готови да действаме.
Вие може никога да не бъдете помолени от Първото президентство да ги представлявате в животозастрашаваща ситуация. Но като представители на Господ, сме призовани да вършим неща, които променят живота. Той няма да ни изостави. Това е нашето време!
Главният апостол на Спасителя, Петър, е в подхвърляна от бурята лодка, когато вижда Исус да ходи по водата. Той иска да отиде при Него и Спасителят казва: „Ела!“. Смело и чудотворно, Петър оставя безопасността на лодката и започва да върви към Спасителя. Но когато Петър се съсредоточава върху силния вятър, вярата му се разколебава. „Уплаши се и като потъваше, извика: Господи избави ме! И Исус веднага протегна ръка, хвана го“. (Вж. Матей 14:22–33.)
Върху какво се съсредоточаваме, когато духа силният вятър на живота? Помнете, винаги има един надежден източник на сила и смелост. Ръцете на Исус са протегнати към нас, така както към Петър. Когато Му подаваме ръка, Той ще ни спасява с любов. Ние сме Негови. Той казва: „Не бой се, защото Аз те изкупих. Призовах те по име; Мой си ти“ (Исайя 43:1). Той ще надделява в живота ни, ако Му позволяваме. Изборът е наш. (Вж. Ръсел М. Нелсън, „Да позволяваме на Бог да надделява“, Лиахона, ноем. 2020 г., с. 92–95.)
В края на живота си Исус Навин умолява народа си: „Изберете днес на кого искате да служите, … но аз и моят дом ще служим на Господа“ (Исус Навин 24:15). Исус Навин се превръща във велик водач за своето време, поради избора, който прави да служи на Господ. Мои скъпи приятели, това е нашето време! А нашите избори ще определят съдбата ни (вж. Томас С. Монсън, „Decisions Determine Destiny“, вечер край огнището в Университета Бригъм Йънг, 6 ноем. 2005 г., speeches.byu.edu).
Докато служех като епископ, в нашия район имахме един девиз: „Добри избори – вечно щастие“. Младежите минаваха край мен и казваха: „Епископе, моите избори са добри!“. Това е мечтата на всеки епископ!
Какво да разбираме под „добри избори“? Веднъж един човек пита Исус: „Учителю, коя е най-голямата заповед в закона? А Той му каз(в)а:
„Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“.
Тази е първа и най-голяма заповед.
А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“ (Матей 22:36–39).
Не знам за вас, но когато чета тези две големи заповеди, откривам и трета, подразбираща се заповед: „Да възлюбиш себе си“.
Някога гледали ли сте на това да обичате себе си като на заповед? Можем ли искрено да обичаме Бог и Неговите чеда, ако не обичаме самите себе си?
Един мъдър ръководител наскоро се съветвал с човек, който се опитвал от години да преодолее това да прави лоши избори и да се наранява. Мъжът се срамувал, съмнявайки се, че е достоен за нечия любов.
Неговият ръководител му казал: „Господ те познава, обича те и е доволен от теб и от смелата стъпка, която предприемаш“. Но тогава мъдрият ръководител добавил: „Трябва да се вслушаш в заповедта да обичаш себе си, за да можеш да усещаш Божията любов и да обичаш другите“.
Когато чул този съвет, този брат погледнал на живота с нови очи. По-късно той казва: „Целия си живот прекарах в търсене на мир и одобрение. Търсех тези неща на много погрешни места. Мога да намеря утеха само чрез любовта на Небесния Отец и Спасителя. Аз знам, че Те желаят да обичам себе си и това е единственият начин, по който мога да усещам Тяхната любов към мен“.
Нашият Небесен Отец желае да обичаме себе си – не да бъдем горделиви и егоцентрични, а да гледаме на себе си така, както Той ни вижда – ценни Негови чеда. Любовта ни към Бог нараства, когато наистина осъзнаваме тази истина. Когато гледаме на себе си с искрено уважение, сърцата ни ще са отворени към другите за същото отношение. Колкото повече осъзнаваме своята божествена ценност, толкова по-добре разбираме следната божествена истина: Бог ни е пратил точно тук, точно сега, в този важен момент от историята, за да можем с дадените ни таланти и дарове да направим възможно най-доброто. Това е нашето време! (Вж. Ръсел M. Нелсън, „Да станеш истински човек на хилядолетието“, духовно послание за пълнолетни младежи по света, 10 ян., 2016 г., broadcasts.ChurchofJesusChrist.org).
Джозеф Смит учи, че всички пророци, от всеки исторически период са „очаквали с радостно нетърпение времето, в което живеем ние… (и) са пели, писали и пророкували за това наше време; … (а) ние сме щастливият народ, който Бог (е) избра(л) да осъществява славата на последните дни“ (Ученията на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2007 г., с. 197).
Докато се сблъсквате с вашите ежедневни трудности, помнете следното увещание на старейшина Джефри Р. Холанд: „Отговорността ни е толкова голяма, но преживяването ще бъде славно и ще се увенчае с успех. … Победата в тази последна битка вече е била обявена. Победата вече е записана в летописите… – Писанията!“ („Be Not Afraid, Only Believe“, обръщение към религиозните преподаватели в Образователна система на Църквата, 6 фев. 2015 г., broadcasts.ChurchofJesusChrist.org).
На този прекрасен Великден нека отправя покана към всички ни да се молим да разбираме и приемаме своите лични роли в подготовката за славния ден, когато Спасителят ще дойде отново. Господ ни обича отвъд всички наши представи и ще отговаря на молитвите ни! Независимо дали сме на футболен терен, в болнична стая или на някое друго място, ние можем да сме важна част от тези забележителни събития, защото това е нашето време! В името на Исус Христос, амин.