Послание на Първото Президентство
Здраво пусната котва
Неотдавна имах възможността да плавам на един голям кораб покрай прекрасните брегове на Аляска, САЩ. Докато капитанът подготвяше пренощуването на кораба в един отдалечен девствен залив, той внимателно прецени мястото и обстоятелствата, като например последователността на приливите, дълбочината на водата и разстоянието от опасни препятствия. Когато реши, че всичко е наред, той спусна котва, за да може корабът да остане безопасно и здраво закотвен, което щеше да предостави възможност на пасажерите да се възхищават на забележителната красота на Божиите творения.
Докато гледах бреговата ивица, започнах да осъзнавам, че корабът се местеше почти незабележимо при най-слабият полъх на вятъра и от всяко водно течение. Въпреки това, корабът оставаше постоянно в рамките на фиксирана окръжност, определена от дължината на котвената верига и здравината на котвата.
Капитанът не бе оставил котвата на борда, в готовност да бъде спусната само ако приближава буря. Не, той бе закотвил плавателния съд като превантивна мярка и бе защитил кораба от това да се премести в опасни води или бавно да се отдалечи от сушата, докато пасажерите и екипажа се чувстваха в безопасност.
Докато размишлявах над това, ми хрумна, че ако това не бе възможност за една притча, то аз никога не съм пилотирал самолет.
Защо се нуждаем от котви
Целта на котвата е да държи кораба в безопасност и сигурност на желано място или да помогне при контролирането на кораба при лошо време. Обаче, за да се постигнат тези важни цели, не е достатъчно само притежаването на котва. Котвата трябва да е здрава, надеждна и да се използва правилно в правилното време и на правилното място.
Хората и семействата също се нуждаят от котви.
Бедите могат да дойдат като силна буря и да ни отклонят от курса ни и да заплашат да ни захвърлят към скалите. Но понякога сме в опасност дори когато всичко изглежда безопасно – леки ветрове и неподвижни води. Всъщност, може да бъдем в най-голяма опасност, когато се носим от течението и движението е толкова незначително, че едва го забелязваме.
Евангелието е нашата котва
Котвите трябва да бъдат здрави, силни и добре поддържани, за да са в готовност при нужда. Освен това, те трябва да са закрепени за основа, способна да издържи на натиска на противопоставящите се сили.
Разбира се, Евангелието на Исус Христос е такава котва. То е било подготвено от Създателя на вселената с божествена цел и предназначено да осигурява безопасност и насока на Неговите чеда.
В крайна сметка, какво е Евангелието, освен Божия план за изкупление на чедата Му и връщането им в Неговото присъствие?
Като знаем, че всички неща по природа се носят от течението, ние трябва здраво да спуснем котвите си в твърдата скала на евангелската истина. Те не трябва да бъдат леко спускани върху пясъците на гордостта или едва докосващи повърхността на убежденията ни.
Този месец имаме възможност да чуем Божиите служители по време на общата конференция на Църквата. Техните слова, заедно с Писанията и подтиците на Духа, осигуряват здрава и безопасна скална основа от вечни ценности и принципи, към които можем да прикрепим котвите си, за да останем непоклатими и в безопасност сред борбите и изпитанията на живота.
Древният пророк Еламан учи: „върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, Синът Божий, вие трябва да градите основите си; тъй че, когато дяволът изпрати мощните си ветрове, да, своите мълнии във вихрушката, да, когато всичките му градушки и мощни бури ви заудрят, той да няма сила над вас да ви завлече долу в бездната на окаяността и безкрайната злочестина поради канарата, върху която сте изградени и която е сигурна основа, основа, върху която ако човеците градят, не могат да паднат” (Еламан 5:12).
Ценността на здраво спуснатите котви
Животът има начин да изпитва нашите котви и да ни изкушава да се носим по течението. Въпреки това, ако котвите ни са правилно поставени на скалата на нашия Изкупител, те ще издържат – независимо от порива на вятъра, силата на прилива или височината на вълните.
Разбира се, предназначението на корабите не е да останат неподвижни в пристанище, а да вдигат котва и да плават в моретата на живота. Но това е една притча за друг път.
Засега, аз намирам утеха в знанието, че котвата на Евангелието и скалата на нашия Изкупител ще ни пазят непоклатими и в безопасност.
Такава котва ще ни пази от носене по течението към опасност и беда. Ще ни позволи величествената възможност да се наслаждаваме на несравнимите красоти на всепроменящите се прекрасни пейзажи на живота.
Животът е красив и си струва да се изживее. Ветровете, бурите и преобладаващите течения може да ни изкушат да се понесем към видими или невидими опасности, но посланието на Евангелието и неговата божествена сила ще ни задържат на пътя към безопасното пристанище на нашия Небесен Отец.
Затова нека не само слушаме речите в априлската обща конференция, но и да прилагаме техните послания, като здраво спускаме котва в ежедневието си.
Нека Бог да ни благословя и насочва в това значимо и важно начинание!
Преподаване от това послание
Може да обсъдите важността на котвите в контекста на отплаването на семейството на Лехий към обетованата земя (вж. 1 Нeфи 18). Може да отбележите 1 Нeфи 18:11–15, случаят, когато Нефи е вързан, Лиахоната спира да работи и корабът бива носен от тежки бури. Пред какви последствия се изправяме, когато не сме здраво закотвени в Евангелието? Може също да отбележите 1 Нeфи 18:21–22 и да обсъдите как можем да намерим безопасност, като се обърнем към Спасителя.