Какво е направил нашият Спасител за нас?
Исус Христос е направил всичко необходимо за нашето пътуване през земния живот към съдбата, представена в плана на нашия Небесен Отец.
По време на една съботна вечерна сесия на конференция на кол преди много години се запознах с една жена, която каза, че приятели са я помолили да се върне в Църквата след дългогодишен период на неактивност, но тя не могла да се сети за никаква причина да го стори. За да я насърча, аз ѝ казах: „Когато обмислите всичко, което Спасителят е направил за нас, имате множество причини да се върнете, за да Му се покланяте и служите“. Бях удивен от нейния отговор: „И какво е направил Той за мен?“.
Какво е направил Исус Христос за всеки от нас? Направил е всичко необходимо за нашето пътуване през земния живот към съдбата, представена в плана на нашия Небесен Отец. Ще обсъдя четири основни аспекта на този план. Във всеки от тях Неговият Единороден Син, Исус Христос, има основна роля. Като в основата на всичко това е „любовта Божия, която се излива нашироко в сърцата на чедата човешки. Ето защо, тя е най-желателна от всички неща“ (1 Нефи 11:22).
I.
В деня преди Великден е уместно първо да говоря за Възкресението на Исус Христос. Възкресението от мъртвите е стълбът на нашата вяра, който ни дава увереност. То изпълва със значение нашите учения, мотивира поведението ни и дава надежда за нашето бъдеще.
Тъй като вярваме в описанията на буквалното Възкресение на Исус Христос, поместени както в Библията, така и в Книгата на Мормон, ние също така приемаме многото учения в Писанията, че подобно възкресение ще се даде на всички смъртни, живели някога на тази земя1. Както учи Исус: „Понеже Аз живея, и вие ще живеете“ (Йоан 14:19). А Негов апостол учи, че „мъртвите ще възкръснат нетленни“ и че „това, смъртното, (ще) се облече в безсмъртие“ (1 Коринтяните 15:52, 54).
Но Възкресението ни дава повече от обещание за безсмъртие. То променя начина, по който възприемаме земния живот.
Възкресението ни дава перспективата и силата да устояваме на житейските трудности, преживявани от нас и от хората, които обичаме. Дава ни нов начин да възприемаме физическите, умствените или емоционалните недостатъци, с които се раждаме или които придобиваме през земния живот. Дава ни силата да устояваме на тъгата, провалите и безсилието. Тъй като на всеки от нас възкресението е гарантирано, знаем, че недостатъците и противопоставянията в този живот са само временни.
Възкресението също ни дава силна мотивация да спазваме Божиите заповеди по време на нашия земен живот. Когато възкръснем от мъртвите и пристъпим към пророкувания последен съд, искаме да бъдем достойни за най-избраните благословии, обещани на възкресените2.
Също така обещанието, че Възкресението може да включва възможност да бъдем с членовете на нашето семейство – съпруг, съпруга, деца, родители и потомство – съдържа въздействащо насърчение да изпълняваме семейните си отговорности в земния живот. То също ни помага да живеем заедно в обич в този живот и ни утешава при смъртта на обичните ни хора. Знаем, че тези раздели в земния живот са само временни, и очакваме радостни бъдещи срещи и взаимоотношения. Възкресението ни дава надежда и силата да бъдем търпеливи, докато чакаме. Също така ни подготвя със смелост и достойнство да посрещнем своята собствена смърт, дори когато тя е преждевременна.
Всички тези последствия от Възкресението са част от първия отговор на въпроса „Какво е направил Той за мен?“.
II.
За повечето от нас, възможността да бъдем опростени от греховете си е основното значение на Единението на Исус Христос. На събранията с благоговение пеем:
Нашият Спасител и Изкупител е изтърпял невъобразимо страдание, за да се жертва за греховете на всички смъртни, които се покайват. Тази единителна жертва предлага върховното добро – чистия Агнец без недостатък, срещу върховната мяра от зло – греховете на целия свят. Тя отваря врата за всички нас да бъдем пречистени от личните си грехове, за да може да бъдем повторно приети в присъствието на Бог, нашия Вечен Отец. Тази врата е достъпна за всички Божии чеда. На събранията пеем:
Той слезе от Своя божествен престол за мен –
бунтовника земен, тъй горд и несъвършен.
Така съм учуден, че свята ръка простря4.
Величественият и неразбираем резултат от Единението на Исус Христос се основава на Божията любов към всеки един от нас. Единението потвърждава, че „ценността на душѝте“ – на всеки човек – „е огромна в Божиите очи“ (Учение и завети 18:10). В Библията Исус Христос обяснява това по отношение на обичта на нашия Небесен Отец: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). В съвременно откровение нашият Изкупител Исус Христос заявява, че Той „толкова възлюби света, че даде собствения Си живот, тъй че всички, които повярват, да могат да станат Божии синове“ (Учение и завети 34:3).
За учудване ли е тогава, че Книгата на Мормон, „още едно свидетелство за Исус Христос“, завършва със следното учение: за да станем „съвършени“ и „осветени в Христа“, ние трябва да „заобича(ме) Бога с цялата си мощ, ум и сила“ (Мороний 10:32–33). Този мотивиран от обич план трябва да бъде приет с обич.
III.
Какво още е направил нашият Спасител Исус Христос за нас? Чрез ученията на Своите пророци и по време на личното Си служение, Исус ни учи на плана на спасение. Този план включва Сътворението, целта на живота, необходимостта от противопоставяне и дара на свободата на избор. Той също ни учи на заповедите и заветите, които трябва да следваме, и обредите, които трябва да приемем, за да се завърнем при нашите Небесни Родители.
В Библията четем Неговото учение: „Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота“ (Йоан 8:12). А в съвременно откровение е записано: „Ето, Аз съм Исус Христос, … светлина, която не може да бъде скрита в мрак“ (Учение и завети 14:9). Ако следваме Неговите учения, Той осветява пътя ни в този живот и прави сигурна нашата съдба в идния.
Тъй като ни обича, Той ни призовава да се съсредоточаваме върху Него, вместо върху нещата от този тленен свят. В Своята велика проповед за хляба на живота, Исус учи, че не трябва да бъдем сред хората, които са най-привлечени от светските неща – нещата, които поддържат живота на земята, но не водят към вечен живот5. Исус отново, отново и отново ни кани: „Следвайте Ме“6.
IV.
Накрая, в Книгата на Мормон учим, че като част от Своето Единение, Исус Христос „(е) изстрад(ал) болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид, и всичко това, за да може да се изпълни словото, което казва, че Той ще вземе върху Си болките и болестите на Своя народ“ (Алма 7:11).
Защо нашият Спасител е изстрадал тези смъртни страдания „от всякакъв вид“? Алма обяснява: „И Той ще вземе върху Си немощите им, за да може сърцето Му да се изпълни с милостта според плътта, та да узнае Той според плътта как да подпомага Своя народ според немощите му“ (Алма 7:12).
Нашият Спасител усеща и познава нашите изкушения, трудности, разочарования и страдания, защото Той доброволно ги е преживял всичките като част от Своето Единение. Писанията потвърждават това. В Новия завет пише: „Понеже в това, дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага“ (Евреите 2:18). Исайя учи: „Не бой се, защото Аз съм с тебе; … ще те укрепя, да! Ще ти помогна“ (Исайя 41:10). Всички, които изпитват каквито и да било страдания в земния живот, трябва да помнят, че нашият Спасител също е изпитал този вид болка и че, чрез Своето Единение, предлага на всеки от нас силата да я понесем.
Пророкът Джозеф Смит обобщава всичко това в трета точка от Символът на вярата: „Ние вярваме, че чрез Единението Христово цялото човечество може да се спаси чрез подчинение на законите и обредите на Евангелието“ (Символът на вярата 1:3).
„Какво е направил Исус Христос за мен?“ – попита онази сестра. Съгласно плана на нашия Небесен Отец, Той „сътвори небесата и земята“ (Учение и завети 14:9), за да може всеки от нас да има преживяването в земния живот, необходимо за постигане на божествената ни съдба. Като част от плана на Отца, Възкресението на Исус Христос побеждава смъртта, за да осигури безсмъртие за всички. Единителната жертва на Исус Христос дава на всеки човек възможността да се покайва за греховете си и да се завърне неопетнен в небесния си дом. Неговите заповеди и завети ни показват пътя, а Неговото свещеничество осигурява властта за извършване на обредите, необходими за постигането на тази съдба. И нашият Спасител доброволно е взел върху Си всички болки и немощи на земния живот, за да знае как да ни укрепва в нашите страдания.
Исус Христос е направил всичко това, защото обича всички чеда Божии. Обичта Му е дала мотивация за всичко, така е било от самото начало. В съвременно откровение Бог ни казва: „Той сътвори човека, мъжа и жената, по Свой собствен образ… и им даде заповеди, че трябва да Го обичат и служат Нему“ (Учение и завети 20:18–19).
Свидетелствам за всичко това и се моля всички ние да помним какво е направил Спасителят за всеки от нас и да Го обичаме, и да Му служим, в името на Исус Христос, амин.