Обща конференция
Влудяващи несправедливости
Обща конференция, април 2021 г.


14:51

Влудяващи несправедливости

Исус Христос разбира несправедливостите и има силата да осигури лек за тях.

През 1994 г. в източноафриканската страна Руанда се извършва геноцид, който отчасти се дължи на дълбоко таено напрежение между племената. Смята се, че повече от половин милион души са били убити1. Изумително е, че по-голямата част от хората на Руанда са се помирили2, но тези събития продължават да им оказват влияние.

Преди десет години, докато бяхме на посещение в Руанда, съпругата ми и аз се заговорихме с друг пътник на летище Кигали. Той скърбеше поради несправедливостите на геноцида и с горчивина попита: „Ако имаше Бог, Той нямаше ли да направи нещо?“. За този човек, а и за много от нас, страданията и жестоките несправедливости може да изглеждат несъвместими с това, че има един добър и любящ Небесен Отец. При все това, Той съществува, Той е добър и обича по съвършен начин всяко от Своите чеда. Тези противоположни идеи са стари като света и не могат да бъдат обяснени с няколко прости думи или крилати фрази.

За да започнем да разбираме смисъла, нека разгледаме различни видове несправедливост. Представете си семейство, в което всяко дете получава джобни за седмицата за изпълняването на обикновени задачи у дома. Един от синовете, Джон, си купува бонбони, а една от дъщерите, Ана, си спестява парите. В крайна сметка Ана си купува колело. Джон мисли, че е напълно несправедливо, че Ана получава колело, докато за него няма. Но изборите на Джон, а не действията на родителите, са довели до неравенството. Решението на Ана да се откаже от незабавното удовлетворение от яденето на бонбони не води до несправедливост за Джон, тъй като той получава същата възможност като сестра си.

По подобен начин, решенията ни може да водят до преимущества или пречки в дългосрочен план. Господ разкрива: „И ако в този живот човек се сдобие чрез старание и подчинение с повече познание и мъдрост, отколкото друг, в идния свят той ще има преимущество в същата степен“3. Когато другите се радват на ползи поради своето усърдие и избори, не можем с право да смятаме, че това е несправедливост спрямо нас, когато и ние сме имали същата възможност.

В основата на друг пример за несправедливост е ситуация, в която съпругата ми Рут попаднала като дете. Един ден Рут научила, че майка ѝ ще купи нови обувки на по-малката ѝ сестра. Рут се оплакала: „Мамо, това е толкова несправедливо! Мерла последна получи нови обувки“.

Майката на Рут я попитала: „Рут, твоите обувки стават ли ти?“.

Тя отговорила: „Ами, да“.

Тогава майката на Рут казала: „Обувките на Мерла вече не ѝ стават“.

Рут се съгласила, че всяко дете от семейството трябва да има обувки, които му стават. Въпреки че Рут искала нови обувки, усещането, че има несправедливост спрямо нея, изчезнало, когато погледнала обстоятелствата през очите на майка си.

За някои несправедливости няма обяснение, а необяснимата несправедливост е влудяваща. Несправедливостите са свързани с това, че живеем в несъвършени тела, податливи на наранявания или болести. Несправедливостите са присъщи на земния живот. Някои хора се раждат в богатство, други не. Някои имат любящи родители, други нямат. Някои живеят дълги години, други – само няколко. И така нататък, и така нататък. Някои хора правят нараняващи грешки, дори и когато се опитват да вършат добро. Други избират да не облекчават несправедливостите, дори и да могат. Тревожно е, че има хора, които упражняват дадената им от Бог свобода на избор, за да нараняват другите, когато никога не трябва да правят това.

Различни видове несправедливост може да се сливат, създавайки цунами от съкрушаваща несправедливост. Например пандемията от COVID 19 в по-голяма степен засяга тези, които вече имат най-различни трудности. Сърцето ме боли за тези, които понасят такава несправедливост, но с цялата болка в сърцето си заявявам, че Исус Христос разбира несправедливостта, а също така има силата да осигурява лек. Нищо не може да се сравни с понесените от Него несправедливости. Не е било справедливо Той да понесе всички болки и страдания на човечеството. Не е било справедливо Той да страда за моите грехове и грешки, а също и за вашите. Но Той е избрал да направи това поради Своята любов към нас и Небесния Отец. Той съвършено разбира това, което преживяваме4.

В Писанията е записано, че древните израилтяни се оплакват, че Бог се отнася към тях несправедливо. В отговор Йехова пита: „Може ли жена да забрави сучещото си дете, за да не се смили над детето на утробата си?“. Колкото и малко вероятно да е една любяща майка да забрави малкото си дете, Йехова заявява, че Неговата отдаденост е дори още по-непоклатима. Той потвърждава: „Обаче те, дори и да забравят, Аз все пак няма да те забравя. … Ето, на дланите Си съм те врязал; твоите стени са винаги пред Мене“5. Тъй като Исус Христос е извършил безпределната единителна жертва, Той съвършено разбира през какво преминаваме6. Той винаги знае какво се случва с нас и какви са обстоятелствата.

През земния живот можем да „пристъпваме с дръзновение“ към Спасителя и да получаваме състрадание, изцеление и помощ7. Дори и при неописуеми страдания Бог може да ни благославя по прости, обикновени и значими начини. Докато се учим да разпознаваме тези благословии, упованието ни в Него ще нараства. Във вечността Небесният Отец и Исус Христос ще разрешат всяка несправедливост. Разбираемо е да искаме да знаем как и кога. Как ще направят това? Кога ще го направят? Доколкото знам, Те не са разкрили как или кога8. Обаче знам, че ще го направят.

Една от задачите ни при несправедливости е да се уповаваме, че „всичко, което в живота е несправедливо, може да бъде поправено чрез Единението на Исус Христос“9. Исус Христос победи света и пое върху Си всяка несправедливост. Благодарение на Него можем да имаме мир в този свят и да дерзаем10. Ако Му позволяваме, Исус Христос ще посвещава страданията ни за наша полза11. Той няма просто да ни утешава и да възстановява изгубеното12. Той ще използва несправедливостите за наша полза. Относно това как и кога – подобно на Алма, трябва да осъзнаем и приемем, че „няма значение, … защото Бог знае всички тези неща; но достатъчно (ни) е да зна(ем), че това е тъй“13.

Можем да се опитваме да отлагаме своите въпроси кога и как за по-късно и да се съсредоточаваме върху развиване на вяра в Исус Христос, че Той има силата да поправи всичко, а също и че наистина желае да го направи14. Да настояваме да знаем как или кога е непродуктивно и в крайна сметка ни прави късогледи15.

Докато развиваме вяра в Исус Христос, трябва също така да се стремим да ставаме по-подобни на Него. Когато се отнасяме към другите със състрадание и се опитваме да облекчаваме несправедливостите навсякъде16, можем да се опитваме да поправяме нещата според възможностите си. Всъщност, Спасителят ни казва, че „трябва да (сме) ревностно заети в добро начинание и да върш(им) много неща според собствената си свободна воля, и да осъществява(ме) много праведност“17.

Един човек, който е ревностно зает в борбата с несправедливостите, е адвокат Брайън Стивънсън. Юридическата му практика в Съединените щати е посветена на защитата на несправедливо обвинените, премахването на прекомерно тежките наказания и запазването на основните човешки права. Преди няколко години г-н Стивънсън защитаваше човек, който беше неправомерно обвинен в убийство и беше осъден на смърт. Г-н Стивънсън помоли местната християнска църква за помощ, въпреки че мъжът не беше активен в нея и беше пренебрегван от общността поради общоизвестна извънбрачна връзка.

За да посочи на хората от църквата какво е наистина важно, г-н Стивънсън им говори за жената, обвинена в прелюбодеяние, която е доведена пред Исус. Обвинителите желаят да я убият с камъни, но Исус казва: „Който… е безгрешен, нека пръв хвърли камък по нея“18. Обвинителите на жената се разотиват. Исус не я осъжда, но ѝ казва да не съгрешава повече19.

След като разказа тази случка, г-н Стивънсън отбеляза, че самодоволството, страхът и гневът карат дори християни да хвърлят камъни по тези, които се препъват. Тогава той каза, че „не можем просто да гледаме отстрани“ и насърчи събралите се да „ловят камъните“20. Братя и сестри, да не хвърляме камъни е първата стъпка от това да се отнасяме към другите със състрадание. Втората стъпка е да се опитваме да улавяме камъните, хвърлени от други хора.

Как се справяме с предимствата и пречките е част от изпитанието на живота. Ще бъдем съдени не толкова според това какво казваме, а как се отнасяме към уязвимите и тези в неравностойно положение21. Като светии от последните дни, ние се стремим да следваме примера на Спасителя, като обикаляме да правим благодеяния22. Проявяваме своята любов към ближните си, като полагаме усилия да се грижим за достойнството на всички чеда на Небесния Отец.

От полза е да размишляваме за своите предимства и пречки. Било показателно, че Джон разбрал защо Ана е получила колело. За Рут да види нуждата на Мерла от обувки през очите на майка си донесло просветление. Стремежът да гледаме нещата от вечна перспектива може да носи яснота. Докато ставаме по-подобни на Спасителя, развиваме повече съпричастност, разбиране и милосърдие.

Връщам се към въпроса на онзи пътник в Кигали, който скърбеше поради несправедливостите на геноцида в Руанда и попита: „Ако имаше Бог, Той нямаше ли да направи нещо?“.

Без да омаловажаваме породените от геноцида страдания и признавайки неспособността си да разберем подобни страдания, отговорихме, че Исус Христос е направил нещо за влудяващите несправедливости23. Обяснихме много духовни учения относно Исус Христос и Възстановяването на Неговата Църква24.

След това нашият познат попита със сълзи на очи: „Искате да кажете, че има нещо, което аз мога да направя за моите мъртви родители и чичо?“.

Казахме: „О, да!“. След това свидетелствахме, че всичко, което в живота е несправедливо, може да бъде поправено чрез Единението на Исус Христос, и че чрез Неговата власт семействата могат да бъдат свързани завинаги.

Когато се сблъскваме с несправедливости, можем да се отдръпваме от Бог или да се обръщаме към Него за помощ и подкрепа. Например продължителната война между нефитите и ламанитите повлиява на хората по различен начин. Мормон отбелязва, че „мнозина се ожесточ(ават)“, докато други „смекч(ават) сърцата си поради страданията си дотолкова, че се смир(яват) пред Бога“25.

Не позволявайте несправедливостите да вкоравяват сърцата ви или да разяждат вярата ви в Бог. Вместо това молете Бог за помощ. Задълбочавайте благодарността си към Спасителя и упованието си в Него. Вместо да се огорчавате, позволявайте Му да ви помага да ставате по-добри26. Позволявайте Му да ви помага да сте постоянни и страданията ви да „бъдат погълнати от радостта в Христа“27. Станете част от Неговата мисия за „изцеляване на съкрушените в сърце“28, стремете се да облекчавате несправедливостите и да „ловите камъните“29.

Свидетелствам, че Спасителят живее. Той разбира несправедливостите. Белезите на дланите на ръцете Му постоянно Му напомнят за вас и обстоятелствата, в които се намирате. Той ви служи във всички ваши беди. За тези, които се обръщат към Него, венец ще замени пепелта на скръбта, радост и веселие ще заменят мъката и печалта, благодарност и празнуване ще заменят обезсърчението и отчаянието30. Вашата вяра в Небесния Отец и Исус Христос ще бъде възнаградена отвъд представите ви. Всички несправедливости, особено влудяващите несправедливости, ще бъдат посветени за ваша полза. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Вж. John Reader, Africa: A Biography of the Continent (1999), 635–36, 673–79.

  2. Помиряването в Руанда въпреки че носи надежда, е сложен процес. Някои хора поставят под въпрос дълбочината и продължителността на това помиряване. Вж. например, “The Great Rwanda Debate: Paragon or Prison?,” Economist, 27 март 2021 г., с. 41–43.

  3. Учение и завети 130:19, курсив добавен.

  4. Вж. Евреите 4:15.

  5. 1 Нефи 21:15–16.

  6. Вж. Алма 7:11–13.

  7. Вж. Евреите 4:16; вж. също Исайя 41:10, 43:2, 46:4, 61:1–3.

  8. Едно предупреждение: Трябва да устояваме на изкушението да си съчиняваме свои теории относно това как и кога, без значение колко аргументирани или правдоподобни може да бъдат. Нямаме основания да измисляме неща, които Бог все още не е разкрил.

  9. Проповядвайте Моето Евангелие: ръководство за мисионерска служба, 2004 г., с. 56; вж. също Исайя 61:2–3, Откровението 21:4. „Всичко, което в живота е несправедливо, може да бъде поправено“ вероятно означава, че последиците от несправедливостите ще бъдат разрешени, облекчени или премахнати. В своята последна реч по време на обща конференция „Каквото и да става, харесвай го“ старейшина Джозеф Б. Уъртлин казва: „Всяка сълза днес в крайна сметка ще бъде възнаградена стократно със сълзи на ликуване и благодарност, … принципът на отплатата взема връх“ (Лиахона, ноем. 2008 г.).

  10. Вж. Йоан 16:33.

  11. Вж. 2 Нефи 2:2.

  12. Вж. Йов 42:10, 12–13; Яков 3:1.

  13. Алма 40:5.

  14. Вж. Мосия 4:9.

  15. Вж. Ръсел М. Нелсън, „Да позволяваме на Бог да надделява“, Лиахона, ноем. 2020 г., с. 93. Късогледи са хората, които не могат да виждат надалеч.

  16. Например капитан Мороний потвърждава, че е погрешно хората да стоят и да „не прав(ят) нищо“, когато могат да помагат на другите (вж. Алма 60:9–11; вж. също 2 Коринтяните 1:3–4).

  17. Учение и завети 58:27, вж. също стихове 26, 28–29.

  18. Йоан 8:7.

  19. Вж. Йоан 8:10–11; когато превежда стих 11, Джозеф Смит включва: „А жената славеше Бога от този час и повярва в Неговото име“, внушавайки, че липсата на осъждане от страна на Спасителя и Неговата заповед да „не съгрешава повече“ повлияват на целия живот на жената.

  20. Bryan Stevenson, Just Mercy: A Story of Justice and Redemption (2015 г.), с. 308–309.

  21. Вж. Матей 25:31–46.

  22. Вж. Деянията 10:38; вж. също Ръсел М. Нелсън, „Втората голяма заповед“, Лиахона, ноем. 2019 г., с. 96–100.

  23. Вж. Учение и завети 1:17, 22–23.

  24. Тези учения са ясно изразени във „Възстановяването на пълнотата на Евангелието на Исус Христос: прокламация към света по случай двестагодишнината“, ChurchofJesusChrist.org.

  25. Алма 62:41.

  26. Вж. Amos C. Brown, in Boyd Matheson, “‘It Can Be Well with This Nation’ If We Lock Arms as Children of God,” Church News, July 25, 2019, thechurchnews.com.

  27. Алма 31:38.

  28. Вж. Лука 4:16–19. Да изцеляваме съкрушените в сърце означава да подпомагаме възстановяването на тези, чиито умове, воля, разум или вътрешна същност са били разбити или смазани (вж. Джеймс Стронг, The New Strong’s Expanded Exhaustive Concordance of the Bible, 2010 г., Hebrew dictionary section, с. 139 и 271).

  29. Вж. например Ръсел М. Нелсън, „Да позволяваме на Бог да надделява“, Лиахона, ноем. 2020 г.; Далин Х. Оукс, „Обичайте враговете си“, Лиахона, ноем. 2020 г. Президент Нелсън ни увещава: „Днес призовавам нашите членове навсякъде по света да дадат пример, изоставайки поведение и действия, базирани на предубеждения. Умолявам ви да насърчавате уважение към всички Божии чеда“. Това е нещо повече от просто позиция срещу поведението и действията, базирани на предубеждения. Президент Оукс цитира думите на преподобната Тереса А. Диър: „Расизмът избуява на основата на омраза, потисничество, тайни споразумения, пасивност, безразличие и мълчание“. След това той казва: „Като граждани и членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, ние трябва по-добре да помагаме за изкореняването на расизма“.

  30. Вж. Исайя 61:3. Да получим венец означава да станем сънаследници с Исус Христос в Божието царство. Вж. също Доналд У. Пери, Джей А. Пери и Тина М. Питърсън, Understanding Isaiah, 1998 г., с. 541–543.