Пророци от Стария завет
Моисей
„Толкова бил велик Моисей, че дори Христос е описан като пророк, подобен на този древен водач на израилтянските войнства”.1 – Старейшина Брус Р. Маконки (1915–1985) от Кворума на дванадесетте апостоли
Роден съм в Египет във време, когато израилтяните, народът ми, бяха в робство. Уплашен от нарастващия брой на израилтянските роби, Фараонът наредил всички израилтяни от мъжки пол да бъдат посичани при раждането им. За да ме защити, майка ми ме кри три месеца след раждането ми, преди да ме постави в една кошница сред тръстиките на река Нил. Дъщерята на Фараона ме намери и ме отгледа като нейн син.2
Когато порастнах, напуснах Египет и заживях в Мадиамската земя. Там придобих благоволението на Иотор, един пастир и жрец и взех за жена дъщеря му Сепфора. Получих Мелхиседековото свещеничество от Иотор.3
Един ден, докато пасях стадото на Иотор, Господ ми се яви в един горящ храст и ме призова да освободя чедата Израилеви от робство.4
Завърнах се в Египет и казах на Фараона да освободи Господния народ, но вместо това, той увеличи бремето им. Господ изпрати на египтяните поредица от бедствия, но Фараонът вкорави сърцето си и все още отказваше да освободи израилтяните. Последното бедствие бе един унищожаващ ангел, който уби първородните синове на всички семейства в Египет. Израилтяните бяха защитени от унищожаващия ангел като останаха в домовете си и намазаха с кръвта на агне без недостатък горния праг на вратите си. Чрез мен Господ установи Пасхата като обред, който да помага на израилтяните всяка година да си спомнят за това чудо.5
Това последно бедствие накара Фараона да се съгласи да освободи израилтяните. Но Фараонът след това вкорави сърцето си и изпрати армиите си след тръгващите израилтяни. Господ ме благослови със силата да разделя Червено море и се спасихме по суша, докато водите на морето удавиха армията на Фараона.6
След това Господ ни поведе през пустошта в облак през деня и огнен стълб през нощта. Той ни хранеше с вода, манна и пъдпъдъци.7
Изкачих се на Синайската планина, където останах в продължение на 40 дни и получих от Господ Десетте заповеди. Когато слязох от планината, израилтяните се бяха отвърнали от Бог и изляли златно теле, пред което да се кланят. Вече не бяха достойни да получат закона, който Бог ми бе дал, затова счупих плочите, които го съдържаха. Върнах се в планината, където Господ ми даде един по-нисш закон, който е наречен на мое име – закона на Моисей.8
В пустошта Господ ми разкри плановете да построя скиния или преносим храм. Ние носихме скинията с нас по време на пътуването си, за да можем да служим в нея. В скинията хората получаваха обредите и аз говорех с Господ „лице с лице, както говори човек с приятеля си”.9 Господ ми показа също как да изработя кивота, свещен съндък, който се помещаваше в най-святото място на скинията, Светая светих.10
Когато Господ изпрати „горителни змии”, за да порицае израилтяните, на мен ми бе заповядано да направя змия от мед и да я вдигна високо на един прът, за да може всички, които са ухапани от змиите, да погледнат към нея и да бъдат изцелени. Но поради гордостта си и простотата на задачата, мнозина не пожелаха да погледнат и загинаха.11
Господ накара израилтяните да се скитат из пустинята 40 години преди да им позволи да възлязат в обетованата земя.12 Аз не стъпих на нея, но бях „вдигнат от Духа” при Господ.13