„Голяма заря и ярки цветове“ Приятел, юли 2024 г., с. 10–11.
Голяма заря и ярки цветове
„Защо Небесният Отец не премахва силните шумове?“ – попита Шарлот.
Тази история се случила в САЩ.
Шарлот мразеше силните шумове! Не харесваше начина, по който звуците блъскаха в ушите ѝ и отекваха в главата ѝ. Дори да знаеше, че е в безопасност, тя все пак се напрягаше, когато спирачките на коли свистят, тълпи скандират или барабани бумтят.
И Шарлот изобщо не харесваше фойерверките!
Семейството ѝ опитваше много неща, за да я успокоява при силни шумове. Татко ѝ купи специални слушалки да заглушават шума. При гръмотевици мама се гушкаше с нея под завивките. Шарлот също така се молеше за помощ, за да не се страхува.
Всички тези неща помагаха. Но силните шумове все още я караха да се страхува.
„Тази вечер ще ходим на специално шоу с фойерверки в парка – каза мама на Шарлот. – Искаш ли да дойдеш?“
Шарлот се намръщи. „Но фойерверките са толкова шумни.“
„Сега когато си по-голяма, фойерверките може да са по-забавни за гледане – отговори мама. – Всичките ти приятели ще бъдат там. Дори може да вземем специалните ти слушалки. Мислиш ли, че можеш да опиташ?“
Шарлот въздъхна. „Добре. Май ще опитам.“
Шоуто с фойерверки в парка започна съвършено. Шарлот и приятелките ѝ тичаха по тревата, споделяха си лакомства и играеха игри. Скоро небето започна да се смрачава. Шарлот седна и придърпа слушалките си, докато нервно гледаше небето.
БУУМ! БУУМ! Тряс!
Сърцето на Шарлот заби по-бързо и почувства напрежение. Тя скочи и се опита да се измъкне от бумтенето около себе си.
Мама изтича след нея и я сграбчи. Те седнаха и мама я прегърна силно. Сълзи се стичаха по лицето на Шарлот.
„Съжалявам, че се изплаши – каза мама. – Аз съм тук с теб. Нека се съсредоточим върху цветовете, за да не забелязваш звука толкова много. Какво виждаш с очите си?“
Шарлот пое дълбоко дъх. „Виждам златно, червено и зелено.“
„Сега използвай носа си – каза мама. – Какво помирисваш?“
„Мога да помириша дима и тревата – отвърна Шарлот. – И пуканки!“
„Кои други сетива можеш да използваш в момента?“
Шарлот затвори очи. „Мога да ги почувствам. Когато фойерверките избухват, мога да почувствам трептенето в гърдите си.“
„Можеш ли да вкусиш нещо?“ – попита мама.
Шарлот изплези език. „Не мога да вкуся фойерверките.“ Тя се засмя.
Всичко това възбуди любопитството на Шарлот. Как хората правят различните цветове? – чудеше се тя. – Защо фойерверките избухват? Как правят различни форми? Фойерверките не изглеждаха толкова страшни вече.
„Мамо, фойерверките са удивителни!“ – каза Шарлот.
Същата вечер, докато мама я слагаше в леглото, Шарлот попита: „Защо Небесният Отец не отговори на молитвите ми, когато го помолих да премахне силните шумове?“
Мама се замисли за момент. „Не винаги Небесният Отец премахва страшните неща – отвърна тя. – Но понякога Той ни помага да виждаме нещата по различен начин или ни дава хора, които ни утешават.“
„Както ти ми помогна тази вечер!“ – каза Шарлот.
„Точно така! – Мама се усмихна. – Ти отиде на представлението с фойерверките, въпреки че те беше страх. След това Небесният Отец ти помогна да успокоиш страховете си. Той също така ти помогна да видиш красотата на фойерверките, като използваш другите си сетива.“
Шарлот помисли за ярките цветове в небето и се усмихна. Тя все така не харесваше силните шумове. Те все още я плашеха. Но знаеше, че Небесният Отец винаги може да ѝ помага да бъде смела.
Илюстрация от Адам Хоулинг