Имах много да дам

Брент Фишер, Калифорния, САЩ

Винаги съм си мислел за подготовката за спешни случаи, като за полагане на грижи за семейството ми и мен. Но една неделна сутрин в южна Флорида през 1992 г. аз се научих да гледам на подготовката по различен начин. Ураганът Андрю, един от най-разрушителните и скъпо-струващи урагани, някога удрял Съединените щати, наруши едно красиво лято в Маями, Флорида.

Временно живеех сам в един апартамент на плажа, посещавайки тримесечна ориентираща програма за работата ми. Когато предупреждението за урагана дойде и научих, че трябва да евакуираме блока ми до обед, един колега резервира хотелски стаи в един регион навътре в сушата за мен и колегите ни. Заковах дъски на прозорците си и складирах личните си притежания.

В очакване на едноседмично гостуване на жена ми и децата, аз предварително бях купил достатъчно храна и вода за шестчленното ми семейство. Бях спокоен да знам, че имам безопасно място, където да отида и достатъчно храна, която да взема с мен и да ми стигне за няколко седмици.

Като се подготвях да напусна в 10:30, аз се чувствах добре – всичко беше наред. Коленичих в молитва и благодарих на Небесния Отец за благословиите и Го помолих за помощта Му по време на идващата буря. Като приключих молитвата, Духът ме подтикна да кажа: „Ако има някой в нужда, моля помогни ми да го намеря”.

След няколко минути една вдовица на около 80 години почука на вратата ми. „Съжалявам”, каза тя. „Май съм объркала стаята. Търся един приятел”.

Тя изглеждаше объркана. Когато я попитах дали мога да й помогна, тя се притесни и каза, че не знае какво да прави или къде да отиде. Попитах я къде живее и заедно отидохме до апартамента й, оценихме ситуацията й и разгледахме възможностите й.

Казах й, че фирмата ми може да има място в една от хотелските ни стаи и я поканих да отседне с групата ни. Тя въздъхна облекчено. Ние бързо опаковахме и обезопасихме апартамента и притежанията й, а аз уредих един колега да закара колата й до хотела.

Като се готвех да тръгна, още две вдовици помолиха за помощ. Помогнах им да се успокоят, за да може да мислят ясно и да преценят къде може да намерят убежище. Когато взех багаж от един от колегите ми, още една възрастна вдовица помоли за помощ. Ние поставихме чупливите й вещи на безопасни места и й помогнахме да се подготви за тръгване.

Междувременно, други колеги поканиха двама студенти, които живееха на един остров да отседнат с групата ни в един хотел във вътрешността. Единствената храна, с която разполагаха, бе малко закуски и 1 литър минерална вода. За щастие, имах много за даване, не само на тях, но и на всички други.

Каква благословия е да си подготвен и напътстван от Господ. Това ми позволи да предоставя успокояващо влияние във време на опасност и да прекарам почти всичкото си време в помощ на другите, без да се притеснявам за себе си. Придобих ново ниво на оценяване на съвета от свещеническите ни ръководители да сме подготвени.