Дневниците на Папа̀
Това се случило в Таити.
Алън седял на пейката пред своята къща. Слънцето залязвало. На фона на розовото и оранжево небе се виждали палми.
Той прелистил страницата от книгата, която четял. В нея нямало никакви картинки. Но това не притеснявало Алън. Харесвало му да чете тази книга!
Очите му внимателно проследявали прилежно написаните от Папа̀ думи. Той си спомнил тази част! Винаги го разсмивала.
Точно тогава Папа̀ излязъл. „Кое е толкова смешно?“
„Чета една от твоите книги – усмихнал се широко Алън. – Харесвам случката с кокосовия орех“.
„А, ти имаш предвид моите дневници“. Папа̀ седнал до Алън. „Те разказват историята на живота ми. Но тези истории не са само за мен. Ти също си в тях. А също и Мама̀, и по-големият ти брат, и малката ти сестра“.
„Както Нефи! – казал Алън. – Освен че писал истории за живота си, той писал и за своето семейство“.
„Точно така!“ – казал Папа̀.
„Най-много ми харесват историите за теб – продължил Алън. – Когато например си бил мисионер тук, в Таити“.
„А на мен най-много ми харесват историите за теб – казал Папа̀. – Знаеш ли, че те кръстихме на второто име на старейшина Беднар?“
„Никога не си ми казвал това! Нямам търпение да прочета тази част“.
Папа̀ се усмихнал. „Има много истории в дневниците ми. Водя си дневник още от осемгодишен“.
„Откакто си бил на осем? – попитал Алън. – Това е наистина, наистина много време“.
Папа̀ се засмял. „Не съм толкова стар“.
Алън се замислил за малко. „Скоро навършвам осем – казал той. – Може ли за рождения ми ден да получа дневник?“
„Разбира се!“ – казал Папа̀.
„Тогава ще мога да записвам историите си, така че един ден моите деца да могат да ги четат“.
„Това изглежда като една чудесна семейна традиция!“ – казал Папа̀.
Илюстрации от Алесия Жирасоле