Не толкова самотен
Дамян искал цялото му семейство да могат заедно да посещават събранията в Църквата.
Дамян прегледал раницата си, за да се увери, че имал всичко, от което се нуждаел. Дрехи за Църква? Тук. Обувки? Тук. Книгата на Мормон? Тук. Той затворил ципа на раницата си, сложил я на рамо и се отправил към вратата.
„Мама̀! – казал Дамян. – Отивам при абуела (баба) и абуело (дядо)!“
Мама̀ сгъвала хавлии. „Не забравяй да помагаш на баба и дядо“. Тя спряла, за да даде голяма прегръдка на Дамян. „Знам, че ти харесва да ходиш с тях на Църква. Приятен ден утре“.
„Ще бъде!“ – казал Дамян. Но ми се искаше и вие да можехте да дойдете с мен – помислил си той.
Дамян тръгнал към автобусната спирка. Всяка събота той хващал автобус от своя град в Еквадор до дома на абуела и абуело. Оставал при тях за през нощта. След това, на следващия ден, отивал с тях на Църква.
На сутринта в неделя Дамян се облякъл за Църква. Закопчал си ризата. Обул си обувките. След това тръгнал за Църква с абуела и абуело.
Дамян харесвал Църквата. Харесвало му да пее песните и да взима от причастието. Харесвало му също да се вижда с приятелите си. Но му се искало и останалите от семейството му да бъдат с него.
Следобед Дамян, абуела и абуело отишли до къщата на брат и сестра Руиз. Щели да имат заедно домашна вечер. Абуела донесла крем карамел за десерт.
Урокът бил за Исус. Дамян оцветявал картинка с Исус, докато слушал урока. „Исус разбира всичко, което чувстваме – казал брат Руиз. – Дори когато се чувстваме тъжни“.
Дамян погледнал своята картинка, изобразяваща Исус. Почувствал се щастлив, че Исус знаел как се чувства той.
След закриващата молитва абуела казала: „Донесох крем карамел. Кой иска?“.
„Аз!“ – казал Дамян. Крем карамелът бил любимият десерт на Дамян! А абуела правела най-добрия крем карамел.
След домашната вечер абуела тръгнала с Дамян към автобусната спирка, за да може той да се прибере вкъщи. Дамян гледал надолу към земята.
„Проблем ли има?“ – попитала абуела.
Дамян се намръщил. „Ще ми се останалите от семейството ми да идват с нас на Църква“.
„На мен също“ – отвърнала абуела. Тя прегърнала Дамян. „Но твоето семейство те обича много. И абуело и аз те обичаме, заедно с още много други!“
Автобусът спрял. Дамян седнал до прозореца и помахал с ръка на абуела, докато автобусът потеглил.
Дамян размишлявал за това, което му казала абуела. Той мислил за Мама̀, за брат си и сестра си. Той знаел, че те много го обичат. След това си помислил за учителката си от Неделното училище за деца. И за семейство Руиз. И за абуела и абуело. Всички те също го обичали.
И най-важното – Дамян знаел, че Небесният Отец и Исус го обичат. Това го накарало да не се чувства вече толкова самотен.
Илюстрации от Джулиса Мора