Пълнолетни младежи
Когато се съмнявате, дръжте вратата отворена за вярата
Въпреки че понякога може да се съмняваме в духовните си преживявания, убедеността ни може да ни връхлети обратно като вълна.
Независимо дали сме израснали в Църквата или сме били обърнати във вярата по-късно през живота си, много от нас вероятно са си задавали трудни въпроси и са се съмнявали. Може да сме имали невероятни духовни преживявания, но сега да се чудим: Истински ли бяха тези духовни преживявания, или просто съм си въобразявала, че чувствам Духа? Ами ако всичко това просто не е истина? А какво се случва с въпросите ми, на които все още няма отговори? Как мога да остана в Църквата, ако вече не съм сигурна, че тя е истинна?
Аз бях изненадана, че за мен тези въпроси се появиха след като служих на мисия! Познавах истината с такава убеденост, че исках да отида и да проповядвам на другите за година и половина – а сега се съмнявах във всичко, което знаех и бях преподавала. Всичко е било напразно, ако не е истина. И така, беше ли истина всичко, което бях преподавала? Или просто исках да бъде истина? След като видях приятели да напускат Църквата и докато изпитвах трудности със собствената си вяра, аз се чудех дали не се бях самозалъгвала.
По време на съмненията ми, аз не спрях да ходя на църква или да спазвам заповедите, защото имах сериозни колебания. Вместо това, точно поради въпросите, които имах, се опитах да последвам съвета на президент Ръсел М. Нелсън да „увелича(вам) (своята) духовна способност да получава(м) лични откровения“1.
Знаех, че „нищо не разтваря небесата толкова, колкото съчетанието на увеличена чистота, стриктно подчинение, искрено търсене, ежедневно угощаване със словата на Христа в Книгата на Мормон и редовно отделяне на време за храмова работа и семейна история“2. Почувствах, че е от голямо значение да остана близо до Бог. В крайна сметка, Той бе Единственият, Който би могъл да има отговори на въпросите ми.
Историята на Юнис
Докато четях един ден Светии: историята на Църквата на Исус Христос в последните дни, се натъкнах на невероятната история на една жена от ранните дни на Възстановяването. Юнис Франклин изглежда е имала същите въпроси и тревоги.
Юнис била кръстена в Ню Йорк от мисионер, на име Илайджа Ейбъл. По време на кръщението си тя била истински обърната в Евангелието. Но после, след като Илайджа заминал да проповядва в Канада, Юнис започнала да се съмнява дали Евангелието и това, което вече била научила, било истина. Започнала да се чуди дали Джозеф Смит наистина бил пророк и дали Книгата на Мормон била истинно писание. Тя не могла да спи, мислейки, че може да е била измамена.
В един сън Господ показал на Илайджа тревогите на Юнис и той незабавно се върнал в Ню Йорк. Когато той почукал на вратата ѝ, Юнис била изумена – тя планирала да му каже, когато го види отново, че вече не вярвала. Вместо това го поканила да влезе. Когато Илайджа я поканил същата вечер на неговата проповед, тя се поколебала и не искала да отиде. Но накрая се предала и отишла да чуе какво щял да каже той.
В неговата проповед Илайджа цитирал 1 Петър 4:12, където пише: „Не се чудете на огненото изпитание, което идва върху вас, за да ви опита“. Огненото изпитание, което се опитало да унищожи вярата на Юнис, не успяло – нейните страхове бавно изчезнали, когато Юнис чула Илайджа да говори. Светии описва това по следния начин: „Убедеността, която била почувствала преди, отново я връхлетяла като вълна“3.
Убедеността връхлита обратно като вълна
Преживяването на Юнис наистина ми направи впечатление и размишлявах върху него отново и отново. Точно както Юнис, аз се поучих от простите и силни думи на Илайджа. Ние не трябва да се учудваме, че имаме въпроси по отношение на вярата си. Това е съвсем нормално. Докато истината може да е изглеждала в даден момент като изобилно излят дар от небесата, по-късно може да има моменти, когато изпитваме духовна суша. Можем да се питаме дали някога наистина сме усещали духовни потвърждения. Без все още да е получен отговор, ние можем да продължим да се молим за духовното потвърждение на откровението. Можем да търсим свидетелство, за да узнаем, че това, което е било истина вчера, е все още истина и днес. Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли учи: „Ако е било правилно, след като сте се молили и сте получили напътствие, то това е правилно и сега“. … Изправете се срещу съмненията си. Преодолявайте страховете си“4.
Като отваря отново вратата на своя приятел мисионер, дори когато се чуди защо би трябвало да го прави, Юнис отново отваря сърцето си. Господ отново можел да достигне Юнис и да ѝ помогне да почувства потвърждение за всичко, което веднъж вече е знаела. По подобен начин всеки от нас може да отваря вратата за вярата, дори когато страдаме от съмнения. Можем да продължим да правим правилните неща, търсейки откровение – дори, когато не сме сигурни защо го правим.
Ние позволяваме на тези неща да се случват, като продължаваме да правим малките неща, които Бог ни е казал, че са добри за душите ни. Освещаваме Господния ден и присъстваме на нашите събрания. Четем от Писанията, дори ако понякога това е само един стих. Слушаме химн или реч от конференция. Разказваме на Небесния Отец за нашите тревоги и надежди и Го молим да ни помага да узнаваме истината. Спазваме заповедите, покайваме се и търсим спътничеството на Светия Дух.
Ако нямаме нищо повече освен желанието да повярваме, ние все още можем да продължим да вършим малките неща и да позволим на това желание да действа в нас. Можем да оставим някакво местенце в сърцата си, за да израства повече вяра. (Вж. Алма 32:27.)
Какво знам
Въпреки че понякога съм се чудела, лутала и колебала, аз научих и отново научавах за себе си, че това е Църквата на Христос. Макар Джозеф Смит да е бил несъвършен човек, аз знам, че е бил вдъхновен пророк на Бог, който е пожертвал всичко и е направил всичко възможно. Знам също така, че Книгата на Мормон е истински древен ръкопис и свято Писание, запазено за нашите дни, специално за нас. Небесният Отец продължава да ми потвърждава тези истини всеки ден. Благодарна съм, че Той също е потвърдил на Юнис Франклин тези истини.
Знам, че като държим своите врати и сърца отворени за истината, Бог ще ни помага чрез Светия Дух да усещаме какво е истина и какво не. Духовните ни преживявания ще бъдат на момента неоспорими. И всеки път след това, когато чувстваме, че отново се прокрадват съмнения, ние можем да си припомняме как сме се чувствали. Точно както е станало при Юнис, убедеността ни за евангелските истини може да ни връхлита обратно като вълна.
Няма да ни се налага да живеем прекалено дълго с чувството за съмнение, ако просто държим на духовните си преживявания. Старейшина Нийл Л. Андерсън от Кворума на дванадесетте апостоли казва: „Връщайте (се) към своите свещени спомени. … Вярвайте, че те ви се дават от вашия Небесен Отец и Неговия Възлюбен Син. Позволявайте им да ви дават търпение в съмненията и разбиране в трудностите. Обещавам ви, че ако с желание осъзнавате и внимателно цените променящите живота духовни събития, ще имате много повече“5.
Аз знам, че за тези, които се стремят да имат нови духовни преживявания и да упражняват вяра в Христос, това обещание е истинно: „Който вярва в (Христа), никога няма да ожаднее“ (Йоан 6:35). Ще получаваме отговорите, от които се нуждаем. Можем да преминаваме през огнените изпитания, които Сатана ни изпраща. И през всички наши дни можем да останем верни на нашия любящ Бог.