Личното пътуване на едно Божие чедо
Като заветни чеда на Бог, ние обичаме, почитаме, подхранваме, предпазваме и приветстваме онези духове, които идват от доземния свят.
Всеки от нас е бил засегнат от световната пандемия, когато близки и приятели неочаквано са напуснали земния живот. Нека ви представя трима от тях, които толкова много обичаме.
Това е брат Филип и сестра Джермейн Нзонди. Брат Нзонди служеше като патриарх в кол Бразавил, Република Конго, когато почина. Той беше доктор по медицина, който споделяше щедро талантите си с другите1.
Това е сестра Клара Елиза Руано де Вияреал от Тулкан, Еквадор. Тя приела възстановеното Евангелие на 34-годишна възраст и служеше като обичан ръководител. Семейството ѝ се сбогува с нея, пеейки любимия ѝ химн: „Спасителят живее, знам“2.
Това е брат Рей Туино от Юта, заедно с прекрасното си семейство. Съпругата му споделя: „Искам момчетата ми да помнят, че баща им винаги се стремеше да поставя Бог на първо място“3.
Спасителят казва: „Живейте заедно в любов дотолкова, че да оплаквате загубата на онези, които умрат“4.
Докато ридаем, ние също се радваме на славното Възкресение на нашия Спасител. Благодарение на Него, нашите обични роднини и приятели продължават вечното си пътуване. Както обяснява президент Джозеф Ф. Смит: „Не можем да ги забравим; не преставаме да ги обичаме. … Те са продължили напред; ние продължаваме напред; израстваме, както и те са израснали“5. Президент Ръсел М. Нелсън казва: „Нашите сълзи на скръб… се превръщат в сълзи на очакване“6.
Знаем за живота преди раждането
Нашата вечна перспектива не само увеличава разбирането ни за онези, които продължават пътуването си отвъд земния живот, но тя и разгръща представата ни за онези, които тепърва започват пътуването си в земния живот.
Всеки човек, който идва на земята, е уникален син или дъщеря на Бог7. Личното ни пътуване не започва с раждането. Преди да се родим, ние сме били заедно в един подготвителен свят, където сме „получи(ли) първите си уроци в света на духовете“8. Йехова казва на Йеремия: „Преди да ти дам образ в утробата, те познах; и преди да излезеш от утробата, те осветих“9.
Някои може да смятат, че животът започва с формирането на ембрион или когато сърцето започва да бие, или когато бебето може да живее извън утробата, но за нас няма съмнение, че духовните дъщери и синове на Бог са предприели лично пътуване до земята, където да получат тяло и опит в земния живот.
Като заветни чеда на Бог, ние обичаме, почитаме, подхранваме, предпазваме и приветстваме онези духове, които идват от доземния свят.
Удивителният принос на жените
За една жена да има дете е голяма жертва – физически, емоционално и финансово. Ние обичаме и почитаме удивителните жени в тази Църква. Притежаващи интелект и мъдрост, вие носите тегобите на своите семейства. Обичате. Служите. Жертвате. Укрепвате вярата, служите на нуждаещите се и допринасяте значително в обществото.
Свещената отговорност да се защитава живота
Преди години, дълбоко притеснен за броя на абортите в света, президент Гордън Б. Хинкли се обърна към жените в Църквата с думи, които се отнасят и за нас днес. Той каза: „Вие, които сте съпруги и майки, сте опората в семейството. Вие раждате деца. Каква огромна и свещена отговорност е това! … Какво се случва с благодарността ни за светостта на човешкия живот? Абортът е голямо зло – реално и противно – което залива земята. Умолявам жените в тази Църква да го избягват, да странят от него – стойте далеч от тези компрометиращи ситуации, които го представят като нещо желателно. Аборт може да настъпи при някои обстоятелства, но те са изключително малко10. … Вие сте майките на синовете и дъщерите Божии, чиито живот е свещен. Да ги пазите е божествено възложена отговорност, която не може да бъде приемана лековато“11.
Старейшина Маркъс Б. Наш сподели с мен историята на мила 84-годишна жена, която по време на интервюто си за кръщение „призна за аборт преди много години“. Дълбоко развълнувана, тя казала: „Носила съм товара на това да абортирам дете всеки ден от живота си в продължение на 46 години. … Нищо, което правех, не премахваше болката и вината. Бях отчаяна, докато не открих Евангелието на Исус Христос. Разбрах как да се покая… и изведнъж се изпълних с надежда. Най-накрая разбрах, че може да ми бъде простено, ако истински се покая за греховете си“12.
Колко сме благодарни за божествените дарове на покаянието и прошката!
Какво можем да правим?
Каква е нашата отговорност като смирени последователи на Исус Христос? Нека живеем според заповедите на Бог, да ги преподаваме на децата си и да ги споделяме с онези, които искат да слушат13. Нека споделяме дълбоките си чувства относно светостта на живота с онези, които взимат ръководните решения в обществото. Те може да не оценяват изцяло вярванията ни, но ние се молим те да могат по-дълбоко да вникнат в причината, поради която за нас тези решения се простират отвъд личното желание на даден човек.
Ако бебето е неочаквано, нека реагираме с любов, насърчение и, когато се налага, с финансова подкрепа, да укрепваме майката и да ѝ помогнем това дете да се роди, за да продължи земното си пътуване14.
Красотата на осиновяването
Нашето семейство беше изключително благословено от решението на едно 16-годишно момиче, което разбрало преди около две десетилетия, че очаква дете. Тя и бащата на детето нямали брак и не виждали смисъл да се съберат. Младата жена вярвала, че животът в утробата ѝ бил ценен. Родила момиченце и позволила на едно праведно семейство да я осинови. За Брайс и Джолийн бебето било отговор на молитвите им. Нарекли я Емили и я учели да се уповава на Небесния Отец и на Неговия Син Исус Христос.
Емили пораснала. Колко благодарни сме за това, че Емили и нашият внук Кристиан се влюбиха и сключиха брак в дома на Господ. Емили и Кристиан вече имат свое малко момиченце.
Емили написа наскоро: „През тези девет месеца, докато бях бременна, имах време да размишлявам върху събитията около собственото ми раждане. Мислех за родната си майка, която е била само на 16 години. Докато преминавах през болежките и свързаните с бременността промени, не можех да спра да мисля колко трудно трябва да е било за едно 16-годишно момиче. … Сълзите не спират дори и сега, когато си мисля за родната си майка, която е знаела, че няма да може да ми осигури желания от нея живот за мен и безкористно ме беше дала за осиновяване. Не мога да си представя през какво ли е преминала през тези девет месеца; да я гледат осъдително, докато тялото ѝ се променяло, пропуснатите приключения за един тийнейджър, да знае, че след всички тези усилия на майчинска любов, тя ще предаде детето си в ръцете на друг. Толкова съм благодарна за нейния безкористен избор, че не беше избрала да използва свободата си на избор по начин, който да отнеме моята свобода“. Емили завършва с думите: „Толкова съм благодарна за божествения план на Небесния Отец, за моите невероятни родители, които ме обичат и са се грижили за мен, както и за храмовете, където можем да бъдем запечатани със семействата си за вечността“15.
Спасителят „взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна, им каза: „Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема“16.
Когато праведните желания все още не се реализират
Изразявам своята любов и състрадание към праведни двойки, които сключват брак и не могат да имат така дългоочакваните от тях деца, както и към онези жени и мъже, които не са имали възможността да сключат брак според Божия закон. Несбъднатите житейски мечти трудно могат да бъдат разбрани, ако подхождаме към тях единствено от перспективата на земния живот. Като служител на Господ аз ви обещавам, че когато сте верни на Исус Христос и на сключените завети, вие ще получавате компенсиращи благословии в този живот и праведните ви желания ще се изпълнят според Господната вечна линия на времето17. Щастието е възможно в земния живот, дори когато не всички наши праведни надежди се изпълняват18.
След като се родят, децата все още се нуждаят от помощта ни. Някои се нуждаят отчаяно от нея. Всяка година чрез загрижени епископи и вашите щедри дарения от пост и хуманитарни фондове, животът на милиони деца бива благославян. Първото президентство наскоро обяви допълнителни 20 милиона долара в помощ на УНИЦЕФ за глобалните им усилия за администрирането на два милиарда ваксини19. Децата са обичани от Бог.
Святото решение да имате дете
Притеснително е това, че дори и в някои от най-добре развитите страни по света се раждат все по-малко деца20. „Божията заповед към Неговите чеда да се плодят и да изпълват земята остава в сила“21. Кога да имаме дете и колко деца да имаме са лични решения, които трябва да бъдат взети от съпруга, съпругата и Господ. С вяра и молитва тези свещени решения може да бъдат красиви, свързани с откровение преживявания22.
Споделям историята на семейство Лейнг от южна Калифорния. Сестра Ребека Лейнг пише:
„През лятото на 2011 г. животът на семейството ни изглеждаше съвършен. Имахме щастлив брак с четири деца – на възраст 9, 7, 5 и 3 години. …
Бременностите ми и ражданията бяха високорискови… и се чувствахме благословени да имаме четири деца, смятайки, че семейството ни е завършено. През октомври, докато слушах общата конференция, получих неоспоримото усещане, че трябва да имаме още едно дете. Докато Легранд и аз размишлявахме и се молехме, … разбрахме, че за нас Бог има различен план от нашия.
След още една тежка бременност и раждане, бяхме благословени с красиво момиченце. Нарекохме я Бриел. Тя беше чудо. Мигове след раждането ѝ, докато бях все още в стаята за израждане, чух неоспоримия глас на Духа: „Има и още едно“.
Три години по-късно – още едно чудо – Миа. Бриел и Миа са огромна радост в семейството ни“. Тя завършва: „Като приемаме Господните напътствия и следваме Неговия план за нас, това винаги ще ни носи по-голямо щастие отколкото… да разчитаме на собственото си разбиране“23.
Господ обича всяко скъпоценно дете.
„И Той взе малките им деца едно по едно и ги благослови …
И… вдигнаха очи към небето… и видяха ангели да се спускат от небесата… посред огън, и (ангелите)… заобиколиха онези малки дечица… и ангелите им служеха“24.
Свидетелствам, че вашето лично пътуване като Божие чедо не е започнало, когато сте поели първия си дъх на земята, и няма да свърши, когато поемете последния си дъх в земния живот.
Нека винаги да помним, че всяко духовно чедо на Бог идва на земята, за да изпълни своето лично пътуване25. Нека ги приветстваме, предпазваме и винаги да ги обичаме. Като приветствате тези скъпоценни деца в името на Спасителя и им помагате през вечното им пътуване, аз ви обещавам, че Господ ще ви благославя и обсипва с Неговата любов и одобрение. В името на Исус Христос, амин.