До следващата среща
Намиране на надежда в бъдещето
Авторът живее в Аризона, САЩ.
Същите ветрове, които ни удрят и заплашват да ни надвият, сеят семената на промяната и растежа.
На 12 септември 2001 г. със съпругата ми кръстосвахме етажа в една болница в Тусон, Аризона, САЩ. С нетърпение отбелязвахме часовете, които ни деляха от раждането на сина ни. Нашият телевизор, като всички телевизори в сградата, ни засипваше с кадри от вчерашния ден в Ню Йорк Сити – кадри на двете кули, които някога се извисяваха в небосвода на този град, превърнати в развалини и прах. Обзе ни отчаяние от кадрите, които се излъчваха от часове. Изглеждаше, че е възможно найлошото време за раждането на бебе – в един свят, който изглеждаше толкова мрачен и застрашителен.
Рано на следващата сутрин се роди нашето момченце. Докато държах нашето детенце, си мислех за опустошителните събития през последните няколко дни, събития, които ме накараха да си припомня пожарите в Йелоустонския национален парк през 1988 г. Пламъците бяха погълнали почти 800 000 акра (323 750 хектара) гори. Паркът изглеждаше съвсем опустошен. Кадрите от новините показваха само изгорена земя и гъст черен пушек в небето. Човешките усилия нямаше как бързо да възвърнат това, което бе изгубено. Изглеждаше, че дори неуморното възстановяване и сила на природата не можеше да се справи с унищожителната сила на огъня.
Но на следващата пролет се случи тихо чудо – дребни растения и цветя започнаха да пробиват през овъглената почва. Постепенно, все повече цветя, храсти и дървета разцъфтяха от земята. Възраждането на парка бе бавно и изпълнено с мънички, величествени детайли, а след време резултатите бяха драматични.
В моменти на страх, които изглежда ни поглъщат като пламъците на пожарите в Йелоустоун, когато вярата и надеждата ни се изчерпят, трябва да си припомним, че под нас има една тиха, непоклатима основа, която е много по-мощна от всяка зла сила, с която някога ще се сблъскаме. Еламан обяснява, че тази основа е „канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, Синът Божий”. Ако се уповаваме на Него, тогава, „когато дяволът изпрати мощните си ветрове, да, своите мълнии във вихрушката, да, когато всичките му градушки и мощни бури ви заудрят, той да няма сила над вас да ви завлече долу в бездната на окаяността и безкрайната злочестина поради канарата, върху която сте изградени и която е сигурна основа, основа, върху която ако човеците градят, не могат да паднат” (Еламан 5:12).
Когато сме изправени пред яростните сили на злото и изкушенията на света, може да си мислим, че те надмогват над малкото и просто влияние на Евангелието. Може да чувстваме съмнения и отчаяние, докато чакаме напразно да се поправят несправедливостите, да се облекчи болката и да се решат проблемите. Същите тези ветрове, които ни удрят, сеят семената на промяната и растежа, а огромната сила на Евангелието тихо действа под почвата на земното съществуване и подготвя хиляди малки семена на надежда и живот.