Само едно такси
Авторката живее в Северна Каролина, САЩ.
„Помогни ни да открием само едно такси, за да можем днес да отидем на църква“ – се молели момичетата.
“I always have a happy feeling when I go to church” (Children’s Songbook, 157).
Тази история се случила в Кантабрия, Испания.
„Как ще успеем да отидем на църква днес? – попитала по-малката сестра на Ели, Пепа. – Вали толкова силно!“
„Не се притеснявай – казала Ели. – Ние сме смели!“
Ели помогнала на Пепа да закопчае палтото си. След това ѝ помогнала да си обуе ботушите.
Ели и Пепа излезли навън с Мами и Папи (мама и татко). Наистина валяло много силно. Вятърът обърнал чадърите им. Ели вече не се чувствала толкова смела.
„Какво трябва да направим?“ – попитала Ели. Бурята била твърде силна, за да вървят до автобуса.
„Вместо това ще вземем такси“ – казал Папи.
„Добра идея“ – отговорила Мами. – Да тръгваме!“
Те слезли до наводнената улица. Не минавали никакви таксита или коли покрай тях. Дори panadería (пекарната) била затворена.
Накрая видели мястото, където такситата паркират, за да вземат хора. Но първото място за таксита било празно.
„О, не!“ – казала Пепа.
„Está bien. Всичко е наред“ – казала Ели. „Може да има едно такси. Просто не можем да го видим още“.
Те се приближили. Следващото място за таксита също било празно.
„Сега какво?“ – попитала Пепа.
„Знам – казала Ели. – Нека се помолим“.
Момичетата казали тихо молитвата. „Nuestro Padre Celestial (Отче наш Небесни), молим Те да ни помогнеш да намерим само едно такси, за да можем днес да отидем на църква. Опитваме се да изберем правилното, а този дъжд затруднява нещата. En el nombre de Jesucristo, amén (В името на Исус Христос, амин)“. Ели все още учеше испански език, така че тя смесваше английски и испански.
Те повървели още малко. Следващото място за таксита също било празно.
„Може би трябва да се върнем и да се приберем вкъщи“ – провикнал се Папи в силния вятър.
„Краката ни са прогизнали“ – казала Мами.
„Нека да отидем малко по-нататък – казала Ели. – Нуждаем се само от едно такси“.
Сега те успели да видят последното място за такси.
Там имало едно такси със светната зелена лампичка!
Ели и Пепа скочили в него. Мами им помогнала да загладят косите си. „Съжаляваме, че ви намокрихме седалките“ – казал Папи на шофьора.
Те пристигнали в сградата за събрания и поздравили приятелите си с besos и abrazos (целувки и прегръдки).
„Не мога да повярвам, че намерихме такси“ – казала Мами. – ¡Que suerte! (какъв късмет)“
„Не беше късмет – казала Ели. – Пепа и аз се молихме, за да може Небесният Отец да ни помогне да отидем на църква. И Той чу молитвата ни!“
Илюстрация от Патриша Гейс