„Неделен избор“, Приятел, юли 2024 г., с. 4-5.
Неделен избор
„Какво е причастие?“ – попита Анита.
Тази история се случила в Исландия.
„По-високо!“ – извика Еволет на приятелката си Анита. Те проверяваха колко високо могат да скачат на батута на Еволет.
Точно тогава Анита скочи много високо. Когато краката ѝ се приземиха отново, Еволет полетя нагоре! Двете момичета едновременно паднаха на батута. Те се смееха.
„Толкова е забавно – каза Анита. – Може ли да играем и утре?“
Еволет тупна на гърба си. „Да! С удоволствие.“
„Можем да играем в къщата на баба ми.“ Бабата на Анита живееше през няколко къщи от Еволет.
Тогава Еволет си спомни, че следващият ден е неделя. Тя искаше да отиде в Неделното училище за деца. Би било забавно да играе с Анита, но искаше да направи добър избор.
„Току-що си спомних, че не мога – каза Еволет. – Съжалявам. Утре ще ходя на църква със семейството си.“
Анита се изправи и отново заподскача. „Защо?“
Еволет също заподскача. „Ами, искам да следвам Исус Христос. Семейството ми ходи на църква всяка неделя, за да учи за Него и да взема от причастието.“
„Какво е причастие?“ – попита Анита.
„Това е, когато ядем малко парче хляб и пием малка чашка вода, за да си спомняме за Исус Христос – обясни Еволет. – След това хората говорят за това как Исус им помага. А след това има специален клас за децата!“
„Звучи забавно! – каза Анита. – Може ли да дойда?“
„Разбира се!“ – Еволет се усмихна.
Анита изтича у дома, за да попита баба си дали може да отиде на църква с Еволет. На следващата сутрин Еволет и семейството ѝ взеха Анита на път.
Когато пристигнаха, Еволет разходи Анита наоколо. Показа ѝ стаята на Неделното училище за деца, залата за провеждане на мероприятия и залата за събрания.
Скоро стана време за събранието за причастие. Еволет и Анита седнаха заедно. Еволет се опита да мисли за Исус Христос по време на причастието. След това слушаха речите.
Най-накрая дойде време за Неделното училище за деца! Еволет представи Анита на някои от приятелките си.
„Това е приятелката ми Анита“ – сподели Еволет.
„Много се радваме, че дойде днес. Аз съм сестра Магнюсън“ – каза учителката в Неделното училище за деца.
Докато Еволет и Анита слушаха урока за Исус Христос, Еволет се почувства щастлива. Харесваше ѝ да е на църква с Анита. Тя се обърна и се усмихна на Анита. Приятелката ѝ също се усмихна.
„Благодаря ти, че ме покани“ – каза Анита по пътя към дома.
Еволет се радваше, че може да следва Исус Христос. И се радваше, че Анита също желае да учи за Него.
Беше забавно да скачат на батут и да летят във въздуха, но топлината, която Еволет усещаше в себе си, беше още по-хубава.
Илюстрации от Фиона Пауърс