Защо аз се нуждая от Исус Христос

От Трейси Й. Браунинг

Втори съветник в Общото президентство на Неделното училище за деца

Разбирането на взаимоотношенията ни със Спасителя е от съществено значение.

„Защо аз се нуждая от Исус Христос?“ Това е важен въпрос, който трябва да зададете на себе си – не съвкупното „всички“ или семейното „ние“. Но наистина „аз“. Какъв е моят отговор на този въпрос?

Отговорът, който намерих за себе си, дойде чрез лични дела на вяра, всекидневни усилия да живея според сключените от мен завети, включително кръщелния ми завет, и научаването да се вслушвам в Господния глас чрез Неговия Дух. И най-важното, той беше съсредоточен върху връзката ми с моя Спасител.

Връзка със Спасителя

Мога уверено да изброя причините, поради които се нуждая от моите родители или най-близките ми приятели. Подхранвам тези взаимоотношения редовно. Тяхната ценност в живота ми е толкова видима и стабилна, колкото времето и усилията, които влагам в това да съм близка с тях, чрез прости неща като редовни разговори, да ги опознавам и да позволявам на праведната им мъдрост да влияе на живота ми.

Взаимоотношенията ни с Исус Христос могат да следват подобен модел. Всекидневната молитва към Небесния Отец в името на Исус Христос е необходимост. Както и опознаването на Спасителя чрез изучаването на Писанията, четене на словата на пророците и апостолите и вслушването в Духа. Задълбочавам тази връзка, като позволявам на всичко, което научавам, да влияе на живота и характера ми.

Също така помислете върху плана на спасение. Този израз „план на спасение“ предполага, че аз и вие – всички хора – се нуждаем от спасение и че то е част от плана за този живот. Нуждаем се от помощ и не можем да се спасим сами.

Но Бог ни изпраща на земята с вечното обещание, че ще изпрати Спасител, Исус Христос, Който ще преодолее пречките, които ни отделят от Божието присъствие¹. И когато сключваме завет с Бог, Той обещава да направи всичко по силите Си, без да отнема способността ни да избираме, за да ни помага да спазваме свещените си обещания към Него².

Трябваше да знам, че Той разбира

Кръстих се, когато бях на 16 и живеех в Ню Йорк Сити. Първоначално се чувствах, сякаш прекарвам много време в лавиране между моята новооткрита вяра с нейните заветни взаимоотношения с Бог и взаимоотношенията ми с приятелите.

Тревожех се, че няма да имам приятели в училище, с които да мога да общувам. Приятелите ми бяха свикнали да вършат неща, които осъзнах, че са вредни за духа ми и не съответстват на това да взема върху си името на Исус Христос. Знаех, че Исус Христос желае да правя по-добри избори.

Това, което не знаех, е дали Спасителят разбира колко противоречиво се чувствам. Всеки ден ставаше все по-трудно, тъй като бях канена да върша неща, за които знаех, че не са добри. Понякога ги оправдавах като безобидни, но знаех, че правя компромиси с неща, с които не трябва да правя.

Нуждаех се да знам, че Спасителят разбира колко самотна и виновна се чувствам, когато дори само обмислях да снижа евангелските си стандарти, така че да изпитам чувство на принадлежност към приятелите си. Имах чувството, че се давя. Имах нужда да бъда спасена. Имах нужда от Исус Христос.

Когато връзката ми с Него се задълбочи

Връзката ми с Исус Христос се задълбочи, когато разбрах за себе си защо аз се нуждая от Него. Това се случи, когато започнах да преминавам от знанието, че аз трябва да живея според Евангелието, към разбирането защо аз искам да живея според него и да се моля за помощ, за да го правя. Просто коленичих и излях сърцето си пред Бог с надеждата, че Той е загрижен за мен и моя проблем, че планът на спасение е предназначен да ми помага и че дори моето щастие е част от плана.

Президент Ръсел М. Нелсън учи, че „след като вие и аз сме сключили завет с Бог, нашите взаимоотношения с Него стават много по-близки, отколкото преди сключването на този завет (…) Благодарение на нашия завет с Бог, Той никога няма да престане да ни помага и ние никога няма да изчерпим Неговото милостиво търпение към нас“³.

Разговарях с Небесния Отец за това колко виновна се чувствам, как не знам какво да правя, за да запазя както моите стандарти, така и приятелите си. Споделих Му, че се чувствам нещастна и че наистина мога да се възползвам от Неговата помощ.

Бях на колене, когато започнах да изпитвам мир. Това чувство на мир ми помогна да разбера, че Спасителят наистина знае как се чувствам и че наистина Го е грижа – даже много.

Пораствайки и придобивайки повече разбиране, осъзнавах, че всеки път, когато се обръщам към Бог за помощ или прошка, изглежда сякаш образно се пренасям в Гетсиманската градина, където нашият Спасител трепери от болка и започва да страда тялом и духом за грешките и греховете, които ни разделят от Бог⁴. Това е напомняне, че Той разбира през какво преминавам, по-добре от всеки друг.

Не съм сама

Когато се изправих, Духът ми помогна да осъзная някои неща и ме вдъхнови да направя други неща. Първо си спомних, че една от приятелките ми е мюсюлманка и никога не е молена да направи компромис със стандартите си, защото уважаваме вярата ѝ и разбираме, че има определени неща, които тя не би направила. Почувствах се вдъхновена да споделя новата си вяра с моите приятели, така че те също да могат да разберат повече за мен и защо новите ми стандарти са важни за мен.

Започнах с малки стъпки. Споделих на една приятелка колко ми е трудно. Тя беше мила и почтителна. Помогна ми, докато разговарях с другите си приятели. Не всеки разбираше, но с времето забелязах, че правят планове, в които да мога да участвам и които не нарушават обещанията ми пред Бог.

Знам, че всички ние бихме могли да упражняваме повече сила, за да устояваме на постоянното влияние на света. Спазването на завети помага за това, а Исус Христос е в центъра на нашите завети⁵. Това е, което научих за себе си – защо аз се нуждая от Исус Христос.

Да се завърна у дома при Бог не е нещо, което мога да направя сама. И има много малки всекидневни стъпки и ежедневни преживявания, които аз и всички ние ще предприемем по време на това пътуване към дома. Но колко сме благословени като хора, сключващи и спазващи завети, че Бог „никога няма да престане да ни помага“, докато не стигнем до там.