Не както светът дава
Средствата, необходими ни за създаване на по-светъл ден и разрастване на икономика на истинска добрина, са ни изобилно предоставени чрез Евангелието на Исус Христос.
Преди онзи пръв Великден, докато Исус завършва новия обред на причастието, който току-що е извършил за Дванадесетте, Той започва Своята великолепна прощална проповед, а наближава времето за Гетсиманската градина, предателството и разпъването. Въпреки това, усещайки притеснението и вероятно дори явния страх на някои от тези мъже, Той се обръща към тях (и към нас):
„Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене. …
Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас. …
Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои“1.
В този земен живот има трудни времена, включително и за верните, но носещото утеха послание на Спасителя е, че Той, пасхалният Агнец, ще бъде като „агне, водено на клане“2, а след това ще се вдигне, за да бъде завинаги, както казва псалмописецът, „прибежище и сила за нас, винаги изпитана помощ (във време) на напасти“3.
С разбирането за трудностите както на Христос, докато наближава изпитанието на кръста, така и на Неговите апостоли, докато разнасят Евангелието по света в средата на времето, нека сега обмислим едно свързано послание за Църквата на Спасителя в последните дни. То е разкрито в смайващ брой стихове в Книгата на Мормон, посветени на едни или други раздори – от винаги дразнещото поведение на Ламан и Лемуил до последните битки, включващи стотици хиляди воини. Една от явните причини за това акцентиране е, че, доколкото Книгата на Мормон е написана за последните дни, тези автори (които са преживели много войни) пророчески ни предупреждават, че насилието и конфликтите ще бъдат характерна черта на взаимоотношенията в последните дни.
Разбира се, че моята теория за раздорите в последните дни не е нещо ново. Преди 2 000 години Спасителят предупреждава, че в последните дни ще има „войни и мълви за войни“4, а по-късно казва, че „мирът ще бъде отнет от земята“5. Със сигурност Князът на мира, Който категорично учи, че раздорите са от дявола6, сигурно плаче заедно със Своя Божествен Отец за тези от човешкото семейство в наши дни, които са „без обич“7, както се казва в Писанията и не могат да разберат как да живеят заедно в любов.
Братя и сестри, наистина виждаме прекалено много конфликти, гняв и масова грубост в отношенията. За щастие, настоящото поколение не е участвало в трета световна война, нито преживяваме световна икономическа катастрофа, като тази през 1929 г., довела до Голямата депресия. Но въпреки това ние сме част от една по-различна Трета световна война, не борба за разгром на враговете, а заповед и призив Божиите чеда да се грижат повече един за друг и да помагат за изцеляването на раните на един толкова разединен свят. Голямата депресия, в която сега живеем, е по-малко свързана с външната загуба на нашите спестявания и повече с вътрешната загуба на нашата самоувереност, с недостиг на вяра, надежда и милосърдие навсякъде около нас. Но средствата, които са ни необходими за създаване на по-светъл ден и разрастване на икономика на истинска добрина в обществото, са ни изобилно предоставени чрез Евангелието на Исус Христос. Не можем да си позволим, и този свят не може да си позволи да се провалим в това да използваме пълноценно тези евангелски истини и укрепващи завети, лично и в обществото.
И така, в един свят, в който сме „оскърбен(и), подхвърлян(и) от бури, и безутешн(и)“, каквито Йехова е казал, че ще бъдем, как можем да намерим това, което Той нарича „завет(а)… на мир“? Можем да го открием, като се обърнем към Този, Който е казал, че в последните дни ще има милост към нас „с вечна доброта… и голям ще бъде мирът на чедата8. Въпреки плашещите пророчества и обезпокоителни стихове от Писанията, в които е заявено, че мирът ще бъде отнет от земята като цяло, пророците, включително нашият възлюбен Ръсел М. Нелсън, учат, че не е нужно той бъде отнет от нас самите!9 Нека този Великден се опитаме да установяваме мир по един личен начин, като прилагаме и милостта, и изцеляващия балсам на Единението на Господ Исус Христос за нас самите, нашите семейства и всички, до които можем да се докоснем около нас. За наше щастие и удивление, това изцеление ни се дава „без пари и без цена“10.
Тази помощ и надежда са изключително необходими, тъй като сред тази световна конгрегация днес има мнозина, които се борят с някакви трудности – физически или емоционални, умствени или финансови, или някой друг от многото видове беди. Но при много от тях ние не сме достатъчно силни да се справяме с тях сами, защото са ни нужни помощ и мир, но не такива, каквито „светът дава“11. Не, за наистина трудните проблеми се нуждаем от това, което в Писанията се нарича „небесните сили“, а за да ги получаваме, трябва да живеем според това, което същите тези Писания определят като „принципи на праведността“12. Сега, разбирането на тази връзка между принцип и сила е единственият урок, който човечеството сякаш никога не успява да научи, така казва Богът на небето и земята!13
И така, какви са тези принципи? Всъщност, те са изброявани многократно в Писанията, преподавани са отново и отново на конференции като тази, а в нашата диспенсация Джозеф Смит Пророка е учен на тях в отговор на неговата лична версия на призива „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“14. В студената неприветлива килия на затвора Либърти той е учен, че принципите на праведността включват добродетели като търпение, дълготърпение, благост и любов нелицемерна15. Без тези принципи е сигурно, че ще срещнем пререкания и враждебност.
В това отношение, нека за момент обсъдя липсата на тези принципи на праведността в нашето съвремие. По принцип съм изпълнен с оптимизъм и радост, и има толкова много добрина и красота в нашия свят. Със сигурност разполагаме с повече материални блага от всяко друго поколение в историята, но в културата на 21-ви век като цяло, и твърде често в Църквата, виждаме хора, изпаднали в беда, като компромисите твърде често дават като резултат нарушени завети и разбити сърца. Помислете върху грубия език, описващ сексуалното прегрешение, като и двете така доминират във филмите и телевизионните предавания, обърнете внимание на сексуалния тормоз и другите форми на грубост, които се случват на работните ни места и за които четем толкова често напоследък. Имайки предвид свещеността на заветите, святото твърде често се поругава, а морално ценното се обезценява. Казвам на всички, които се изкушават да действат по тези начини – „както светът дава“, така да се каже – не очаквайте това да доведе до изпълнен с мир живот; обещавам ви в името на Господ, той няма да е такъв. „Нечестието никога не е било щастие“16 – казва един древен пророк. Когато танцът приключи, на свирача винаги трябва да бъде платено и най-често валутата е сълзи и съжаление17.
Или сме свидетели на други форми на насилие или унижение. Като ученици на Господ Исус Христос трябва да сме два пъти по-внимателни да не допускаме такова поведение. В никакъв случай не трябва да упражняваме каквато и да било форма на насилие, „неправедно господство“ или неморално принуждение – физическо, умствено, свещеническо или който и да било друг вид. Спомням си с каква сила президент Гордън Б. Хинкли говори от амвона преди няколко години на мъжете в Църквата относно тези, които той нарече „тирани в собствените си домове“18.
„Колко трагично и отвратително е малтретирането на жената – каза той. – Всеки мъж в тази Църква, който малтретира жена си, който я унижава, обижда, или упражнява неправедно господство над нея, не е достоен да бъде носител на свещеничеството. … (Той) не е достоен за храмова препоръка“19. Той каза, че същото зло е всяка форма на насилие над деца – или всяка друга форма на насилие20.
В много случаи, често непреднамерено, иначе верни мъже, жени и дори деца, може да са виновни за това, че говорят грубо, дори разрушително, на тези, които доста често са запечатани за тях чрез свят обред в Господния храм. Всеки има правото да бъде обичан, да чувства мир и да се чувства в безопасност у дома. Моля ви, нека полагаме усилия да поддържаме такава среда. Обещанието за това да сте миротворци е, че Светият Дух ще бъде ваш постоянен спътник и благословии ще се изливат върху вас „без принудителни средства“ во веки веков21. Никой, който си служи с остър език и груби слова, не може едновременно с това да „пее песента на изкупващата любов“22.
Нека завърша с това, с което започнах. Утре е Великден, време чрез праведните принципи на Евангелието на Исус Христос и Неговото Единение да преодоляваме конфликтите и раздорите, отчаянието и прегрешението, а в крайна сметка и смъртта. Това е време да обещаем пълна преданост в думи и дела към Божия Агнец, Който „понесе печалта ни“23 в Своята решителност да завърши делото по спасението за нас.
Въпреки предателството и болката, грубостите и жестокостите, докато поема върху себе си всички грехове и скърби на човечеството, Синът на Живия Бог погледнал към предстоящото в живота ни, видял ни е през тези събота и неделя и е казал: „Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои“24. Пожелавам ви благословен Великден, изпълнен с радост и мир. За неизказаните му възможности вече е било заплатено от Княза на мира, Когото обичам с цялото си сърце, на Когото е тази Църква и за Когото без капка съмнение свидетелствам, тъкмо Господ Исус Христос, амин.