Гласове на светии от последните дни
Моля те, върни се
По това време имахме три деца и Ванеса каза: „Имаме нужда от религия в този дом“.
Когато бях на 12 години, по-големият ми брат доведе в къщи пълновременни мисионери, които ни представиха Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Скоро майка ми започна да води двамата ми братя, сестра ми и мен на църква. Не след дълго ние се кръстихме.
След известен период от време обаче спряхме да ходим на църква. Нещата в живота ми ме насочиха към различна пътека, когато бях на 17, въпреки че винаги съм харесвал Църквата. Опитвах се да бъда добър човек и никога нямах лоши намерения. Но аз се лутах и започнах да живея според начина на света. Бях напълно обсебен от светските неща, без да знам или осъзнавам това.
Тогава срещнах Ванеса. Един ден, след като бяхме заедно от известно време, тя каза: „Имаме нужда от религия в този дом“. Но тогава вече имахме три деца.
Ние се тревожихме за това какви духовни наставления бихме давали на децата си в свят като днешния. Помислих си, че ако трябва да се връщам към религията, аз бих желал да се върна в моята църква. Помнех я като място с добри хора.
Говорих с един член на Църквата и му казах, че обмислям да се завърна.
„Моля те, върни се!“ – каза той.
Голямото ми притеснение бе, че децата ни ще мислят, че Църквата е скучна и няма да им хареса, но стана обратното. Като започнахме да посещаваме събранията, Ванеса реши, че няма друго нещо като Църквата, което така да помага на семействата да израстват заедно. Тя беше търсила точно това. С Ванеса сключихме брак, а тя и децата ни се кръстиха.
Като семейство сега вървим по пътеката на Евангелието. Целта ни е да бъдем запечатани заедно в храма.
Всеки ден минавам близо покрай строежа на храма Рио де Жанейро Бразилия. Казвам на моите приятели: „Аз ще се оженя един ден в тази сграда“.
„Човече, казваш едно и също нещо всеки ден!“ – възкликват те.
Казвах го всеки ден, защото знаех, че наближава скоро времето храмът да бъде завършен и исках да си напомням да продължавам да правя правилните неща, така че семейството ни да може да бъде запечатано заедно. Това е желанието на сърцето ми.
Знам, че децата ми ще започнат да учат повече за света и ще преминат през същите неща, през които аз преминах. Но като споделям опита си с тях, им казвам: „Моля ви да не се доближавате до нещата, до които аз се доближих, защото не си заслужават“.
Насърчавам децата си да изучават Евангелието на Исус Христос и да се фокусират да бъдат мисионери сега, за да могат да благославят живота на другите. Те не разбират всичко, но се учат. Това искам да се случи с тях.