Гледайте към Исус Христос

От старейшина Ким Б. Кларк

От Седемдесетте

Ако гледаме към Исус Христос, Той ще ни помага да живеем според сключените завети и да увеличаваме призованието си като старейшини в Израил.

Докато Исус върви по улица близо до Капернаум с голяма тълпа от хора около Себе Си, една жена, която дванадесет години страда от тежко заболяване, протяга ръка и докосва крайчеца на дрехата Му. Начаса тя бива изцелена.

В Писанията пише, че Исус, като усеща, „че сила изл(иза) от (Него)“, „об(ръща) се към множеството“ и „се оглежда, за да види тази, която (е) направила това“. „Жената, като ви(жда), че не мож(е) да се скрие“, „пада пред Него и Му каз(в)а цялата истина“.

Той ѝ казва: „Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир“.

Исус Христос спасява жената. Тя бива излекувана физически, но когато Исус се обръща да я види, тя заявява своята вяра в Него и Той изцелява нейното сърце. Той ѝ говори с обич, дава ѝ уверение за Своето одобрение и я благославя със Своя мир.

Братя, като носители на святото свещеничество, ние сме заети в делото по спасението. През последната година Господ повери ръководството на това дело на старейшините в Израил. Дадена ни е вдъхновяваща заповед от Господ – работейки с нашите сестри, ние трябва да извършваме служение по един по-свят начин, да ускоряваме събирането на Израил от двете страни на завесата, да превръщаме домовете си в светилища на вярата и изучаването на Евангелието и да подготвяме света за Второто пришествие на Исус Христос.

Както във всички неща, Спасителят ни е показал пътя: ние трябва да гледаме към Исус Христос и да Му служим, както Той гледа към Своя Отец и Му служи. Спасителят казва това по следния начин на Пророка Джозеф Смит:

„Поглеждайте към Мене във всяка мисъл; не се съмнявайте, не се бойте.

Вижте раните, които пронизаха страната Ми, а също и белезите от гвоздеите по ръцете и нозете Ми; бъдете верни, спазвайте заповедите Ми и ще наследите царството небесно“.

В доземния свят Исус обещава на Своя Отец, че ще върши волята на Отца Си и ще бъде нашият Спасител и Изкупител. Когато Отец Му пита: „Кого да изпратя?“ Исус отвръща:

„Ето Ме, изпрати Мен“.

„Отче, да бъде волята Ти и да бъде Твоя славата, завинаги“.

През целия Си земен живот Исус живее според това обещание. Със смирение, кротост и любов Той преподава ученията на Своя Отец и върши делото на Своя Отец чрез силата и властта, дадени от Него.

Исус отдава сърцето Си на Своя Отец. Той казва:

„Аз обичам Отца“.

„Аз върша винаги онова, което Му е угодно“.

„Слязох… не Моята воля да върша, а волята на (Отца), Който Ме е пратил“.

По време на Своето най-силно страдание в Гетсиманската градина Той се моли: „Обаче не Моята воля, а Твоята да бъде“.

Когато Господ призовава старейшините в Израил да „поглежда(т) към (Него) във всяка мисъл“ и да „ви(дят) раните“ по възкресеното Му тяло, това е призив към нас да се отвръщаме от греха и света и да се обръщаме към Него, да Го обичаме и да се подчиняваме на Неговите заповеди. Това е призив да преподаваме Неговите учения и да вършим Неговото дело по Неговия начин. Следователно това е призив да Му имаме пълно доверие, да подчиняваме волята си на Неговата, да преклоняваме сърцата си пред Него и с помощта на Неговата изкупителна сила да ставаме като Него.

Братя, ако гледаме към Исус Христос, Той ще ни благославя да бъдем Неговите старейшини в Израил – смирени, кротки, покорни, изпълнени с Неговата любов. И ние ще носим радостта и благословиите на Неговото Евангелие и Неговата Църква на своите семейства и на своите братя и сестри от двете страни на завесата.

Президент Ръсел М. Нелсън ни призовава да гледаме към Исус Христос по следния начин: „Няма нищо лесно или автоматично в това да станем такива въздействащи ученици. Нашият фокус трябва да бъде прикован върху Спасителя и Неговото Евангелие. Нужни са умствени усилия да се стремим да гледаме към Него във всяка своя мисъл. А когато правим това, нашите съмнения и страхове ни напускат“.

Приковавам е чудесна дума. Означава закрепвам здраво, привличам и задържам изцяло. Ние приковаваме вниманието си върху Исус Христос и Неговото Евангелие, като живеем според сключените от нас завети.

Когато живеем според сключените от нас завети, те оказват влияние върху всичко, което казваме и правим. Ние водим живот според сключените от нас завети, изпълнен с прости ежедневни дела на вяра, които съсредоточават вниманието ни върху Исус Христос: молим се искрено в Негово име, угощаваме се с Неговите слова, обръщаме се към Него, за да се покайваме за греховете си, спазваме Неговите заповеди, вземаме от причастието и освещаваме Неговия ден, извършваме поклонение в Неговите свети храмове възможно най-често и упражняваме Неговото свято свещеничество, за да служим на Божиите чеда.

Тези дела на заветна отдаденост отварят сърцата и умовете ни за изкупителната сила на Спасителя и освещаващото влияние на Светия Дух. Ред по ред Спасителят променя самата ни същност, ние задълбочаваме своето обръщане към Него и сключените от нас завети се записват в сърцата ни.

Обещанията, които даваме на нашия Небесен Отец, стават неотменни ангажименти, стават най-съкровените ни желания. Обещанията на Небесния Отец към нас ни изпълват с благодарност и радост. Сключените от нас завети престават да бъдат правила, които следваме, а се превръщат в любими принципи, които ни вдъхновяват, водят и приковават вниманието ни върху Исус Христос.

Тези дела на отдаденост са достъпни за всички, млади и стари. Вие млади мъже, носители на свещеничеството на Аарон, всичко, което казах тази вечер, се отнася за вас. Благодаря на Бог за вас. Вие правите свещените обреди и завети достъпни за милиони светии от последните дни всяка седмица. Когато подготвяте, благославяте или раздавате причастието, служите, извършвате кръщения в храма, каните приятел на някоя дейност или спасявате член на своя кворум, вие вършите делото по спасението. Вие също можете всеки ден да гледате към Исус Христос и да живеете според сключените от вас завети. Обещавам ви, че ако правите това, вие ще бъдете доверени служители на Господ сега, а в бъдеще – силни старейшини в Израил.

Братя, знам, че всичко това може да ви изглежда като твърде тежка задача. Но моля ви спомнете си думите на Спасителя: „(Аз) не съм сам, защото Отец е с Мене“. Това се отнася и за нас. Ние не сме сами. Господ Исус Христос и нашият Небесен Отец ни обичат и са с нас. Благодарение на това, че Исус е гледал към Своя Отец и е извършил великата единителна жертва, ние можем да гледаме към Исус Христос с увереност, че Той ще ни помага.

Никой от нас не е съвършен. Понякога попадаме в задънена улица. Разсейваме се или се обезсърчаваме. Грешим. Но ако гледаме към Исус Христос с каещо се сърце, Той ще повдига духа ни, ще ни очиства от грях, ще ни прощава и ще изцелява сърцата ни. Той е търпелив и добър, Неговата изкупителна любов никога не отпада и никога не се изчерпва. Той ще ни помага да живеем според сключените завети и да увеличаваме призованието си като старейшини в Израил.

А Отец ще ни благославя с всички неща, необходими за постигането на Неговите цели: „неща… и на небето, и на земята, животът и светлината, Духът и силата, изпратени по волята на Отца чрез Исус Христос, Неговия Син“.

Когато в живота ни идват божествена светлина и сила, три чудни неща се случват:

Първо, ние можем да виждаме! Чрез откровение ние започваме да виждаме, както Исус вижда изцелената жена – отвъд външния вид, в сърцето. Когато виждаме, както Исус вижда, Той ни благославя да обичаме онези, на които служим, с Неговата любов. С Негова помощ онези, на които служим, ще виждат Спасителя и ще чувстват Неговата любов.

Второ, ние имаме свещеническа сила! Ние имаме властта и силата да действаме в името на Исус Христос, за да „благославя(ме), вод(им), паз(им), укрепва(ме) и изцелява(ме) други хора…, (както и) да върши(м) чудеса за (онези), които обича(ме), и (да) пази(м) сво(ите) брак и семейство в безопасност“.

Трето, Исус Христос върви с нас! Където отиваме ние, там отива и Той. Когато ние преподаваме, преподава и Той. Когато ние утешаваме, утешава и Той. Когато ние благославяме, благославя и Той.

Братя, имаме ли повод да ликуваме? Имаме! Ние сме носители на святото свещеничество на Бог. Като гледаме към Исус Христос, живеем според сключените от нас завети и приковаваме вниманието си върху Него, ние, заедно с нашите сестри, ще извършваме служение по един по-свят начин, ще събираме разпръснатия Израил от двете страни на завесата, ще укрепваме и запечатваме нашите семейства и ще подготвяме света за Второто пришествие на Господ Исус Христос. Това ще стане. Свидетелствам за това.

Приключвам с искрената молитва, че всички ние, всеки един, ще гледаме към Исус Христос във всяка мисъл. Не се съмнявайте. Не се бойте. В името на Исус Христос, амин.

Бележки

1. Според Джеймс Е. Талмидж Исус се намира „в околностите на Капернаум“, когато се случва това изцеление (вж. Jesus the Christ [1916], 313).

2. Вж. Лука 8:43–44, вж. също Матей 9:20–21, Марк 5:25–29.

3. Лука 8:46.

4. Марк 5:30.

5. Марк 5:32.

6. Лука 8:47.

7. Марк 5:33.

8. Лука 8:48.

9. Джеймс Е. Талмидж пише, че за жената по-важно от физическото изцеление е увереността, че Спасителят е изпълнил нейното съкровено желание и че вярата ѝ е приета от Него (вж. Jesus the Christ, 318). Исус я изцелява физически и духовно и ѝ отваря пътя към спасението.

10. Полезно е да се знае, че Яир, началник на синагогата, е с Исус, когато става това изцеление. Исус е на път към къщата на Яир, където ще възкреси от мъртвите дъщерята на Яир. Жената, която Исус изцелява, по всяка вероятност не е била допускана в синагогите, заради своето заболяване. Когато Исус я изцелява, Той дава ясно да се разбере от всички, които са там, включително и от Яир, че тя е възлюбена дъщеря, жена с вяра, духовно и телесно здрава.

11. За обсъждане на промените, касаещи създаването на един кворум на свещеничеството на Мелхиседек в даден район, вж. Д. Тод Кристоферсън, „Кворумът на старейшините“ (Лиахона, май 2018 г., с. 55–58). Целта на тази промяна е описана по следния начин в раздела „Често задавани въпроси“ на интернет страницата за служението: „Наличието на един кворум на свещеничеството на Мелхиседек в даден район сплотява носителите на свещеничеството, за да постигат всички аспекти на делото по спасението, включително храмовата работа и работата по семейна история, които досега се координираха от ръководителите на групите на висшите свещеници“ (“This Is Ministering: Frequently Asked Questions,” question 8, ministering.ChurchofJesusChrist.org).

    Последващи промени поставиха ръководителя на мисионерската работа в района и новия ръководител по храмовете и семейната история в района под ръководството на президентството на кворума на старейшините. Тъй като управлението на служението на семействата вече е под ръководството на президентството, тези промени връчиха ръководство на делото по спасението на кворумите на старейшините, подпомагани от Обществата за взаимопомощ. Ясно е, че епископът е носителят на ключовете за делото по спасението в района, но той делегира отговорности и власт за това дело на президента на кворума на старейшините, за да може епископът да прекарва повече време, служейки на собственото си семейство, да укрепва младежите и да служи като съдия в Израил.

12. Вж. Ръсел М. Нелсън, „Да работим с жар“, Лиахона, май 2018 г., с. 118–119; Ръсел М. Нелсън, „Да се превръщаме в светиите от последните дни за пример“, Лиахона, ноем. 2018 г., с. 113–114; Куентин Л. Кук, „Дълбоко и трайно обръщане към Небесния Отец и Господ Исус Христос“, Лиахона, ноем. 2018 г., с. 8–12.

13. Отец праща Исус Христос в света (вж. Йоан 17:18).

14. Учение и завети 6:36–37.

15. Авраам 3:27.

16. Авраам 3:27.

17. Моисей 4:2.

18. Има много препратки в Писанията, където е записано как Исус заявява, че върши делото на Своя Отец и преподава ученията на Своя Отец. Вж. например Йоан 5:19 (Исус прави това, което вижда да прави Отец Му), Йоан 5:36 (Отец възлага работа на Своя Син), Йоан 8:26 (Исус учи за нещата, които получава от Своя Отец), Йоан 14:28 (Исус заявява: „Отец е по-голям от Мен“), 3 Нефи 11:32 (Неговото учение е учението, което Неговият Отец Му дава).

19. Йоан 14:31.

20. Йоан 8:29.

21. Йоан 6:38, вж. също Йоан 5:30.

22. Лука 22:42.

23. Думата гледам в този откъс (вж. Учение и завети 6:36–37) означава неща, които са в съзвучие с призива на Господ: да се обръщаме към, да насочваме вниманието си към, да разчитаме на, да търсим, да чакаме с надежда, да имаме предвид като крайна цел, да очакваме (вж. merriam-webster.com, “look”).

24. Вж. Учение и завети 121:41–42. Христовите качества, споменати в стиховете, са дарове на Духа, които получаваме благодарение на милостта и благодатта на Исус Христос. Чрез тях старейшините в Израил стават Негови старейшини.

25. Ръсел М. Нелсън, „Да получаваме силата на Исус Христос в живота ни“, Лиахона, май 2017 г., с. 41.

26. Вж. merriam-webster.com, “rivet.”

27. За обсъждане на идеята за водене на живот според сключените от нас завети, вж. Donald L. Hallstrom, “Living a Covenant Life,” Ensign, June 2013, 46–49. Тази статия е съкратена версия на по-дълга реч, произнесена в УБЙ-Айдахо през май 2011 г. За пълната версия, вж. Donald L. Hallstrom, “A Covenant Life” (Brigham Young University–Idaho devotional, May 10, 2011), byui.edu.

28. Вж. Йеремия 31:31–33, където Господ заявява, че ще сключи нов завет с дома Израилев, който ще бъде написан в сърцата им. Образът на заветите, написани в нашите сърца, се открива също и в написаното от Павел (вж. 2 Коринтяните 3:3, Евреите 8:10). За обсъждане на обръщането във вярата и сърцето, вж. Дейвид А. Беднар, „Обърнати към Господа“, Лиахона, ноем. 2012 г., с. 106–109.

29. Молитвата за причастието за хляба по красив начин изразява естеството на нашата заветна връзка с нашия Небесен Отец. В плана на спасение на Отца ние сключваме завети с нашия Небесен Отец, но осъзнаваме целите на заветите и ставаме достойни за обещаните благословии благодарение на Господ Исус Христос – Той е Посредникът. По време на обреда на причастието ние свидетелстваме на Отца (всъщност, като подновяваме сключения с Него завет), че желаем да вземем върху си името на Исус Христос, да си спомняме винаги за Него и да спазваме Неговите заповеди, за да може винаги да имаме Неговия Дух (Светия Дух) да бъде с нас.

    Даровете в обещанията на Отца идват посредством изкупителната и укрепваща сила на Исус Христос. Например, както учи президент Ръсел М. Нелсън, Исус Христос е източникът на цялата радост (вж. „Радост и духовно оцеляване“, Лиахона, ноем. 2016 г., с. 82). Поради това, приковаването на нашето внимание към Исус Христос носи радост в нашия живот, независимо от нашите обстоятелства.

30. Президент Езра Тафт Бенсън описва влиянието на тази промяна в отношението и фокуса ни, когато казва: „Когато подчинението престане да бъде нещо дразнещо и се превърне в нещо, за което жадуваме, в този момент Бог ще ни дари със сила“ (в Donald L. Staheli, “Obedience—Life’s Great Challenge,” Ensign, May 1998, 82).

31. Йоан 16:32.

32. За допълнително обсъждане на загрижеността, интереса и любовта на Отца и Исус Христос към нашия живот, както и за Тяхното участие в него, вж. Джефри Р. Холанд, „Величествеността на Бог“, Лиахона, ноем. 2003 г., с. 70–73; Хенри Б. Айринг, „Ходи с мен“, Лиахона, май 2017 г., с. 82–85. Вж. също Матей 18:20, 28:20; Учение и завети 6:32, 29:5, 38:7, 61:36, 84:88.

33. Вж. Римляните 8:35–39, 1 Коринтяните 13:1–8, Мороний 7:46–47.

34. Учение и завети 50:27. Обърнете внимание, че Господ дава на всеки, който е ръкоположен и изпратен, следното обещание, отнасящо се и обхващащо възложената му конкретна задача:

    „Същият е назначен да бъде най-великият, при все че той е най-смиреният и е служител на всички.

    Ето защо, той е притежател на всички неща, защото всички неща са му подчинени, и на небето, и на земята, животът и светлината, Духът и силата, изпратени по волята на Отца чрез Исус Христос, Неговия Син.

    И никой човек не е притежател на всички неща, освен ако не е пречистен и очистен от всеки грях.

    И ако сте пречистени и очистени от всеки грях, ще можете да поискате всичко това, което желаете, в името на Исуса и то ще бъде сторено“ (Учение и завети 50:26–29).

35. Вж. 1 Царете 16:7, 1 Коринтяните 2:14. Като пример за тази благословия да виждаме, както вижда Исус, вж. разказа на президент Хенри Б. Айринг за неговото преживяване като епископ с един млад мъж, извършил престъпление. Господ казва на тогавашния епископ Айринг: „Аз ще ти позволя да го видиш, както Аз го виждам“ („Ходи с мен“, с. 84).

36. Това са обещанието и заповедта, които Спасителят дава на хората при храма в земята Изобилие. Той им заповядва да живеят по такъв начин, че Неговата светлина и пример да бъдат в тях, така че да могат да Го издигат като светлината на света в своя живот и в поканите си към другите да дойдат при Него. Живеейки и канейки другите по този начин, като Негови последователи, околните могат да чувстват Неговото присъствие и да виждат проявлението Му в Господните служители. (Вж. 3 Нефи 18:24–25.)

37. Ръсел М. Нелсън, „Цената на свещеническата сила“, Лиахона, май 2016 г., с. 68.

38. Вж. Учение и завети 84:88.