Следвайте Ме, елате с Мен
„Аз ще ви направлявам“
От Милтън Камарго
Първи съветник в общото президентство на Неделното училище
Въпреки че в духовен смисъл сме като децата, ако се уповаваме на Господ, Той ще ни води.
Мисионерът каза как Духът му прошепнал, че аз ще му помогна да намери отговор.
Илюстрации от Дейвид Малан
В Учение и завети 78:17–18, Спасителят казва:
„Истина, истина ви казвам, вие сте малки деца и все още не сте разбрали колко велики благословии има Отец в собствените Си ръце, които са приготвени за вас.
Сега, вие не можете да понесете всички неща; при все това, дерзайте, защото Аз ще ви направлявам. Царството е ваше и благословиите му са ваши, и богатствата на вечността са ваши“.
Когато всеки от нас се замисли за преживяванията ни от живота, със сигурност ще си спомни моменти, когато Господ ни е направлявал.
Вяра на мисионер
Спомням си как веднъж Господ напътства няколко души. Служих като президент на мисия в мисия Бразилия Порто Алегре Юг. Един от нашите мисионери беше роден с цепнато небце, което никога не беше лекувано. Когато говореше, въздухът можеше да минава през небцето и да излиза от носа му. За другите беше трудно да го разбират.
Този млад старейшина ми сподели, че се е молил относно този проблем. Той каза как Духът му прошепнал, че аз ще му помогна да намери отговор. Вдъхнови ме неговата обикновена, решителна вяра. Обърнах се към Бог, за да намеря решение.
Една обикновена операция можеше да коригира проблема, но не беше лесен процесът да стигнеш до операция. Ако го направехме като частна операция, това щеше да бъде твърде скъпо за семейството на този млад мисионер. От друга страна, използването на обществената здравна система щеше да изисква няколко прегледа и най-вероятно щеше да обхване оставащите месеци от неговата мисия.
Вярата на съпругата ми
Винаги разчитам на вярата и помощта на съпругата ми, когато имам трудна мисия за изпълняване. Обясних ѝ проблема с този мисионер и я помолих да говори с хората от местната общинска болница. Имаше ли начин операцията да бъде извършена безплатно и във времето, с което разполагаме?
След като се помоли за помощ, съпругата ми отиде в болницата. Тя попаднала на една дълга опашка от хора, чакащи да говорят с разпоредителя. С напредването на опашката съпругата ми успяла да чуе как се обработват случаите преди нея. Обикновено казвали на хората да се върнат за среща след шест месеца, а понякога и по-дълъг период.
Съпругата ми знаеше, че това е прекалено дълго време за нашия мисионер. Тя се почувствала подтикната да се дръпне от опашката и да отиде при друга врата. Там тя открила друг служител от болницата. Съпругата ми се представила и обяснила проблема на нашия мисионер.
Служителят я упътил да говори направо с хирурга, кой бил в болницата този ден и бил в операция на друг етаж. Тя обяснила на хирурга какво правят мисионерите и как този мисионер щял да бъде благословен, ако можело да бъде опериран за коригиране на неговото цепнато небце.
Хирургът задал няколко въпроса. Тогава той казал: „Можем ли да насрочим операцията за след две седмици?“. Той попълнил болничен формуляр, който обяснявал, че тази операция е в интерес на общността и че той бил лично заинтересован от това. Той предал формуляра на своя асистент и го помолил да насрочи дата.
Десет дни по-късно хирургът оперира нашия мисионер. Скоро този мисионер се върна на мисионерското поле, благодарен и говорейки с ясен глас. С обновен ентусиазъм, той осъзнал, че Господ го е направлявал.
Преживяването на този мисионер е свидетелство, че нашият Отец чува молитвите ни и ни води за ръка.
Ние сме нищо без Бог
В духовен смисъл ние сме като малки деца. Не разбираме великите благословии, които Небесният Отец е подготвил за нас. Като израстваме физически, започваме да разбираме повече за земните закони, които управляват живота ни. Но никога не трябва да позволяваме земните закони да бъдат по-важни от разбирането, че Небесният Отец има запазени благословии за нас.
Моисей, великият пророк от Стария завет, има преживяване, което му показва колко малко в действителност знае той. Той „видя света и неговите краища, и всичките чеда човешки, които са и които бяха сътворени, което много го учуди и изуми“. Тогава Бог се оттегля. Моисей остава сам и пада на земята.
„И стана така, че в продължение на много часове Моисей не можа да възвърне естествената си сила като на човек, и той си каза: Поради тази причина сега знам, че човекът е нищо, и това никога не съм го предполагал“ (Моисей 1:8–10).
Ако Господ направи така, че ни покаже всички неща, които бихме направили с Неговата сила, ние вероятно бихме се чувствали изумени. И подобно на Моисей, ние бихме видели, че сме нищо без Бог.
Стъпка по стъпка
Но вместо да ни затруднява, Господ ни направлява стъпка по стъпка. Това ни дава възможност да направим много повече неща, отколкото бихме направили сами.
„Защото Моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища – като Моите пътища, казва Господ.
Понеже както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища. И моите помисли – от вашите помисли“ (Исайя 55:8–9).
Както казва Господ в Учение и завети 78:18, ние „не може(м) да понесе(м) всички неща“. Ние не можем да разбираме всичко, което Той разбира. Какво тогава би трябвало да направим? Господ отговаря: „Дерзайте, Аз победих света“.
Да вървим по заветната пътека, дерзаейки, включва да бъдем смирени като малки деца. Трябва да желаем да бъдем учени и водени от Отец (вж. Учение и завети 112:10). Животът е толкова сложен, че вероятно няма да можем да контролираме всички подробности от нашето пътуване. И не можем да разбираме абсолютно всяко нещо през което ние или хората, които обичаме, преминаваме тук на земята.
Но когато се уповаваме на Господ и Му позволяваме да ни води за ръка, можем да направим повече в Неговото царство, отколкото бихме могли да си представим. Ще сме по-способни да благославяме живота на чедата на нашия Небесен Отец. Ще сме по-способни да разпознаваме ръката на Спасителя в живота ни. Ще сме по-способни да чувстваме благодарност за Неговата божествена милост и любов.
Благословиите са ваши
Накрая, Господ ни направлява, като ни напомня, че „царството е ваше и благословиите му са ваши, и богатствата на вечността са ваши“ (Учение и завети 78:18).
Ще се върна на примера с моя мисионер. Той бил подтикнат да се моли за помощ и бил благословен с операция, която сега му позволява да общува ясно. След това бил насочен към тези, които били готови да приемат Евангелието и неговите благословии, включващи и кръщение. Мисля си и за примера на моята съпруга. Нейното свидетелство стана по-силно, когато Господ я насочи. Тогава Той разкри небесните отвори и изля благословия.
Благодарен съм, че можах да работя с този млад мисионер, който бе изпълнен с простичка, силна вяра. Благодарен съм и за това, че мога да живея вечно с моята съпруга, която дава пример, като позволява на Господ да я напътства.
Наистина царството и благословиите са наши.