Как сърцето ми беше отворено

От Картър Томас

Илюстрации от Адам Никъл

Много съм отдаден на спорта, особено на баскетбола. Просто обичам да се състезавам. И отчасти затова трябваше да се подложа на осемчасова отворена сърдечна операция на 14-годишна възраст.

Роден съм с дефект в една от сърдечните клапи. В началото лекарите казаха, че вероятно ще ми трябва операция, когато остарея – след като се пенсионирам, може би. Но с времето проблемът се влоши, най-вече заради това, че спортувам толкова интензивно.

По време на един преглед през есента лекарят каза, че вероятно ще трябва да ме оперират след една или две години. Междувременно, в училище се занимавах с бягане по пресечен терен. Но вместо да се подобрява времето ми за бягане, то се влошаваше. Така разбрах, че нещо наистина не е наред.

Отново посетихме лекаря през март. По време на прегледа почувствах, че трябва да бъда опериран дори по-скоро, отколкото бяхме планирали. Започнах да усещам в себе си топло духовно чувство. Това лично откровение ми даде известна утеха. Изведнъж се чух да казвам, че искам да бъда опериран възможно най-скоро. Родителите ми в началото бяха малко уплашени, но аз им казах: „Всичко ще е наред. Кога най-скоро може да стане?“ Планирахме операцията за април.

В трудни времена знам, че Исус Христос винаги е до мен. Винаги мога да се моля на Небесния Отец и това помага.

Вярвах, че всичко ще е наред, но денят на операцията все пак беше страшен. Осъзнах какво става, когато влязох в операционната. Помня, че треперех. Анестезиологът наистина ми помогна в този момент. Благодарен съм за всички хора, които ми помогнаха през цялото това преживяване. Също така получих небесна помощ. Например целият ми район проведе пост за мен и аз наистина усетих силата на поста и молитвата.

Снимка, предоставена от семейство Томас

Сега сърцето ми е супер. Ако не бяха ме оперирали, можеше да умра до две години. Сега се очаква да доживея до дълбока старост.

Цялото това преживяване промени гледната ми точка. По различен начин гледам на всички, които преминават през изпитания. Чувствам по-голямо състрадание към тях. От време на време виждам някого и усещам, че се бори с нещо трудно, след което отивам и помагам.

За мен, да бъда ученик на Исус Христос наистина означава да бъда пример за другите и да се отнасям към всички така, както Той би го правил. Всички изпитваме трудности и трябва да си помагаме един на друг. Бог е нашият Отец и ние сме Негови синове и дъщери. Всеки има цел и ценност. Има много негативизъм, затова се опитвам да помагам на хората да се усмихват и да бъдат позитивни.

Свидетелствам, че мога да получавам лични напътствия от Господ всеки ден. Той може да ме прави по-силен като човек и да ми дава устойчивост. За всичко имам сила чрез Христос (вж. Филипяните 4:13).