Да благославяме в Неговото име
Целта на това да получаваме свещеничеството е да ни се предоставя възможност да благославяме хората за славата на Господ, правейки го в Неговото име.
Скъпи мои братя, съслужители в Божието свещеничество, за мен е чест да говоря пред вас тази вечер. Имате моето най-дълбоко уважение и признателност. Когато говоря с вас и чувам за вашата силна вяра, считам, че в света има все по-нарастваща свещеническа сила, с все по-силни кворуми и все по-верни носители на свещеничеството.
В отредените ми няколко минути тази вечер, ще говоря на онези от вас, които желаят да бъдат още по-ефективни в своята лична свещеническа служба. Знаете за изискването да увеличавате призованието си за служба1. Но вероятно се чудите какво може да означава за вас това увеличаване на вашето призование.
Ще започна с най-новите дякони, защото те най-вероятно се чувстват неуверени относно това какво може да означава да увеличават свещеническата си служба. Новоръкоположените старейшини също може да искат да се заслушат. Епископите, които са в първите си седмици на служба, също може да се заинтересуват.
За мен е поучително да си припомня дните ми като дякон. Бих искал тогава някой да ми бе казал това, което сега ще предложа на вашето внимание. Щеше да ми помогне във всичките свещенически задачи, които съм получавал оттогава – дори в тези, които получавам в днешно време.
Бях ръкоположен като дякон в един толкова малък клон, че бях единственият дякон, а брат ми Тед бе единственият учител. Ние бяхме единственото семейство в клона. Целият клон се събираше в нашия дом. Свещеническият ръководител за брат ми и мен бе един нов член, който тъкмо бе получил свещеничеството. Тогава считах, че единственото ми свещеническо задължение е да раздавам причастието в моята трапезария.
Когато семейството ми се премести в Юта, аз се озовах в голям район с много дякони. На първото ми събрание за причастие там, наблюдавах как дяконите – струваха ми се като армия – се движат с прецизност, докато раздават причастието като обучен екип.
Бях толкова изплашен, че следващата неделя отидох рано в сградата на района ни, за да бъда сам, когато никой няма да ме види. Спомням си, че това беше района Йейлкрест в Солт Лейк Сити и отвън имаше един паметник. Отидох зад паметника и от сърце се помолих за помощ да знам как да не се проваля, докато заемах мястото си при раздаването на причастието. Тази молитва получи отговор.
Но сега знам, че има по-добър начин да се молим и да мислим, докато се опитваме да израстваме в свещеническата си служба. Научих го, когато разбрах защо свещеничеството се дава на хората. Целта на това да получаваме свещеничеството е да ни се предоставя възможност да благославяме хората за славата на Господ, правейки го в Неговото име2.
Години след като бях дякон, аз научих какво всъщност означава това. Например като висш свещеник ми беше възложено да посетя събрание за причастие в един старчески дом. Бях помолен да раздам причастието. Вместо да мисля за процеса или за прецизността, с която раздавах причастието, аз се вглеждах в лицето на всеки от възрастните хора. Видях мнозина от тях да плачат. Една дама сграбчи ръкава ми, погледна ме и каза на глас: „О, благодаря, благодаря“.
Господ бе благословил моята служба, извършена в Неговото име. Вместо да се моля за правилното извършване на моята задача, в този ден аз се бях помолил да се случи такова чудо. Молих се хората да почувстват обичта на Господ чрез моята любяща служба. Научих, че това е ключът към службата и благославянето на другите в Неговото име.
Чух една скорошна случка, която ми напомни за този вид обич. Когато всички църковни събрания бяха преустановени заради пандемията от COVID-19, един служещ брат приел задача от президента на своя кворум на старейшините да благославя и отслужва причастието за една сестра, на която бил определен да служи. Когато ѝ се обадил да ѝ предложи да донесе причастието, тя неохотно приела, притеснявайки се да го изкара от дома му в толкова опасно време и смятайки, че нещата скоро щели да се върнат към нормалното.
Когато той пристигнал в дома ѝ в неделя сутрин, тя имала молба. Дали не биха могли да отидат до съседната врата и да имат служба за причастие и с нейната 87-годишна съседка? С позволението на епископа, той се съгласил.
В продължение на много, много седмици и с много внимателно социално дистанциране и други предпазни мерки, тази малка група светии се събирала всяка неделя за една проста служба за причастие. Само няколко парченца разчупен хляб и чашки вода, но много сълзи, проляти поради добротата на един любящ Бог.
След време служещият брат, семейството му и сестрата, на която той служил, имали възможността да се завърнат в Църквата. Но 87-годишната вдовица, съседката, поради премного предпазливост, трябвало да остане у дома. Служещият брат – нали помните, че задачата му била за съседката на тази възрастна сестра, а не за нея самата – и до днес тихичко ходи в дома ѝ всяка неделя, с Писанията и малко парче хляб в ръка, за да отслужва причастието на Господната вечеря.
Неговата свещеническа служба, подобно на моята в старческия дом, е породена от обич. Всъщност служещият брат наскоро попитал епископа си дали нямало и други в района, за които да може да се грижи. Неговото желание да увеличава свещеническата си служба било нараснало, докато служил в името на Господ и то по начин, известен почти само на Него. Не знам дали служещият брат се е молил като мен за това хората, на които служи, да знаят за обичта на Господ, но тъй като неговата служба била в Господното име, резултатът бил същият.
Същият чудесен резултат се получава и когато се моля за това преди да дам свещеническа благословия на някого, който е болен или е в нужда. Веднъж ми се случи в болница, когато нетърпеливи лекари настоятелно ме помолиха, дори нещо повече – заповядаха ми – да побързам и да не им се пречкам, за да могат да си вършат работата, вместо да ми предоставят възможност да дам свещеническа благословия. Останах и дадох благословията. И това малко момиченце, което благослових в онзи ден, за което лекарите мислеха, че ще умре, оцеля. Сега съм благодарен, че в онзи ден не позволих на собствените си чувства да ми попречат, а усетих желанието на Господ това малко момиченце да получи благословия. И знаех каква трябваше да бъде благословията – благослових я с изцеление. И тя го получи.
Това се е случвало много пъти, когато съм давал благословия в предсмъртния час на някого, заобиколен от близките си, надяващи се на благословия за изцеление. Дори и да имам само миг, аз винаги се моля да знам с каква благословия разполага Господ, която да мога да дам в Негово име. И аз се моля да знам как Той желае да благослови този човек, а не според това какво аз или хората наоколо желаят да чуят. Опитът ми показва, че дори когато благословията не е това, което другите желаят за себе си или за обичните си хора, Духът докосва сърцата, за да могат да приемат и да почувстват утеха, а не разочарование.
Същото вдъхновение идва, когато патриарсите постят и се молят за насока, за да дадат благословията, която Господ желае за даден човек. Освен това съм чувал произнесени благословии, които са изненадвали както мен, така и човека, получаващ благословията. Определено благословията е била от Господ – и предупрежденията в нея, и обещанията, споделени в Негово име. Молитвата и постът на патриарха са били възнаградени от Господ.
Като епископ се научих, докато провеждам интервюта за определяне на достойнството, да се моля Господ да ми позволява да усещам какво Той желае за дадения човек, като не допуска личната ми преценка да замъглява никое от вдъхновенията, дадени от Него. Трудно е, ако Господ любящо желае да благослови някого с поправка. Изискват се усилия, за да се различи волята на Господ от вашето желание и това на другия човек.
Считам, че можем да увеличаваме своята свещеническа служба през целия си живот, а вероятно и след това. Ще зависи от нашето усърдие да узнаваме волята на Господ и нашите усилия да чуваме Неговия глас, за да знаем по-добре какво Той желае за човека, на когото служим от Негово име. Това увеличение ще идва на малки стъпки. Може да идва бавно, но ще идва. Господ ни обещава следното:
„Защото всички, които са верни, тъй че да придобият тези две свещеничества, за които Аз говорих, и да увеличават призованията, са осветени от Духа за обновяване на своите тела.
Те стават синовете Моисееви и Ааронови, и потомството Авраамово, и Църквата, и царството, и Божиите избрани.
И също, всички онези, които получават това свещеничество, приемат Мен, казва Господ“3.
Свидетелствам, че ключовете на свещеничеството са били възстановени на Пророка Джозеф Смит. Служители на Господ са се явили от небесата, за да възстановят свещеничеството за великите събития, които са се случили и които предстоят. Израил ще бъде събран. Господният народ ще бъде подготвен за Неговото славно Второ пришествие. Възстановяването ще продължи. Господ ще разкрива още от волята Си на Своите пророци и на Своите служители.
Може да се чувствате малки, в сравнение с огромните неща, които Господ желае да вършите. В такъв случай, каня ви с молитва да попитате Господ как Той гледа на вас. Той лично ви познава, предал ви е Своето свещеничество и за Него е важно да израствате и да увеличавате свещеничеството, защото Той ви обича и ви има доверие, че в Негово име ще благославяте хората, които Той обича.
Благославям ви сега да можете да чувствате Неговата любов и Неговото доверие, в името на Господ Исус Христос, амин.