Най-сладката цел
Дейвид нямал търпение един ден да отиде в храма Дубай.
Той изстискал малко лепило върху кубче захар. След това внимателно го залепил.
„Еха!“ – казала Мама. – Твоят храм от захарни бучки изглежда страхотен“.
„Благодаря! – отвърнал Дейвид. – Това е храмът Дубай. Нямам търпение истинският храм да стане готов“.
Дейвид бил развълнуван откакто президент Нелсън съобщил за нов храм в страната, където живеел Дейвид. В Обединените Арабски Емирства имали едни от най-високите сгради в света. Но нямали храм – все още. Това щяло да бъде първият храм в целия Близък Изток.
Дейвид залепил последната захарна бучка на своя храм. „Ето – казал той. – Всичко е готово“.
Мама се навела, за да види по-добре. „Прекрасен е! Къде може да го поставим?“
Дейвид помислил. „Какво ще кажеш за моята стая? До влакчетата ми“. Дейвид обичал влакчета. Искал един ден да стане локомотивен машинист.
„Страхотна идея“ – отвърнала Мама.
Дейвид внимателно отнесъл своя храм от захарни бучки в стаята си. Внимателно го поставил до моделите му с влакчета. Той нямал търпение да го покаже на по-големите си сестри и на Татко.
На следващия ден лелята на Дейвид, Ана, дошла на гости. Те разговаряли за нещата, които той очаквал с най-голямо нетърпение. Тогава той се замислил за нещо.
„Искаш ли да узнаеш какво ме вълнува най-много?“ – попитал Дейвид.
„Разбира се!“ – казала леля Ана.
„Църквата, в която ходи семейството ми, строи храм в Дубай!“
Леля Ана се усмихнала. „Това звучи наистина специално“.
„Така е!“ – отвърнал Дейвид. „В момента няма храм наблизо, за това ние ходим в храма в Швейцария или в Германия. Радвам се, че ще има такъв по-близо до нас. Поставил съм си за цел да се подготвя да отида там“.
„Колко вълнуващо! – казала леля Ана. – Какво правиш, за да се подготвяш?“
„Моля се и чета от Писанията – казал Дейвид. – И се опитвам да следвам Исус Христос. Така ще съм готов да отида в храма!“
„Това е чудесно – казала леля Ана. – Сигурна съм, че ще работиш усърдно, за да постигнеш целите си“.
„Ще го направя!“ Дейвид кимнал щастливо. За него било приятно да сподели нещо толкова важно.
Същата вечер Дейвид попитал дали може да премести храма си от захарни бучки в кухнята.
„Искам да го държим там, където можем да го виждаме през цялото време. Искам да ми напомня да продължавам да се подготвям за храма“.
„Това е добра идея – казал татко. – Мисля, че да виждам твоя храм всеки ден също би ми помогнало“.
Татко помогнал на Дейвид да премести храма от захарни бучки в кухнята.
„Изглежда добре“ – казала по-голямата сестра на Дейвид, Кейтлин.
„Мога ли да поканя моите приятели да видят истинския храм Дубай, когато е готов?“ – попитал Дейвид.
Мама кимнала. „Това е чудесна идея!“
„А леля Ана?“
„Разбира се“ – отвърнал татко.
Дейвид се усмихнал. Той вече бил толкова благодарен за храма Дубай!
Илюстрация от Марк Робисън