„Сценка от Писанията“, Приятел, юли 2024 г., с. 14–15.
Сценка от Писанията
„Ами ако извадим неделната кутия?“ – попита Джони.
Тази история се случила в САЩ.
„Скучно ми е“ – Джони лежеше на пода във всекидневната.
Сестра му Джена гледаше през прозореца. „Няма какво да се прави“ – каза тя.
Джони погледна към тавана. Защо ли му се струваше, че неделята хич не е забавна?
Тогава той се сети нещо. „Ами ако извадим неделната кутия?“ – попита Джони. Неделната кутия беше специална кутия, пълна с игри, които да играят в неделя.
Усмивка огря лицето на Джена. „Звучи забавно.“
Джони и Джена се втурнаха към стаята на мама. Те избутаха голямата кутия във всекидневната.
„Какво да правим първо?“ – попита Джони. Той отвори кутията и извади няколко книги с картинки и игра с карти.
„Нека играем играта за съвпадение на герой от Писанията“ – предложи Джена.
Играта съдържаше карти с картинки на пророци от Книгата на Мормон. Джена постави картите на пода с лицето надолу. Редуваха се да избират карти и да се опитват да намират съвпадения.
Джони взе две карти с капитан Мороний на тях. „Намерих съвпадение!“ – извика той.
„И аз също!“ – Джена вдигна две картончета, показващи Сария.
Джони и Джена изиграха още няколко игри. Беше забавно да мислят за любимите си истории от Книгата на Мормон.
След известно време Джена каза: „Да правим нещо друго.“
„Добре. Нека пресъздадем една от любимите ни истории от Писанията. Ще направим сценка от Писанията!“ – Джони започна да събира картите.
„Да!“ Джена помогна да съберат играта и да я приберат.
Джони порови в кутията, докато откри някои от костюмите. Той извади мъхеста кафява роба и я облече. „Аз съм Самуил Ламанита!“ Той скочи на един стол и започна да се държи като Самуил, който проповядва на градската стена.
Джена отвори Книгата на Мормон с картинки. Тя потърси из страниците, докато стигна до Самуил Ламанита. Прочете я на глас, докато Джони пресъздаваше историята.
Децата упражниха историята няколко пъти. Джони почувства топлина и щастие вътре в себе си. Хубаво беше да си припомнят пророците, които са проповядвали за Исус Христос.
Когато се почувстваха готови, Джони изтича и доведе мама, татко и по-малката им сестра Макена. „Елате да видите пиесата ни!“
Джена стоеше в средата на стаята с широко разтворени ръце. „Добре дошли в нашия театър на Писанията. Днес ще представим историята на… Самуил Ламанита!“
След това тя започна. „Преди много време един пророк на име Самуил дошъл да учи нефитите…“
Когато дойде частта на Джони, той застана високо на стола. Заговори силно. „Аз съм Самуил и Небесният Отец желае да вършите добро. Спрете да правите лоши неща. Защото след пет години Исус Христос ще се роди.“
„Силата Божия беше със Самуил“ – каза Джена. Тя довърши, разказвайки остатъка от историята. Когато свърши, мама, татко и Макена заръкопляскаха.
„Това беше чудесно!“ – каза мама.
Джони и Джена се поклониха. Те имаха големи усмивки.
„Да направим друга пиеса“ – предложи Джони.
„Ще се радваме да видим още една“ – каза мама. Макена пляскаше и се усмихваше.
Джена и Джони се състезаваха обратно до неделната кутия, за да вземат още костюми.
„Неделята е забавна! Харесва ми да уча за Писанията“ – възкликна Джена.
„И за Исус“ – Джони се усмихна, когато намери друг костюм. Неделята наистина беше специален ден!
Илюстрации от Шона Дж. Ч. Тени