Ново училище, нова приятелка
Как може Ада́ да се сприятелява, когато не може да говори китайски?
„Страх ме е“ – казала Ада́. Това бил първият ѝ учебен ден в Тайван. Но тя не говорела китайски като другите ученици. Как можела да се сприятели? С кого щяла да си играе през междучасието?
Мама силно прегърнала Ада́. „Нормално е да те е страх“.
Ада́ се намръщила. „Не знам как да се сприятеля тук“.
Мама я прегърнала още веднъж. „Ако се притесниш, може да си спомниш песен от Неделното училище за деца. Това ще помогне ли?“
Ада́ кимнала. След това тя тръгнала към класната стая с Мама. Нейният учител я очаквал. „Ни ха́о“ – казал той. Ада́ се опитала да се усмихне. Тя не знаела какво означавали тези думи.
Ада́ си взела довиждане с Мама. След това седнала на един чин.
Погледнала към другите деца. Някои от тях си говорели едни с други. Други седели тихо като Ада́. Ада́ била притеснена. Имала чувството, че пчели жужат в стомаха ѝ.
Тогава Ада́ видяла момиче, което плачело. Тя искала да ѝ помогне. Но как можела да помогне, когато не можела да говори китайски? Ами ако момичето не искало помощ?
Но тогава Ада́ направила това, което ѝ казала мама. Тя се сетила за думите на любимата си песен от Неделното училище за деца: „Тъй както Исус се обичайте“. Ада́ знаела, че Светият Дух я подтиквал да помогне.
Тя седнала до момичето. Обгърнала я с ръка. После я потупала по гърба, както правела Мама, когато Ада́ била тъжна. Момичето спряло да плаче! Тя също прегърнала Ада́.
Ада́ посочила към себе си. „Ада́“.
Момичето посочило към себе си. „Мей“ – казала тя.
Ада́ се усмихнала. Тя седяла до Мей до края на деня. Въпреки че не говорели един и същ език, заедно те се забавлявали. Обядвали заедно. В междучасията си играели заедно. А Мей помогнала на Ада́ да научи няколко нови думи на китайски!
Ада́ нямала търпение да разкаже на Мама за новата си приятелка. Тя знаела, че ако следва Исус, не трябвало да се тревожи за нищо.
Илюстрации от Шона Дж. Ч. Тени