Приятел на приятел
Храмовете са дар от Небесния Отец
Из обръщение на общата конференция през април 2000 г.
“Всички деца, които умират преди да достигнат възрастта на отговорност, са спасени в селестиалното царство на небесата” (У. и З. 137:10).
Преди години бях на една конференция на кол в Калифорния. По време на обратния полет до мен седна една хубава госпожа, наближаваща 65 г. Името й беше Пати и й харесваше да говори.
Пати ми разказа всичко за семейството си – за своя съпруг и за сина си, който умрял. Разговорът ни продължи докато наближи време да кацаме. Аз казах, “Пати, вие говорихте почти през целия полет. Преди да кацнем в Солт Лейк Сити, бих искал да ви задам няколко въпроса”.
Попитах я сериозно, “Пати, знаете ли, че ще видите отново своя починал съпруг?”
Тя каза, “О, възможно ли е това?”
После я попитах, “Знаете ли, че ще видите също и починалия си син Мат, който умрял като бебе?”
Очите й се овлажниха и гласът й затрепери. Духът Господен я докосна. Те й бяха липсвали толкова много.
После аз молитвено я запитах, “Пати, знаете ли, че имате един любящ и мил Небесен Отец, Който толкова много ви обича?”
Тя каза, “Наистина ли?”
Аз попитах, “Пати, знаете ли, че вашият Небесен Отец има специален план вие и вашето семейство да бъдете заедно завинаги?”
“Можем ли?”, отвърна тя.
“Чували ли сте някога преди за този план?” попитах аз.
Тя отвърна, “Не”.
Много искрено я попитах, “Бихте ли желали да научите за него?”
“Да, бих”, отвърна тя.
Духът Господен я докосна дълбоко.
Мисионерите учили Пати. Три седмици по-късно, докато беше в Юта, Пати ми се обади: “Братко Кикучи, обажда се Пати. Предстои ми да бъда кръстена. Ще дойдете ли на службата по моето кръщение?”
Съпругата ми и аз отидохме на нейното кръщение. Много членове мило я обграждаха с приятелство. О, никога няма да забравя радостното изражение, с което тя излезе от водата!
Никога няма да забравя сладките й сълзи пред светия олтар в храма Солт Лейк една година по-късно. Помня мирното й селестиално сияние, когато бе запечатана за своите починали съпруг и син и за живата й дъщеря, която вече бе член на Църквата.
Моята приятелка Пати откри Господ Исус Христос. Благодарение на запечатването в храма сега тя знае, че семейството й е завинаги в Господа.