„Достъп до Неговата сила – сега и завинаги“, За укрепването на младежите, март 2024 г.
Сила по всяко време
Достъп до Неговата сила – сега и завинаги
Вие сте достойни за силата и помощта на Исус Христос.
Илюстрации от Алекс Набаум
Представете си, че се разхождате из гората и се натъквате на малко момче, което се е спънало и се е заплело в сухи клони. Един от клоните е твърде тежък, за да може да го повдигне сам.
Ще помогнете ли? Или първо ще поседнете, за да решите дали той изобщо заслужава помощта ви?
Несъмнено ще помогнете! Идеята да се въздържите от помощ, докато момчето не я заслужи, може дори да ви звучи абсурдно. И все пак ние мислим по този начин за себе си, само че в този случай, ние сме детето в нужда.
Достойни сте за спасение
Независимо от възрастта ви, вие сте дете, в сравнение с Небесния Отец и Исус Христос. (Всъщност вие сте буквално чедо на Небесния Отец.) А вашата сила – физическа, емоционална, духовна или умствена – не е нищо в сравнение с Тяхната. Повечето от нас разбират тази идея достатъчно добре. Но когато се препъваме поради някаква причина, твърде често чувстваме, че не можем да потърсим помощ, докато не я заслужим. Това просто не е вярно.
Президент Дитер Ф. Ухтдорф, по това време втори съветник в Първото президентство, веднъж говори за притчата за изгубената овца в Лука 15.
„Трябва ли (овцата) да знае как да използва секстант, за да изчисли координатите си? – пита той. – Трябва ли да може да използва навигация, за да определи местоположението си? Трябва ли да има уменията да създаде компютърно приложение, с което да търси помощ? Овцата нуждае ли се от одобрението на спонсор, преди Добрият пастир да може да дойде и да я спаси?
Не. Със сигурност, не! Овцата е достойна да получи божествено спасение, просто защото е обичана от Добрия пастир.
За мен притчата за изгубената овца е най-силното послание за надежда в Писанията“1.
Всеки от нас може да се изгуби поради много различни причини. И за всеки от нас божествената помощ може би вече е достижима.
Помощта е винаги на разположение
Помощта е на разположение не само когато грешим, но и когато живеем по най-добрия възможен начин. Старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли ни учи:
„Чудя се дали напълно осъзнаваме укрепващата страна на Единението в нашия живот и дали погрешно считаме, че трябва да носим товара си сами – чрез упоритост, силна воля и дисциплина, използвайки собствените си очевидно ограничени способности.
Едно е да знаем, че Исус Христос дойде на земята, за да умре за нас. Но също така трябва за оценим желанието на Господ, чрез Неговото Единение и силата на Светия Дух, да ни съживява – не само да ни напътства, но и да ни подкрепя и изцелява“2.
Вие сте достойни за Неговата помощ! Независимо от пътеката, по която сте вървели наскоро, Исус Христос е готов да върви с вас по следващата отсечка.