Написано от вас
Драма зад кулисите
По-малкият ми брат е наивен, има страхотно въображение и го е грижа за другите. Когато играя на сцената, той е един от най-големите ми фенове. Той също има някои специални нужди. Много е малък за възрастта си и се затруднява с четенето, писането, говоренето и понякога с разбирането на другите. Също е глух.
Един ден на репетиция се изкачих по стълбите, за да стигна до сцената. Чух някой да казва нещо лошо за деца с увреждания. Всички започнаха да се шегуват и да се смеят за това.
Знам, че не искаха да наранят чувствата ми, но наистина се натъжих и изтичах да намеря място, където да се скрия. Докато седях на тайното си място, един възрастен седна до мен и започна да ми говори за пиесата. Започнах да се чувствам по-добре.
Когато дойде време да се прибера, разказах на Мама какво се бе случило. Тя ми каза, че е нормално да се отдалеча от нещо, което ме кара да се чувствам зле и че е нормално да говоря с възрастен за чувствата си.
Понякога хората не разбират какво е чувството да имаш специални нужди или да познаваш някого, който има специални нужди. Искам да бъда пример за любов и доброта.