Светлината се придържа към светлина
Като укрепваме вярата си в Христос, ние получаваме светлина в увеличена степен, докато тя разпръсне целия мрак.
Скъпи братя и сестри, радвам се с вас на тази благословена великденска неделя, размишлявайки върху славната светлина, дошла на земята с Възкресението на нашия Господ и Спасител Исус Христос.
По време на Своето земно служение, Той заявява: „Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота“1. Духът на Христа „е във всички неща (и) дава живот на всички неща“2. Той побеждава тъмнината, която иначе ще ни обгради.
В търсене на приключение преди години, двамата ми синове и аз придружавахме група млади мъже до Стенещата пещера, наречена така заради звука, който преди се чувал при входа ѝ. Пещерата има тесен вертикален проход, който стига до дълбока над 55 метра „зала“, която е най-голямата в Калифорния.
Има само два пътя надолу – безопасното кръгово стълбище или вертикално спускане надолу по скалата с въже до дъното; и със синовете ми избрахме спускането. По-големият ми син тръгна първи, докато по-малкият и аз нарочно останахме последни, за да се спуснем заедно.
След като нашите водачи ни инструктираха и екипираха със сбруи, и обезопасиха към здраво въже, ние бавно пристъпихме назад, докато застанахме на малък ръб, за да съберем увереност, защото това бе последната възможност за връщане и последното място, от което можехме да видим някаква светлина от отвора на пещерата.
Следващата ни стъпка назад ни потопи в залата на пещерата, която е толкова огромна, че може да побере Статуята на свободата. Там бавно се спускахме и въртяхме, докато очите ни привикваха към относителната тъмнина. Докато продължавахме да се спускаме, електрическите светлини осветяваха една удивителна стена от блестящи сталагмити и сталактити.
Осветлението внезапно спря без никакво предупреждение. Висейки над привидно бездънната пропаст, ние бяхме обгърнати от плътен мрак, като не можехме да видим дори ръцете си на въжетата пред нас. Един глас незабавно извика: „Татко, татко, там ли си?“.
„Тук съм, сине, точно тук“ – отговорих аз.
Неочакваното спиране на осветлението имаше за цел да ни покаже, че без електричество тъмнината в пещерата е непрогледна. Това успя да ни накара наистина да я усетим. Когато осветлението се върна, тъмнината мигновено изчезна и бе заменена от светлина, тъй като тъмнината винаги трябва да отстъпва, дори и на най-слабата светлина. С моите синове запомнихме тъмнината такава, каквато никога преди не бяхме изпитвали, и бяхме по-благодарни за светлината, имащи увереността, че никога не сме сами в мрака.
Пътуването ни през земния живот може да се сравни със спускането в тази пещера. Тръгнали сме от славната светлина на небесата и сме се спуснали през завесата на забравата към изпълнен с тъмнина свят. Нашият Небесен Отец не ни е оставил в тъмнината, а ни е обещал светлина по време на нашето пътуване чрез Своя Възлюбен Син Исус Христос.
Знаем, че слънчевата светлина е жизненоважна за живота на земята. Произлизащата от нашия Спасител светлина е също толкова важна за духовния ни живот. Имайки съвършена любов, Бог дава светлината на Христа на всеки човек, „който идва на света“3, за да може „да различава… доброто от злото“4 и да бъде подтикван да „върши добро непрестанно“5. Тази светлина, разкриваща се чрез това, което често наричаме съвест, ни кани да действаме и да бъдем по-добри, най-доброто си „аз“.
Като укрепваме вярата си в Христос, ние получаваме светлина в увеличена степен, докато тя разпръсне целия мрак, който може да ни заобикаля. „Това, което е от Бога, е светлина; и този, който приема светлината и постоянства в Бога, приема повече светлина; и тази светлина става все по-ярка и по-ярка до съвършения ден“6.
Светлината на Христа ни подготвя да се радваме на влиянието на Светия Дух, което е „убедителната сила Божия… за истинността на Евангелието“7. Третият член на Божеството, Светият Дух „е личност от Духа“8. Най-великият източник на светлина, който Небесният Отец ви дава в земния живот, идва чрез Светия Дух, чието влияние „ще просветл(ява) ума (ви) и… ще изпъл(ва) душата (ви) с радост“9.
В Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, чрез възстановената свещеническа власт, вие бивате кръстени чрез пълно потапяне за опрощение на греховете. След това на главите ви биват положени ръце и ви се дава този чудесен „неизказуем дар“10 на Светия Дух.
Впоследствие, когато желанията и действията ви са съсредоточени върху заветната пътека, Светият Дух, като светлина във вас, открива истината и свидетелства за нея11, предупреждава за опасности, утешава12, пречиства13 и дава мир14 на душите ви.
Поради това, че „светлината се придържа към светлина“15, постоянното спътничество на Светия Дух ще ви води да правите избори, които ще ви държат в светлината; и обратното – избори, направени без влиянието на Светия Дух, ще ви водят към сенките и мрака. Както учи старейшина Робърт Д. Хейлз: „Когато светлината присъства, тъмнината е победена и трябва да си отиде. … Когато духовната светлина на Светия Дух присъства, тъмнината на Сатана си отива“16.
Нека предложа, че може би сега е времето да се запитате: Имам ли тази „светлина“ в живота си? Ако я нямате, кога последно я усетих?
Точно както слънчевата светлина всеки ден къпе земята, за да обновява и поддържа живота, вие можете ежедневно да поддържате светлината в себе си, когато избирате да следвате Исус Христос.
Допълнителна светлина се добавя всеки път, когато търсите Бог в молитва, изучавате Писанията, за да чувате Неговия глас17, действате според напътствията и откровенията на нашите живи пророци, подчинявате се, спазвате заповедите и „следва(те) всички Господни обреди“18.
Всеки път, когато се покайвате, вие каните духовната светлина в душата си и мир в живота си. Светлината на Спасителя ще блести във вас, като вземате от причастието всяка седмица, за да вземате върху си името на Неговото име, спомняте си винаги за Него и спазвате Неговите заповеди.
В душата ви блести светлина всеки път, когато споделяте Евангелието и своето свидетелство. Ще усещате Неговата топлина в сърцето си всеки път, когато си служите един на друг, подобно на Спасителя. Светлината на Небесния Отец винаги пребивава в Неговите свети храмове и във всички, които се представят в дома Господен. С вашите постъпки на доброта, търпение, прошка, милосърдие, Неговата светлина във вас нараства и се показва на щастливите ви лица. От друга страна, отстъпваме в сенките, когато твърде лесно се ядосваме или твърде трудно прощаваме. „Когато сте обърнати към слънцето, сенките няма как да не останат зад вас“19.
Като живеете така, че да се радвате на спътничеството на Светия Дух, вие наистина „увеличавате духовната си способност да получавате откровения“20.
Животът ни представя трудности и пречки и всички ние трябва да преминем през мрачни дни и бури. Ако „позволяваме на Бог да надделява в нашия живот“21 през всичко това, светлината на Светия Дух ще ни разкрива, че нашите изпитания имат определена цел и значение и че накрая те ще ни превърнат в по-добри, по-завършени личности с по-непоклатима вяра и по-голяма надежда в Христа, знаейки, че през цялото време Бог е бил с нас през мрачните ни дни. Както ни съветва президент Ръсел М. Нелсън: „Сред увеличаващия се мрак, който съпътства трудностите, светлината на Исус Христос свети още по-ярко“22.
Различните етапи от живота ни могат да ни отвеждат на неочаквани и нежелани места. Ако сте били отведени там поради грях, поканете светлината на Евангелието в живота си и сега започнете смирено да се обръщате към вашия Небесен Отец и се покайте със съкрушено сърце и разкаян дух. Той ще чува вашите искрени молитви. Със смелост днес се приближавайте до Него и Той ще се приближава до вас23. Никога не сте твърде далеч от изцелителната сила на Единението на Исус Христос.
Произхождам от добри родители и от вярващи предци, които са откликнали на светлината на Исус Христос и Неговото Евангелие. Това е благославяло тях и потомците им, които са ги последвали с духовна твърдост. Баща ми често говореше за своя баща, Майло Т. Дайкс, и споделяше как винаги го е водела вярата му в Бог. Дядо бил горски рейнджър и често яздел сам в планините, безрезервно поверявайки живота си на Божието напътствие и грижа.
Дядо бил сам във високите планини през една късна есен. Вече било почти зима, когато оседлал един от любимите си коне, стария Принс, и се качил до дъскорезницата, за да прегледа и измери дървените трупи, преди да могат да бъдат нарязани на дървен материал.
Привечер приключил с работата си и се качил на коня. Температурата бързо паднала и свирепа снежна буря обгърнала планината. Без светлина и пътека, по която да се води, той обърнал Принс в посока, която смятал, че ще ги отведе обратно до рейнджърската станция.
След няколко километра в мрака, Принс забавил ход и след това спрял. Дядо многократно подканял Принс напред, но конят отказвал. С непрогледната снежна буря, вихреща се около тях, дядо осъзнал, че се нуждае от Божията помощ. Както е правил през целия си живот, той смирено се помолил „с вяра, без да се съмнява“24. Тих, мек глас отговорил: „Майло, разхлаби юздите на Принс“. Дядо се подчинил и като разхлабил юздите, Принс се обърнал и тръгнал с бавни тежки стъпки в друга посока. Часове по-късно, Принс отново спрял и навел главата си. През виелицата дядо видял, че са пристигнали безопасно пред портата на рейнджърската станция.
На сутринта дядо проследил почти заличените следи на Принс в снега. Дъхът му спрял, когато открил откъде се е опитвал да премине с Принс – това било на самия ръб на една висока планинска скала, където само още една крачка напред и двама щели да паднат и да загинат.
Въз основа на това и много други преживявания, дядо съветваше: „Най-добрият и велик спътник, който ще имаш някога, е твоят Небесен Отец“. Спомням си, че когато баща ми разказва историята за дядо, той цитира от Писанията:
„Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.
Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти“25.
Аз ви свидетелствам, че Исус Христос е вечната светлина, която продължава да „свети в тъмнината“26. Няма тъмнина, която някога да може да потисне, потуши, надвие или победи тази светлина. Нашият Небесен Отец изобилно предоставя тази светлина на вас. Никога не сте сами. Той чува и отговаря на всяка молитва. Той ви е „призова(л) от тъмнината в Своята чудесна светлина“27. Когато питате: „Отче, Отче, там ли си?“. Той винаги ще отговаря: „Тук съм, чедо Мое, точно тук“.
Свидетелствам, че Исус Христос е изпълнил плана на Небесния Отец като наш Спасител и Изкупител28, че Той е пътят, истината и животът. Неговата светлина никога няма да избледнее29, славата Му никога няма да изчезне, любовта Му е вечна, вчера, днес и навеки. В името на Исус Христос, амин.