Проблемът на купона
Авторът живее в Кориентес, Аржентина.
Една част от Луз искала тя да отиде на купона. Но при все това тя се чувствала неспокойна.
„Проуч(и) (го) в ума си; тогава… Ме попита(й) дали е правилно“ (Учение и завети 9:8). Тази история се случва в Кориентес, Аржентина.
Луз била щастлива. Учебната година била към своя край и се случили толкова много вълнуващи неща. Скоро тя щяла да завърши шести клас. През следващата година щяла да бъде в гимназия!
Тя била изненадана колко била пораснала. Била по-висока и вече не била малко момиченце. Тези промени били вълнуващи, но тя се чувствала и малко притеснена.
Решила да говори за това с родителите си.
„Това е чудесен етап от живота ти, Луз“ – казал Папа (Татко). – Това е време, през което да учиш, да правиш най-доброто и да постигаш цели, които ще ти помогнат да се превърнеш в личността, която Бог знае, че можеш да бъдеш“.
„Но животът не трябва да бъде на бързи обороти“ – казала Мама. – Ти ще пораснеш и ще се превърнеш в такъв човек с всеки малък, добър избор, който правиш“.
Това помогнало на Луз да се почувства по-добре. Тя била доволна, че не трябвало да порасне изведнъж.
Един ден в училище, приятелки на Луз ѝ казали, че ще има купон за завършването. Те били много развълнувани. Щяло да има вечеря, музика, светлини и дори танци!
Но докато Луз слушала приятелките си да говорят за купона, тя започнала да изпитва безпокойство. Това не изглеждало от този тип купони, където щяла да може да чувства Светия Дух.
„Ще дойдеш нали, Луз?“ – попитала една от приятелките ѝ.
„Ти трябва да дойдеш! – казала друга приятелка. – Ще кажа на родителите ми да говорят с твоите родители. Тогава те ще ти разрешат“.
„Може би“. Стомахът на Луз се свил. „Аз… Аз ще ви кажа“.
През почивните дни Луз размишлявала за купона. Докато се упражнявала на пианото, тя си мислела за него. Докато играела с малкото си братче отново мислела за това. Без значение какво правела, това не ѝ излизало от ума.
Една част от Луз искала тя да отде на купона. Но при все това тя се чувствала неспокойна. Чувството на безпокойство в стомаха ѝ не я оставяло.
„Добре ли си, hija (дъще)?“ – я попитала Мама в неделя следобед. Тя прокарала пръсти през дългата, черна коса на Луз.
„Ами…“ – отвърнала Луз.
„Още ли мислиш за купона?“
„Не знам какво да правя – казала Луз. – Искам да отида. Но знам, че там няма да се чувствам добре“.
Мама се усмихнала. „Знам, че ще направиш правилен избор – казала тя. – Помисли върху това, направи своя избор и кажи на Небесния Отец какво си решила. Той ще ти помогне да разбереш дали е правилно. Ще го почувстваш в сърцето си“.
Луз кимнала с глава. Тя си поела дълбоко въздух и отишла в стаята си, за да се помоли.
„Небесни Отче – прошепнала Луз, – приятелките ми ме поканиха на купон, но не се чувствам добре за това. Ще им кажа, че няма да отида. Това ли е правилното нещо, което трябва да направя?“
Обзело я силно чувство на топлина. Вече не се чувствала объркана. Тя усетила, че все едно е изпълнена със светлина! Знаела, че взима правилното решение.
Когато Луз излязла от стаята си, тя силно прегърнала Мама.
„Реших да не отивам“ – ѝ казала Луз.
„Гордея се с теб“ – отвърнала Мама.
Папа също я прегърнал. „Имам идея – казал той. – Нека да си направим наше собствено парти за завършването ти. Можем да хaпнем сладолед и да празнуваме като семейство!“
Луз се усмихнала. Тя обичаше сладолед! И на нея ѝ харесваше да знае, че може да прави правилните неща, дори когато е трудно. С всеки малък, добър избор, който правеше, тя щеше да се превърне в личността, която Бог знаеше, че тя може да стане.
Илюстрации от Тами Лион