Новият отбор на Самюел
Ще му дадат ли възможност другите момчета?
Беше ранна съботна сутрин. Самюел седеше на кухненската маса и се взираше в купата си със зърнена закуска. Наистина не му се ядеше.
„Тате? – тихо попита той. – Промених си мнението. Не искам днес да се срещам с баскетболния си отбор“.
„Знам, че е трудно да си новото дете, но ще си намериш приятели“ – каза Татко.
„Не, не е това… Просто се тревожа какво ще си помислят“.
Татко седна до него. „Имаш предвид, че се чудиш какво ще си помисли твоят отбор за нов играч, който има само една ръка ли?“
Самюел беше роден без лява ръка. Лявата му ръка свършваше до китката.
„Да – отвърна Самюел. – Тъй като не ме познават, може да си помислят, че дете с една ръка не може да играе баскетбол“.
„Те може да си помислят това, но ти си страхотен играч. И ходенето на тренировки ще ти помогне да играеш дори още по-добре – каза Татко с усмивка. – Хайде! Вземи си баскетболната тениска и бутилката с вода! Нека се срещнем с отбора ти!“
Самюел въздъхна. „Добре“.
Щом влязоха в спортната зала, треньорът дойде.
„Здравейте! Аз съм треньор Монро. Ти трябва да си нашият нов играч“.
„Да, казвам се Самюел“.
„Радваме се да си в нашия отбор – каза треньор Монро. – Нека отидем да се срещнем с другите момчета“.
Татко седна на пейката. Самюел взе топката си и последва треньора.
„Искам да ви представя Самюел, най-новия ни играч“ – каза треньор Монро. Няколко момчета леко помахаха на Самюел. „Имаме късмет, че е тук навреме за първия ни мач. Мисля, че ще имаме страхотен отбор, страхотен мач и страхотен сезон!“
Треньор Монро наду свирката си и отборът започна с някои упражнения. Самюел забеляза как няколко от съотборниците му се взираха, докато той отскачаше и хвърляше топката само с дясната си ръка. Той се опита да не позволи това да го разсейва.
По време на почивката едно момче седна на пейката до Самюел. „Здравей, аз съм Джаксън. Какво се е случило с ръката ти?“
„Нищо. Просто така съм се родил“ – отвърна Самюел.
„Никога преди не съм виждал някой да играе баскетбол с една ръка – каза Джаксън. – Ти наистина си добър“.
Самюел се усмихна. „Благодаря“.
Треньор Монро отново наду свирката. „В оставащите 30 минути ще изиграем един тренировъчен мач“. Той раздели момчетата на два отбора. Самюел беше доволен, че Джаксън се падна в неговия отбор.
Оставаше една минута до края на играта, а двата отбора бяха с равни точки. Един от съотборниците на Самюел взе топката и се огледа на кого да я подаде. Самюел беше наблизо, готов да я хване. Но вместо това, момчето я подаде на Джаксън.
Джаксън направи няколко крачки. Тогава той забеляза Самюел и му подаде топката. Самюел я хвана, обърна се и я хвърли към коша.
Суиш! Топката влезе в коша, точно когато треньор Монро наду свирката. Отборът на Самюел се зарадва.
„Страхотен пас“ – каза той на Джаксън, докато отиваха към пейките.
„Страхотен изстрел – отвърна Джаксън. – Другите момчета ще разберат, че една ръка е достатъчна, за да играеш баскетбол“.
Самюел се усмихна и плесна ръката на Джаксън за поздрав. Той имаше чувството, че треньор Монро беше прав. Отборът, мачът и сезонът щяха да бъдат страхотни.
Илюстрации от Сандра Айд