До къде ще доведе това?
Правим по-добри избори и взимаме по-добри решения, ако разглеждаме алтернативите и размишляваме върху това докъде ще доведат.
Възстановеното Евангелие на Исус Христос ни насърчава да мислим за бъдещето. То обяснява целта на земния живот и реалността на живота след него. То учи на велики идеи за бъдещето, които да насочват действията ни днес.
И обратното, всички познаваме хора, които се интересуват само от настоящето: да похарчат днес, да се насладят днес и да не мислят за бъдещето.
Нашето настояще и нашето бъдеще ще бъдат по-щастливи, ако винаги мислим за бъдещето. Като вземаме решения сега, винаги трябва да се питаме: „Докъде ще доведе това?“
I.
Някои решения са избори между това да направим нещо или да не направим нищо. Преди много години чух на една конференция на кол в Съединените щати пример за такъв избор.
Мястото на събитието било едно красиво студентско градче. Голяма група млади студенти били седнали на тревата. Говорителят, който описа тази случка, каза, че те наблюдавали една красива катеричка с огромна пухкава опашка, която си играела около основата на едно красиво широколистно дърво. Понякога тя била на земята, понякога нагоре, надолу и около стъблото. Но защо тази позната гледка привлякла тълпа студенти?
Наблизо на тревата се бил проснал един ирландски сетер. Той бил този, когото студентите наблюдавали, а катеричката била тази, която той наблюдавал. Всеки път, когато катеричката за момент изчезнела около дървото, сетерът тихичко се промъквал малко напред и после заставал в привидно безразличната си поза. Именно това привлякло вниманието на студентите. Безмълвни и неподвижни, погледите им били приковани към събитието, чийто изход ставал все по-очевиден.
Накрая сетерът бил достатъчно близо, за да скочи към катеричката и да я хване в устата си. Студентите възкликнали с ужас и се втурнали да отърват животинчето от кучето, но било твърде късно. Катеричката била мъртва.
Всеки от тази тълпа е можел да предупреди катеричката във всеки един момент, като размаха ръце или извика, но никой не го направил. Те само гледали, докато неизбежният изход наближавал все повече. Никой не попитал: „Докъде ще доведе това?“ Когато предсказуемото се случило, всички се втурнали да предотвратят изхода, но било твърде късно. Те можели само да плачат от съжаление.
Тази истинска история е един вид притча. Отнася се за нещата, които виждаме в нашия живот и в живота и обстоятелствата около нас. Като виждаме как към хората, които обичаме, наближават опасности, ние имаме избора да казваме или действаме, или да си мълчим. Добре е да се запитаме: „Докъде ще доведе това?“ Когато последиците са незабавни и сериозни, не можем да си позволим да не правим нищо. Трябва да отправим уместни предупреждения или да подкрепим уместни предпазни мерки, докато все още има време.
Решенията, които описах току-що, включват избори между това да предприемем мерки или да не направим нищо. По-чести са изборите между едно или друго действие. Те включат изборите между добро и зло, но по-често те са избори между две добри неща. Тук също е желателно да се запитаме докъде ще доведе това. Правим много избори между две добри неща, често свързани с това как ще прекарваме нашето време. Няма нищо лошо в това да играем видео игри, да пращаме съобщения, да гледаме телевизия или да говорим по телефона. Но всяко от тези неща има т.нар. „пропусната полза“, т.е. ако прекарваме време, за да вършим нещо, губим възможността да правим друго. Сигурен съм, че можете да разберете необходимостта да преценяваме старателно какво губим поради времето, което отделяме за дадена дейност, дори и ако то самото е съвсем добро.
Преди известно време изнесох една реч, озаглавена „Добро, по-добро, най-добро“. В тази реч казах, че „само защото нещо е добро, не е достатъчна причина да го направим. Броят на добрите неща, които можем да правим, многократно надхвърля времето, което имаме на разположение, за да ги изпълним. Някои неща са по-добри от добрите и те са нещата, на които следва да обръщаме най-голямо внимание в живота си. … Трябва да подминем някои добри неща, за да изберем други, които са по-добри или най-добри“.
Гледайте в перспектива. Как влияят на бъдещето ни решенията, които вземаме сега? Помнете важността на получаването на образование, изучаването на Евангелието, подновяването на нашите завети чрез вземане на причастието и посещаването на храма.
II.
„Докъде ще доведе това?“ е важен въпрос при съставянето на мнение за нас самите, което е избор. Най-важното е, че всеки от нас е чедо на Бог с потенциалната съдба да има вечен живот. Всичко друго, включително професия, раса, физически черти или придобита почит, е временно или незначително по отношение на вечността. Не избирайте да мислите за себе си по начин, който поставя ограничение на цел, към която може да се стремите.
Мои братя и мои сестри, които може да видите или прочетете какво казвам тук, надявам се знаете защо вашите ръководители дават ученията и съветите, които дават. Ние ви обичаме и нашият Небесен Отец и Неговият Син, Господ Исус Христос, ви обичат. Техният план за нас е „великият план на щастие“ (Алма 42:8). Този план и Техните заповеди, обреди и заведи ни водят към най-великото щастие и радост в този живот и в идния живот. Като служители на Отца и на Сина, ние учим и съветваме според както Те са ни насочили чрез Светия Дух. Желаем да ви говорим само това, което е истинно, и да ви насърчаваме да вършите това, което Те са описали като пътя към вечния живот, „най-великият от всички Божии дарове“ (Учение и завети 14:7).
III.
Ето един друг пример за влиянието върху бъдещето на решения, взети в настоящето. Този пример се отнася за избора да направим жертва в настоящето, за да постигнем важна бъдеща цел.
На една конференция на кол в Кали, Колумбия, една сестра ми каза как с нейния годеник желаели да сключат брак в храма, а по това време най-близкият храм бил в далечно Перу. Дълго време те спестявали пари за автобусните билети. Накрая се качили на автобуса до Богота, но когато пристигнали там, научили, че всички места в автобуса за Лима, Перу са продадени. Те можели да се приберат у дома без да сключат брак или да сключат брак извън храма. За щастие, имало още една възможност. Можели да се качат на автобуса до Лима, ако се съгласели да седят на пода на автобуса през целия път, който бил пет дни и пет нощи. Те избрали да направят това. Тя каза, че било трудно, въпреки че някои пътници им позволявали от време на време да седнат на техните места, за да може те да се опънат на пода.
Това, което ме впечатли в речта на тази сестра, бе твърдението ѝ, че тя е благодарна, че със съпруга си е могла да отиде до храма по този начин, защото това променило начина, по който възприема Евангелието и начина, по който възприема брака в храма. Господ ги възнаградил с израстването, което идва от жертвата. Тя също така отбеляза, че петдневното им пътуване до храма постигнало много повече за изграждането на тяхната духовност, отколкото много посещения на храма, които не изисквали жертва.
През годините, след като чух това свидетелство, съм се чудил колко различен можеше да бъде животът на тази млада двойка, ако бяха взели друго решение – като не направят жертвата, необходима, за да сключат брак в храма.
Братя, в живота вземаме безброй решения, някои – много важни, а други – привидно дребни. Като погледнем назад, можем да видим колко голям ефект са имали в живота ни някои от нашите решения. Правим по-добри избори и взимаме по-добри решения, ако разглеждаме алтернативите и размишляваме върху това докъде ще доведат. Като правим това, ще следваме съвета на президент Ръсел М. Нелсън да започваме с крайната цел наум. За нас, краят е винаги на заветната пътека чрез храма към вечен живот, най-великият от всички Божии дарове.
Свидетелствам за Исус Христос и въздействието на Неговото Единение и другите истини от Неговото вечно Евангелие, в името на Исус Христос, амин.