Пионери във всяка земя
Филипините: духовна сила на островите в морето
За краткия период от 53 години Църквата е претърпяла удивителна сила и растеж във Филипините, известни като „Перлата на Изтока”.
За Аугусто A. Лим посланието, представено от двама млади мисионери от Съединените щати, изглежда потвърждавало принципите, които вече приемал за истинни. Тъй като бил млад адвокат и християнин, Аугусто забелязал, че ученията, като например продължаващото откровение, били „неща, в които вярвах още в гимназията и в колежа”. 1
След няколко месеца Аугусто се съгласил да посети неделните служби и приел предизвикателството да прочете и да се моли за Книгата на Мормон. „Започнах да чета Книгата на Мормон сериозно, в същия дух, в който Мороний ни съветва. Когато направих това с желанието да знам дали е истинна – след няколко реда – аз вече започнах да придобивам свидетелство”, спомня си той.2
През октомври 1964 г. Аугусто Лим бил кръстен и станал пионер на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни във Филипините, а съпругата и децата му скоро го последвали. Днес, след десетилетия на вярна служба в Църквата – която включва едно призование през 1992 г. да служи като висш ръководител, първият филипинец, който някога е служил на такава позиция – брат Лим отразява вярата и отдадеността на стотици хиляди светии от последните дни, живеещи в „Перлата на Изтока”.
Една плодородна земя
Около 550 години преди раждането на Исус Христос, Господ обещава на Нефи, пророка от Книгата на Мормон: „(Аз) си спомням за онези, които са на островите в морето” и „изпращам словото Си на чедата човешки, да, тъкмо на всички народи по земята” (2 Нeфи 29:7). За мнозина, които са прочели тези специални слова, това напомня за една група „острови в морето”: Филипините.
С населението си, наближаващо 100 милиона души, Република Филипини е огромен архипелаг от около 7 100 острова, разположени близо до югоизточното крайбрежие на Азия. Тя е красива тропическа страна, населена с дружелюбни, жизнени и смирени хора. Но страната често често става жертва на земетресения, тайфуни, изригвания на вулкани, приливни вълни и други природни бедствия и страда от множество социално-икономически проблеми. Широкоразпространената бедност е често предизвикателство и филипинците са претърпявали многократно политическа нестабилност и икономически кризи.
Но за онези, които са запознати с Господните пътища, Филипините е плодородна земя за засаждането на семената на Евангелието. Освен тагалог и други местни езици, много от филипинците говорят и английски език, който също е национален език. Поради дългия период на испанско владичество, над 90 процента от населението е християнско; значителна част от малцинствата са мюсюлмани.
Първият опит за въвеждане на Църквата във Филипините бил направен през 1898 г., по време на испано-американската война от Уилард Кол и Джордж Сийман, военнослужещи от Юта, светии от последните дни, които били отделени като мисионери преди заминаването си. Когато възникнели възможности, те проповядвали Евангелието, но не последвали кръщения.
По време на Втората световна война, няколко светии от последните дни се придвижвали из островите с напредването на обединените сили. През 1944 и 1945 г. военни групи провеждали църковни събрания на много места и многобройни военнослужещи, светии от последните дни, все още били във Филипините, когато приключила войната. Сред тях били Максин Тейт и новият член Джером Хороуиц. И двамата помогнали за представянето на Евангелието на Анисета Фахардо. Докато помагали да възстановят къщата на Анисета в една бомбардирана част на Манила, брат Хороуиц споделил новата си вяра с Анисета и дъщеря й Рут.
Анисета придобила свидетелство и пожелала кръщение, но Църквата не упълномощавала кръщения за филипинци по това време, тъй като нямало постоянни църковни единици на островите. Старейшина Харолд Б. Лий (1899–1973) от Кворума на дванадесетте апостоли разбрал за желанието на Анисета и в позицията си на председател на Общия комитет на военнослужещите, старейшина Лий одобрил кръщението на Анисета. Сутринта на Великден през 1946 г. Анисета Фахардо била кръстена от военннослужещия Лорън Фер и сега се счита за първата филипинка, за която се знае да е станала член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
Началото на мисионерската работа
След войната били организирани църковни групи в две американски военни бази – военновъздушната база Кларк и военноморската база Субик Бей – като военнослужещите, светии от последните дни, очаквали официалното регистриране на Църквата във Филипините. На 21 август 1955 г. президент Джозеф Фийлдинг Смит (1876–1972) осветил Филипините за проповядване на Евангелието. Законови ограничения обаче забавили пристигането на мисионерите до 1961 г.
През 1960 г. старейшина Гордън Б. Хинкли (1910–2008), по това време асистент към Кворума на дванадесетте апостоли, за няколко дни посетил Филипините: „Аз изразих виждането, че мисионерската работа ще бъде … толкова плодотворна, както е била и на много други места по света”.3 На следващата година, след много подготовка и документация, извършена от членове като Максин Тейт Грим и президент Робърт С. Тейлър от мисия Южен Далечен Изток, а също и от приятели извън Църквата, старейшина Хинкли се завърнал на островите, за да освети отново Филипините за започване на мисионерска работа.
На 28 април 1961 г., в покрайнините на Манила, старейшина Хинкли се събрал с една малка група военнослужещи, американски граждани и един филипински член – Дейвид Лагман – и произнесъл една специална молитва „да има много хиляди, които ще приемат това послание и ще бъдат благословени поради него”.4 Tези думи, произнесени от един истинен Господен служител, скоро станали пророчески.
Първите четирима мисионери – Реймънд Л. Гудсън, Хари Дж. Мъри, Keнт C. Лоуе и Нестър O. Ледесма – пристигнали в Манила след няколко седмици. „Филипинците приеха Евангелието с голяма готовност”, отбелязва старейшина Лоуе. „Когато главата на семейството вземеше решение да се присъедини към Църквата, в много, много случаи цялото семейство се присъединяваше към Църквата”.5
Църквата напредва
Делото напредва до там, че през 1967 г. се организира Мисия Филипини. До края на тази година в мисията има 3 193 члена, 631 от които са се кръстили през същата година. До 1973 г. Църквата във Филипините достига до почти 13 000 членове. На 20 май 1973 г. бил организиран кол Манила Филипини, с президент Аугусто A. Лим. През 1974 г. мисията била разделена, като така се създали мисия Филипини Манила и мисия Филипини Себу Сити.
През август 1975 г. президент Спенсър У. Кимбъл (1895–1985) дошъл в Манила, за да председателства на първата областна конференция на Филипините. Август бил бурен месец, което много затруднило пътуването за хората, идващи извън Манила. Един автобус със светии от град Лаоаг още малко и нямало да успее да пристигне, но светиите го избутали от пълна с кал дупка и успели да измолят от шофьора да не се връща. Друга група светии се борили с бурните морски води в продължение на три дни, защото, по думите на една сестра, най-важното нещо е да се види и чуе живия пророк Божий.
През 1980 г. президент Кимбъл отново посетил Филипините, за да председателства на друга областна конференция и също така се срещнал за кратко с президента на Филипините, Фердинанд Маркос. Тази среща подготвила пътя на Църквата за откриването на център за подготовка на мисионери във Филипините през 1983 г. и за освещаването на храма Манила Филипини на следващата година. През 1987 г. била създадена Област Филипини/Микронезия, с централен офис в Манила.
През 1987 г. били преведени на тагалог подбрани извадки от Книгата на Мормон. Книгата на Мормон вече е преведена на няколко от езиците на Филипините, включително на себуано.
Благословиите на храма
През декември 1980 г. президент Спенсър У. Кимбъл изпратил в Манила директора на църковния отдел по недвижимите имоти, за да намери подходящ парцел за храм. След като обмислил няколко парцела, директорът изпратил молба за закупуването на 3,5 акра (1,4 хектара) в Кезон Сити. От този парцел се вижда долината Марикина и местоположението му е сравнително достъпно за много членове на Църквата. Молбата била одобрена и имотът бил закупен през януари 1981 г. Името на улицата, по молба на Църквата, било променено на Темпъл Драйв (Път към храма).
За церемонията по първата копка на 25 август 1982 г., въпреки опасността от тайфун, се събрали около 2000 членове от всички части на островите, които пътували по море, с влак и автобус. Скоро започнал строежът на храма и той бил готов за освещаване през август 1984 г.
Близо 27 000 членове и нечленове обиколили храма преди неговото освещаване. Те дошли въпреки двата тайфуна – отделени само от 48 часа – които преди броени дни били ударили Филипините. Светиите от далечни провинции пристигнали изтощени, но щастливи. В много случаи им се било наложило да поемат по заобиколни пътища към Манила, защото пътищата били наводнени, а мостовете повредени от преливащите реки.
Красотата на храма влечатлила посетителите, включително много влиятелни филипинци. Писателят Селсо Сарунунган отбелязал: „цари едно чувство на святост, че когато влезеш вътре, ще се изправиш пред Създателя си”. Полковник Биенвенидо Кастийо, главен свещеник към Филипинската жандармерия, казал, че храмът е „място, където можеш да размишляваш за небесни неща, защото си в такава обстановка”. Две монахини почувствали, че храмът е „действително дом Господен”. Ева Естрада-Калау, депутат във филипинския парламент, казала на водачите на храмовите обиколки: „Бих искала да построите повече храмове тук”.6
Президент Хинкли, по това време втори съветник в Първото Президентство, водил службата по полагането на крайъгълния камък на 25 септември 1984 г. Последвали девет освещаващи сесии, проведени в селестиалната зала. Около 6 500 светии от 16 кола и 22 окръга в тихоокеанската област присъствали на сесиите.
След последната освещаваща сесия, Пауло В. Малит младши и Една A. Ясона станали първата двойка, сключили брак в храма Манила Филипини, на 27 септември 1984 г. Първият президент на този храм, У. Гарт Андрюс, извършил брачната церемония.
Многобройни членове на Църквата се редили на опашка, за да получат собственото си надаряване, като първи били храмовите служители. Храмовата работа продължила и през нощта до следващия ден.
Членовете чувствали нарастнало желание да посещават храма. Онези, които живеели далече от Манила, трябвало да жертват много, за да пропътуват огромното разстояние по вода или с автобус. Но въпреки това те идвали и носели със себе си разкази за вяра и решителност.
За Бернардо и Леонидес Обедоза от Джеренал Сантош, отиването в храма в далечна Манила изглеждало невъзможно. Но, подобно на търговеца, който отишъл и продал всичко, което имал, за да купи един скъпоценен бисер (вж. Maтея 13:45–46), тази двойка решила да продаде къщата си, за да заплати пътуването, за да може с децата си да бъдат запечатани като вечно семейство. След като продали дома си и повечето от притежанията си, те успели да съберат нужната сума, за да заплатят пътуването по вода до Манила за деветчленното си семейство. Леонидес се притеснявала, защото нямало да имат дом, в който да се приберат. Но Бернардо я уверил, че Господ ще помогне. През 1985 г. те се запечатали в храма като семейство за времето и за цялата вечност. Струвала си всяка жертва, която били направили, защото в храма намерили несравнима радост – техния безценен бисер. И точно както казал Бернардо, Господ помогнал. На връщане от Манила мили познати им предоставяли места, където да отседнат. Децата им завършили образованието си и семейството накрая се сдобило със собствен дом на ново място.
На 18 април 2006 г. Първото Президентство обяви строежа на храма Себу Сити Филипини. При чуването на новината, много членове на Църквата пролели радостни сълзи. „Благословени сме, защото Господ е избрал Себу Сити за място на следващия храм”, казва Сезар Перез младши, директор на Института по религия в Себу Сити.
Няколко месеца след освещаването на храма Себу Сити Филипини, филипинските светии от последните дни отново намерили причина за радост. На 2 октомври 2010 г., по време на встъпителните си слова в общата конференция, президент Томас С. Монсън обяви строежа на храма Урданета Филипини в Пангасинан.
Най-доброто предстои
Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни във Филипините е сравнително млада, ако се сравни с присъствието й в други страни, но съдбата на островната нация е величествена. Растежът на Църквата е удивителен и най-доброто тепърва предстои. Старейшина Майкъл Джон У. Те от Седемдесетте, вторият филипинец, призован да служи като висш ръководител, казва: „Ние (светиите от последните дни от Филипините) трябва да се подготвим духовно повече от всякога, защото делото ще продължи с или без нашата помощ”.7
Действително, с напредването на 21-ви век, възстановената Църква ще продължи да расте по размер и влияние, докато все повече филипинци приемат нейното послание и стават благословия за този избран народ на островите в морето. За старейшина Те и филипинските светии от последните дни „велики(те) … обещания Господни за онези, които са на островите в морето” (2 Нeфи 10:21) в момента се изпълняват.
Нарастване на броя на членовете във Филипините
1967 г.: 3 193
1970 г.: 13 000
1980 г.: 17 424
1990 г.: 237 000
2000 г.: 373 000
2012 г.: 661 598