Пионери във всяка земя
Пианото на Лудовик
Лудовик се радваше да служи на Небесния Отец.
Той събра няколко сгъваеми стола и ги отнесе на отсрещната страна на улицата. Беше неделя и събранието щеше да започне скоро. Къщата, в която провеждаха събрания в Того, нямаше достатъчно места. Така че Лудовик винаги донасяше столове от къщата на своя дядо.
„Защо би изоставил една хубава църква, за да ходиш на събрания в малка колиба?“ – някой извика след него. „В твоята църква дори няма пейки!“ – извика друг човек, смеейки се.
Лудовик се престори, че не чува. Просто трябва да продължавам да върша правилното – помисли си той.
Лудовик научи за Църквата най-напред, когато беше на 10 години. Сега беше на 12. Той и семейството му бяха кръстени неотдавна. Той беше носител на свещеничеството и помагаше за раздаване на причастието. Дори пестеше част от парите си за обяд, за да купува хляб за причастието всяка седмица. Лудовик се радваше да служи на Небесния Отец.
Когато дойде време събранието да започне, малката стаичка беше пълна. Някои хора седяха на столовете, които той беше донесъл. Други стояха прави.
Събранието започна с химн. „Чуй, Израил, Бог зове те“ – запя Лудовик. Обичаше да пее в Църквата.
След събранията, Лудовик си тананикаше, докато прибираше столовете. Тананикаше си и докато вървеше към дома. Тогава му хрумна една идея! Извади своето детско пиано. Може би щеше да разбере как да свири „Чуй, Израил, Бог зове те“!
Той си тананикаше нотите и натискаше различни клавиши, докато стана точно. Скоро се научи как да свири цялата песен.
След това си спомни, че семейството му имаше записи на църковните химни. Той ги слушаше и се научи как да свири и други песни. Лудовик се упражняваше отново и отново.
„Защо не свириш на събранието, докато пеем?“ – попита татко му един ден.
Стомахът му се сви. „Много ме е срам – отвърна той. – Ами ако сбъркам?“
„Ами няма да спираш да свириш – отвърна Татко. – По-добър пианист си, отколкото си мислиш“.
На другата неделя Лудовик не носеше само столове. Той носеше и своето детско пиано. Когато стана време за откриващия химн, той притеснено сложи ръце върху клавишите. След това започна да свири. Всички пееха. Звучеше толкова добре!
Лудовик свиреше на събранията всяка неделя след това. Понякога се объркваше. Но не се отказваше. Когато песента беше твърде сложна за изпълнение, членовете пееха без пиано, а Лудовик им дирижираше.
Той се усмихваше. За него нямаше значение, че провеждаха събранията в нечий дом. Дори нямаше значение, че някои хора му се подиграваха. Това, което имаше значение за него, беше, че използва талантите си, за да служи на Бог.
Того е малка страна в Западна Африка.
Днес там има 21 района и клона.
Официалният език в Того е френският.
Един мисионер научи Лудовик как да чете ноти, за да свири по-добре на пианото.
Той вече е пораснал. Той и съпругата му, Бенедикт, обичат музиката.
Лудовик притежава истинско пиано у дома и свири на орган в сградата за събрания.
Илюстрации от Карълайн Гарсиа