Опитът на Каролина да помогне
Как би могла Каролина да помогне на своя приятел?
Каролина се опитвала да слуша учителката. Но не можела да спре да гледа своя приятел Рамон. Той нямал никаква коса!
Косата му започнала да пада от известно време. И вече бил с гола глава.
Каролина чула нещо зад себе си. Сезар и Луис се подхилквали. Тя се надявала, че не се присмиват на Рамон.
Цяла сутрин Рамон седял прегърбен. Той не взимал участие в клас. Изглеждал тъжен. Каролина искала да може да му помогне да се почувства по-добре.
Най-накрая дошло време за игра навън. Рамон бил първият, който излязъл от класната стая. Когато Каролина излязла навън, тя не могла да го види никъде! Той не играел футбол. Не се катерел по металните решетки. И не играел дама при учителката.
Ето къде бил! Рамон стоял в ъгъла на двора. Там били също Сезар и Луис. Каролина се приближила.
„Виж колко е голяма главата му!“ – извикал Сезар.
Луис се засмял. „Ако имах толкова грозна коса, аз също щях да си обръсна главата“.
Ръцете на Рамон били свити в юмруци. Изглеждал все едно ще заплаче.
Каролина изтичала до Рамон. „Искаш ли да играем заедно?“ – попитала тя. Подала му ръка и те тръгнали заедно. Продължили да вървят, докато не стигнали до учителката. Там никой нямало да ги безпокои.
„Искаш ли да играем на дама?“ – попитала Каролина.
Рамон кимнал. Той нарисувал с тебешир линии на земята.
„Добре ли си?“ – попитала тя.
„Сега съм добре – усмихнал се Рамон. – Благодаря, че ми помагаш“.
Каролина се усмихнала. Тя била щастлива, че проявила достатъчно смелост да помогне на своя приятел!
Илюстрации от Холи Хибърт