Обещанието на Портър
От „Имаме велик повод да се радваме”, Лиахона, ноем. 2013, стр. 115–116.
Когато свекърът ми почина, семейството ни се събра заедно и приветствахме хората, които дойдоха, за да отдадат почитта си. През цялата вечер, докато говорех с членове на семейството и с приятели, често забелязвах десетгодишния ни внук, Портър, който стоеше близо до свекърва ми – неговата баба. Понякога той стоеше зад нея, наблюдавайки я. В един момент забелязах, че я е хванал под ръка. Гледах как той потупва ръцете й, прегръща я и стои до нея.
В продължение на няколко дни след това, аз не можех да забравя тази картина. Почувствах се подтикната да изпратя имейл на Портър. Казах му какво видях и какво почувствах. Напомних на Портър за заветите, които сключи, когато се кръсти, цитирайки думите на Алма в Moсия, глава 18:
„и сега, като желаете да влезете в стадото Божие и да бъдете наречени Негов народ, и сте готови да носите един другиму тегобите си, за да може те да са леки;
да, и сте готови да скърбите с онези, които скърбят; да, и да утешавате онези, които се нуждаят от утешение, и да бъдете свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо и на всяко място, където може да се намирате, даже и до смърт, … та да може да имате вечен живот –
… Ако това е желанието на сърцата ви, какво имате срещу това да бъдете кръстени в името Господне като свидетели пред Него, че сте встъпили в завет с Него, че ще Му служите и ще спазвате Неговите заповеди, за да може Той да излее по-изобилно Духа Си върху вас?” (стихове 8–10).
Обясних на Портър, че Алма учи хората, които искат да се кръстят, че те трябва да желаят да служат на Господ, като служат на другите – през целия си живот! Написах: „Не знам дали го осъзна, но начинът, по който показа любовта и загрижеността си за баба, бе спазване на заветите ти. Ние спазваме заветите си всеки ден, ако се държим добре, изразяваме любов и се грижим един за друг. Искам само да знаеш, че се гордея с теб за това, че спазваш заветите си! Като спазваш завета, който сключи, когато се кръсти, ще бъдеш подготвен да бъдеш ръкоположен в свещеничеството. Този допълнителен завет ще ти предостави още възможности да благославяш и служиш на другите и ще ти помогне да се подготвиш за заветите, които ще сключиш в храма. Благодаря ти, за това че си толкова добър пример за мен! Благодаря ти за това, че ми показа какво е човек да спазва заветите си!”
Портър ми отговори: „Бабо, благодаря ти за имейла. Когато прегръщах баба, не знаех, че спазвам завети, но чувствах топлина в сърцето си и се чувствах много добре. Знам, че Светият Дух в сърцето ми бе причината за това”.
Аз също почувствах топлина в сърцето си, когато осъзнах, че Портър е свързал спазването на заветите си с обещанието „да може винаги да им(а) Неговия Дух да бъде с (него)” (У.и З. 20:77). Това е едно обещание, което е възможно след получаване на дара на Светия Дух.