Написани от вас

Отиди да седнеш при него

Сиера Ф., 12 г., Юта, САЩ

Един ден в училище чух, че някакво момче било тормозено. Почувствах се тъжна. Никой не заслужава да се отнасят така с него.

По-късно същия ден, нашият клас имаше парти. Момчето, което беше тормозено по-рано, дойде на партито и седна само. Когато го видях, си спомних какво се беше случило. Чух един глас да ми казва да седна при него. Но не исках да бъда единствената, която седи при него. „Той ще се оправи – помислих си аз. – Няма нужда някой да седи до него“. Аз пренебрегнах това чувство.

Но гласът отново дойде, този път по-силно. „Отиди да седнеш при него“.

Погледнах момчето. Изглеждаше самотно и тъжно. „Добре“ – помислих си аз. Когато седнах при него, изглеждаше, че се чувства неловко. Казах му как се казвам и го попитах за неговото име. Отначало бях притеснена. Но като започнахме да разговаряме, се почувствах спокойна. И той вече не изглеждаше самотен или тъжен.

Когато трябваше да се връща в клас, аз му казах, че после пак ще говорим. Той леко се усмихна и каза: „Добре“. Учителката ми дойде при мен и каза: „Благодаря ти, Сиера. Това беше много мило“. Аз само кимнах с глава.

Остатъкът от деня мина бързо, но това чувство на спокойствие не изчезна. Знаех, че съм постъпила правилно. Понякога с хората се отнасят несправедливо, когато са различни. Това не ми харесва, но се случва.

Всички ние сме Божии чеда. Трябва да се отнасяме към другите с внимание. Знам, че ако правим това, Бог ще ни благославя.

Илюстрация от Кристин Сора