„Гробът няма победа“
Чрез изкупващото Единение и славното Възкресение на Исус Христос, съкрушените сърца могат да бъдат изцелени, терзанията могат да се превръщат в мир, а нещастието – в надежда.
В тази славна великденска неделя децата ни пеят с радост: „Златна пролет е сега, Исус възкръсна, възлезе и счупи оковите на смъртта“1.
Благодарни сме за знанието си за Възкресението на Исус Христос. И при все това, в даден момент от живота ни сърцата ни ще страдат в резултат от загубата на дълбоко обичан близък. През настоящата глобална пандемия много от нас изгубиха близки – членове на семейството или приятели2. Молим се за онези, които скърбят поради подобна загуба.
Президент Ръсел М. Нелсън споделя:
„Без значение от възрастта им, ние скърбим за обичните ни и изгубени хора. Скръбта е една от най-дълбоките прояви на чиста любов. …
Освен това, не можем напълно да оценим радостта от повторното събиране по-късно, ако не сме преминали през сълзите от раздялата сега. Единственият начин да премахнем тъгата от смъртта, е ако премахнем любовта от живота“3.
Можем да си представим как са се чувствали приятелите на Исус, които Го следват и Му служат4, след като стават свидетели на Неговата смърт5. Знаем, че те жалеят и плачат6. В деня на Разпъването, без да знаят какво ще последва в неделя, те сигурно са съкрушени от печал и се чудят как да продължат без своя Господ. Въпреки това, те продължават да Му служат, дори при смъртна опасност.
Йосиф от Ариматея умолява Пилат да му предаде тялото на Исус. Той сваля тялото, увива го в плащеница и го полага в своята нова гробница, като поставя голям камък на входа ѝ7.
Никодим донася смес от смирна и алое. Той помага на Йосиф да вземе тялото и да го увие в плащеница с аромати8.
Мария Магдалена и други жени отиват след Йосиф и Никодим, виждат къде е положено тялото на Исус и подготвят аромати и миро, за да го помажат9. Съгласно стриктните закони в онези дни, те чакат допълнително, за да подготвят и помажат тялото, защото събота е ден за почивка10. След това, рано в неделя сутринта те отиват до гробницата. След като виждат, че тялото на Спасителя не е там, отиват да кажат на учениците, които са апостолите на Исус. Апостолите ги придружават до гробницата и виждат, че е празна. Всички освен Мария Магдалена си тръгват, недоумявайки какво се е случило с тялото на Спасителя11.
Мария Магдалена остава сама край гробницата. Само два дни по-рано тя е станала свидетел на трагичната смърт на своя приятел и Учител. Сега гробницата Му е празна и тя не знае къде е Той. Не може да понесе това и се разплаква. В онзи момент възкресеният Спасител идва при нея и я пита защо плаче и кого търси. Тя си мисли, че я е заговорил градинарят, пита го дали той е отнесъл тялото на нейния Господ и къде е то, за да може да го прибере12.
Представям си, че Господ сигурно позволява на Мария Магдалена да скърби и да излее болката си13. След това Той я нарича по име, а тя се обръща към Него и Го разпознава. Тя вижда възкръсналия Христос и става свидетел за Неговото славно Възкресение14.
Подобно на вас, донякъде и аз разбирам изпитаната от Мария Магдалена и приятелите ѝ тъга, докато скърбят по смъртта на техния Господ. Когато бях на девет години, изгубих по-големия си брат в опустошително земетресение. И понеже това стана неочаквано, ми отне доста време да проумея случилото се. Бях съкрушена от скръб и се питах: „Какво стана с моя брат? Къде е той? Къде отиде? Ще го видя ли някога отново?“.
В онези дни все още не бях запозната с Божия план на спасение и имах желанието да знам откъде идваме, каква е целта на живота и какво се случва, след като умрем. Нямаме ли всички ние тези стремежи, когато изгубим обичан човек или когато преминаваме през трудности в живота си?
Няколко години по-късно започнах да мисля за брат си по определен начин. Представях си го как чука на вратата ни. Аз отварях, а той стоеше там и ми казваше: „Не съм умрял. Жив съм. Не можех да дойда при теб, но вече ще остана и никога няма да си тръгна“. Тази представа, донякъде мечта, ми помогна да се справя с болката, която изпитвах от неговата загуба. Мисълта, че той ще бъде с мен, нахлуваше в ума ми отново и отново. Понякога се взирах във вратата, надявайки се той да почука и аз да го видя отново.
Около 40 години по-късно, по Великден, размишлявах относно Възкресението на Исус Христос и започнах да мисля за брат си. В онзи момент, умът ми беше озарен. Спомних си как си представях, че той идва да ме вижда.
В онзи ден осъзнах, че Духът ме беше утешавал в трудните моменти. Бях получила свидетелство, че духът на брат ми не е мъртъв, а че живее. Той все още се развива във вечното си съществуване. Сега знам, че моят „брат ще възкръсне“15 в онзи прекрасен момент, когато, благодарение на Възкресението на Исус Христос, всички ние ще бъдем възкресени. Освен това, Той е направил възможно за всички нас да бъдем обединени като семейства и да имаме вечна радост в присъствието на Бог, ако избираме да сключваме и спазваме свещени завети с Него.
Президент Нелсън учи:
„Смъртта е необходима част от нашето вечно съществуване. Никой не знае кога ще дойде, но тя е важна за Божия велик план на щастие. Благодарение на Единението на Господ, възможното възкресение е реалност, а вечният живот е възможен за цялото човечество. …
… За оставените тъгуващи любими хора… жилото на смъртта се облекчава с постоянна вяра в Христос, със съвършена светла надежда, с любов към Бог и всички хора и с дълбоко желание да им служим. Тази вяра, надежда и любов ще ни направят достойни да отидем в Божието свято присъствие, и с нашия вечен спътник и семейства да заживеем с Него завинаги“16.
Свидетелствам, че „ако Христос не се беше вдигнал от мъртвите, или не беше скъсал връзките на смъртта, та гробът да няма победа и смъртта да няма жило, не можеше да има възкресение.
Но има възкресение, затова и гробът няма победа и жилото на смъртта е погълнато в Христа.
Той е светлината и животът на света; да, светлина, която е безкрайна, която не може никога да бъде затъмнена; да, също и живот, който е безкраен, тъй че да не може да има повече смърт“17.
Самият Исус Христос заявява: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее“18.
Свидетелствам, че чрез изкупващото Единение и славното Възкресение на Исус Христос, съкрушените сърца могат да бъдат изцелени, терзанията могат да се превръщат в мир, а нещастието – в надежда. Той може да ни обгръща в обятията Си на милост, утеха, сила и изцеление за всеки един от нас. В името на Исус Христос, амин.