Изобилни благословии
Повечето благословии, които Бог желае да ни дава, изискват действие от наша страна – действие, основано на вярата ни в Исус Христос.
Мои скъпи братя и сестри, нашият Небесен Отец и Исус Христос желаят да благославят всеки от нас. Въпросът как да получаваме тези благословии е предмет на богословски спорове и обсъждания от векове. Някои хора твърдят, че благословиите се печелят единствено чрез усилие и ние ги получаваме само чрез нашите дела. Други спорят, че Бог вече е избрал кого ще благославя и как – и че това е нещо предопределено и непроменимо. И двете позиции са принципно погрешни. Небесните благословии нито се печелят чрез ентусиазирано натрупване на „купони за добри дела“, нито чрез безучастно очакване да спечелим от лотарията за благословии. Не, истината е доста по-многостранна, но и по-съответстваща на отношенията между един любящ Небесен Отец и Неговите потенциални наследници – ние. Възстановената истина разкрива, че благословиите никога не се дават наготово, а се основават на вдъхновени действия от наша страна, както първоначални, така и постоянно повтарящи се.
Докато обмисляме как получаваме благословии от Бог, нека оприличим небесните благословии на голяма купчина дърва. Представете си в средата малък куп тънки клечки за подпалка, а над тях по-дебели. Следват тънко нарязани дърва, по-дебели дърва и накрая дебели клони. Тази дървесна маса съдържа огромно количество гориво, способно да произвежда светлина и топлина в продължение на дни. Представете си до купчината дърва една клечка, от тези с фосфорен връх.
За да се освободи енергията в купчината дърва, трябва да се драсне кибритената клечка и да се запалят подпалките. Подпалките бързо ще разпалят огъня и ще подпалят по-големите дърва. След като тази реакция на горене започне, тя продължава докато всичките дърва изгорят или няма кислород за огъня.
Драсването и запалването на клечката са малки действия, които правят възможно да се освободи потенциалната енергия на дървесината. Докато клечката не се запали, нищо не се случва, независимо от размера на купчината дърва. Ако клечката се запали, но не запали купчината, количеството светлина и топлина, отделени само от клечката е незначително и енергията от изгаряне на дървото остава неупотребена. Ако в даден момент няма наличие на кислород, реакцията на горене спира.
По подобен начин, повечето благословии, които Бог желае да ни дава, изискват действие от наша страна – действие, основано на вярата ни в Исус Христос. Вярата в Спасителя е принцип на действие и сила. Първо действаме с вяра, след това получаваме сила – съгласно с Божиите воля и време. Последователността е от основно значение. Въпреки това, необходимото действие винаги е малко в сравнение с благословиите, които впоследствие получаваме.
Припомнете си какво се случило, когато змиите усойници дошли сред древните израилтяни по пътя им към обетованата земя. Ухапването от отровна змия било смъртоносно. Но ухапан човек можел да бъде изцелен, ако погледне змията от мед, изработена от Моисей и поставена на върлина. Колко сила отнема на човек да погледне към нещо? Всички, които погледнали, се възползвали от небесните сили и били изцелени. Други ухапани израилтяни не погледнали змията от мед и умрели. Може би им е липсвала вяра да погледнат. Може би не вярвали, че такова просто действие може да предизвика обещаното изцеление. Или може би те умишлено вкоравили сърцата си и отхвърлили напътствието на Божия пророк.
Принципът за активиране на даваните от Бог благословии е вечен. Подобно на тези древни израилтяни, ние също трябва да действаме според вярата си в Исус Христос, за да бъдем благославяни. Бог е разкрил: „Има закон, безвъзвратно постановен в небесата още преди основаването на този свят, на който са основани всички благословии. И когато получаваме каквато и да е благословия от Бога, това е чрез подчинение на онзи закон, на който тя се основава“. Тук трябва да поясним, че ние не печелим благословиите – тази идея е неправилна, а за получаването им е нужно да ги заслужим. Нашето спасение е възможно само чрез заслугите и благодатта на Исус Христос. Необятността на Неговата единителна жертва означава, че купчината от дърва е безмерна – нашите незначителни действия се доближават до нула в сравнение с нея. Но те представляват нещо и имат значение – в тъмното една запалена клечка може да се забележи от километри разстояние. Всъщност, тя може да се види от небесата, защото малки дела на вяра задействат Божиите обещания.
За да получите желана благословия от Бог, действайте с вяра, запалвайки символичната клечка, на която небесната благословия се основава. Например, едно от предназначенията на молитвата е да осигурява благословии, които Бог е готов да дава, но при условие, че се молим за тях. Алма умолява за милост и болката му е премахната, той повече не е измъчван от спомена за своите грехове. Неговата радост надвива болката му – всичко това, защото се обръща с вяра към Исус Христос. Активирането на необходимата за нас енергия изисква да имаме достатъчно вяра в Христос, за да молим искрено Бог в молитва и да приемаме Неговата воля и избран момент за отговора.
Често, активирането на необходимата за благословии енергия изисква повече от просто търсене или молене; нужни са непрекъснати, повтарящи се, изпълнени с вяра действия. В средата на 19-и век Бригъм Йънг нарежда на група светии от последните дни да проучат и да се заселят в Аризона, пустинен район в Северна Америка. След като стигат до Аризона, запасите от вода се изчерпват и светиите се опасяват, че ще загинат. Те умоляват Бог за помощ. Скоро заваляват дъжд и сняг, което им позволява да напълнят бъчвите си с вода, така че да има и за добитъка им. Благодарни и освежени, те се завръщат в Солт Лейк Сити ликуващи поради Божията добрина. След завръщането си, те съобщават подробностите от своето пътуване на Бригъм Йънг и обявяват заключението си, че Аризона е необитаема.
След като изслушва доклада, Бригъм Йънг пита един от тях в залата какво мисли за пътуването и чудото. Този човек, Даниел У. Джоунс, отговаря кратко: „Щях да попълня запасите и да продължа напред с молитва“. Брат Бригъм полага ръката си на брат Джоунс и казва: „Това е човекът, който ще ръководи следващото пътуване до Аризона“.
Всички ние можем да си спомним за моменти, когато сме продължавали напред с молитва – и благословиите са идвали. Преживяванията на Майкъл и Мериан Холмс илюстрират тези принципи. Майкъл и аз служихме заедно като областни седемдесетници. Винаги бях развълнуван, когато той бе канен да се моли на нашите събрания, защото дълбоката му духовност беше очевидна, той знаеше как да разговаря с Бог. Обичах да слушам, когато той се моли. В началото на брака си, Майкъл и Мериан не се молят и не посещават събранията в Църквата. Заети са с три малки деца и успешна строителна компания. Майкъл не счита себе си за религиозен човек. Една вечер, техният епископ отива в дома им и ги насърчава да започнат да се молят.
След като епископът си тръгва, Майкъл и Мериан решават, че ще опитат да се молят. Преди да си легнат, те коленичат до леглото си и Майкъл неловко започва. След няколко думи, Майкъл внезапно спира и казва: „Мериан, не мога да се справя с това“. Когато се изправя и започва да се отдалечава, Мериан го хваща за ръката, дръпва го да застане отново на колене и казва: „Майк, можеш да се справиш. Опитай отново!“ С тази подкрепа, Майкъл завършва една кратка молитва.
Семейство Холмс започват да се молят редовно. Те приемат покана от своя съсед да отидат на църква. Когато влизат в залата за събрания и чуват откриващия химн, Духът им прошепва: „Това е истинно“. По-късно, незабелязано и без да бъде помолен, Майкъл помага да се изнесе някакъв боклук от сградата за събрания. Докато го прави, той чувства отчетливо впечатление: „Това е Мой дом“.
Майкъл и Мериан приемат църковни призования и служат в района и кола. Те са запечатани в храма, заедно с техните 3 деца. Раждат им се още деца, като децата им стават общо 12. Семейство Холмс служат два пъти като президентска двойка.
Първата неловка молитва е малко, но изпълнено с вяра действие, което задейства небесните благословии. Семейство Холмс подхранва пламъка на вярата си чрез посещаване на църква и служба. Тяхното отдадено ученичество през годините се превръща в буен огън, който вдъхновява и до днес.
Но огънят трябва постоянно да получава кислород, за да може дървесината да реализира пълния си потенциал. Както показват Майкъл и Мериан Холмс, вярата в Христос изисква постоянно действие, за да продължи огънят да гори. Малките действия подхранват способността ни да вървим по пътеката на завета и водят до най-големите благословии, които Бог предлага. Но кислород има, само когато вършим нещо. Понякога трябва да направим лък и стрела, преди да получим откровение къде да търсим храна. Понякога трябва да направим сечива, преди да получим откровение как да построим кораб. Понякога, по нареждане на Господния пророк, трябва да изпечем една малка пита от малкото масло и брашно, които имаме, за да получим стомна с масло и делва с брашно, които са неизчерпаеми. И понякога трябва да „млъкнем и да знаем, че (Бог е) Бог“ и да се уповаваме на Неговата воля.
Когато получавате каквато и да е благословия от Бог, можете да заключите, че сте спазили вечния закон, на който се основава тази благословия. Но помнете, че „безвъзвратно постановеният“ закон не е обвързан с времето, което означава, че благословиите идват по Божия график. Дори древните пророци, търсещи техния небесен дом, „умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията, но ги видяха отдалеч… (и) бяха убедени… и повярваха в тях“. Ако очаквана благословия от Бог не е била получена – все още – не е нужно да изпадате в паника, чудейки се какво повече трябва да направите. Вместо това, вслушайте се в съвета на Джозеф Смит „бодро да свърши(те) всички неща, които са по силите (ви), и тогава… да спре(те) с пълната увереност, че ще види(те)… ръката (на Бог да)… бъде открита“. Някои благословии са запазени за по-късно, дори и при най-смелите Божии чеда.
Преди шест месеца бе представен съсредоточен върху дома, подкрепян от Църквата план за изучаване на ученията, укрепване на вярата и усилване на отделните членове и семейства. Президент Ръсел М. Нелсън обеща, че промените могат да ни помагат да оцеляваме духовно, да увеличаваме нашата евангелска радост и да задълбочаваме нашето обръщане към Небесния Отец и Исус Христос. Но от нас зависи дали ще получаваме тези благословии. Всеки от нас носи лична отговорност да отваря Следвайте Ме, елате с Мен – за отделни членове и семейства, заедно с Писанията и други материали към програмата Следвайте Ме, елате с Мен и да ги изучава. Трябва да ги обсъждаме с нашето семейство и приятели, и да организираме нашия Господен ден, за да поддържаме този символичен огън. Или можем да оставим помагалата да седят накуп в домовете ни с потенциалната енергия, затворена в тях.
Каня ви с вяра да активирате небесната сила, за да получавате конкретни благословии от Бог. Упражнявайте вярата си, за да драснете клечката и запалите огъня. Осигурявайте нужния кислород, докато търпеливо очаквате Господ. Заедно с тези покани, се моля Светият Дух да ви води и напътства, така че и вие като „верният човек“, описан в книгата Притчи, да имате „много благословии“. Свидетелствам, че вашият Небесен Отец и Неговият Възлюбен Син са живи, загрижени са за вашето благосъстояние и се радват да ви благославят, в името на Исус Христос, амин.