„Да виждаме Божието лице в лицето на нашите врагове“, Лиахона, март/април 2022 г.
Да виждаме Божието лице в лицето на нашите врагове
Уроците от Стария завет относно преодоляването на конфликти могат да служат като модел за нашия живот.
Илюстрации от Дейвид Грийн
Като посредник при конфликти съм придобил много мъдрост относно това как да преобразувам конфликтите и да инициирам помирение, черпейки от примера и ученията на Исус Христос в Новия завет. Обаче Новият завет не е единствената книга с Писания, която ме е напътствала през моята кариера. В Стария завет има някои удивително дълбоки прозрения, които могат да ни помагат, когато сме въвлечени в разрушителен конфликт.
Какво представлява разрушителният конфликт? Това е, когато вследствие на нашата неспособност да решаваме проблемите съвместно с другите, ние нараняваме тях или себе си.
Страхът от болката съпътства както предусещането за разрушителен конфликт, така и последствията от него – страх да не изгубим любовта или желаната представа на хората за нас и страх от невъзможността да намерим решения за проблемите, които ни мъчат. Когато позволяваме на тези страхове да надделяват, вече не се чувстваме способни да решаваме проблемите си и често изпитваме отчаяние, срам или безпомощност.
Този вид конфликти плаши повечето хора, което в крайна сметка ни кара да използваме безполезни подходи като избягване, нагаждане или съревноваване в опита си да направим така, че конфликтът да изчезне. За съжаление, при разрушителните конфликти, нито един от тези подходи не върши работа.
Да, трябва да избягваме раздора (вж. 3 Нефи 11:29). Но ние никога не трябва да избягваме и да се отказваме от хората, с които сме в конфликт, или пък да ги атакуваме. Вместо това трябва да се учим как да обичаме хората, с които сме в конфликт. Това изисква да проявяваме милосърдие, чистата любов Христова, към нашите неприятели (вж. Мороний 7:47).
Исус учи, че да обичаме онези, които обичат нас, е лесно. Той също така казва: „Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят“(Maтей 5:44). Спасителят желае да се обичаме, както Той ни обича, и да бъдем съвършени като Него (вж. Йоан 13:34, 3 Нефи 12:48). Това може да означава да обичаме другите, дори когато подобна обич изглежда опасна. Може да се колебаем да постъпваме така, защото по природа се стремим да избягваме опасностите. Но когато решим да се отнасяме с любов към хора, които биха могли да ни наранят, ние преодоляваме страха и се изпълваме с милосърдие.
Този тип любов изисква да се изправяме безстрашно пред конфликтите. Изисква от нас да общуваме открито с хората, с които сме в конфликт, по начин, който „дълго търпи и е милости(в), … не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, … всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. … Любовта никога не отпада“ (1 Коринтяните 13:4–5, 7–8). Чрез милосърдието проявяваме любов към хората, с които сме в конфликт, без да е сигурно, че те ще постъпят по същия начин.
Любовта ни позволява да виждаме братята и сестрите, с които сме в конфликт, толкова ясно, че техните нужди и желания се изравняват по важност с нашите, независимо от тяхното отношение към нас. Ние ще правим всичко по силите си да намираме решения на проблемите, които удовлетворяват както техните, така и нашите нужди.
Две истории от Стария завет служат като чудесен пример за този вид любов.
Исав и Яков
Esau and Jacob Embracing (Исав и Яков се прегръщат), от Робърт T. Барет
В Битие 25 ставаме свидетели на семеен конфликт между двама братя, Исав и Яков, синовете на Исаак. Исав продава първородството си за една паница с леща (вж. Битие 25:30–31). По-късно, следвайки съвета на майка си, Яков се представя за Исав, за да получи последната благословия на Исаак (вж. Битие 27:6–29).
Исав намразва Яков и се зарича да убие брат си. Яков избягва да живее при чичо си Лаван. (Вж. Битие 27:41–45.) След време Яков има неприятности с чичо си и се принуждава да се върне у дома (вж. Битие 31). Яков знае, че това ще го изправи срещу Исав, който има повече воини. Той се страхува за живота си и за живота на своето семейство (вж. Битие 32:7–8).
В деня на срещата Яков изпраща огромен брой кози, камили, крави, овце и магарета като подарък за помирение. След това той се покланя седем пъти, докато се приближава към брат си. Исав реагира по неочакван за Яков начин. Исав заплаква, прегръща брат си и му казва, че няма нужда от подаръка за помирение.
Яков се трогва от любовта на Исав и отговаря:
„Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене.
Приеми, моля, подаръка ми, който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мен и имам всичко. И като настояваше, той го прие“ (Битие 33:10–11).
Три необходими условия, за да живеем в мир
В случая Яков олицетворява модела любов, който според мен е най-ефективният начин за помирение с хората, които сме засегнали или които нас са ни засегнали.
Псалми 85:10 описва условията за помирение: „Милост и вярност се срещнаха, правда и мир се целунаха“. Помирителната постъпка на Яков и Исав отговаря на условията, посочени в Псалми.
Изисква се Яков и Исав да проявят смелост, за да признаят истината, че не са врагове – а братя. Изисква се да проявят милост, за да си простят един на друг. Изисква се Яков да прояви праведност – онзи вид справедливост, който поправя нашите грешки или тези на другите – за да предложи на Исав част от своето имущество, с което е благословен. Исав и Яков успяват да заживеят в мир, когато тези три условия биват изпълнени.
Ние можем да следваме същия модел в нашия живот.
Когато сме въвлечени в разрушителен конфликт, страхът от конфликта и от другите хора може да ни вцепени или да ни накара да действаме по начини, които да влошат положението, вместо да го подобрят. Често се оправдаваме, че всичките ни усилия да спрем разрушителната инерция ще бъдат напразни. Претендираме цинично, че другите трябва да се променят.
Въпреки това, примерът на Яков ни предлага начин за разрешаване на такъв вид конфликти. Яков се бори със своя страх от брат си и от конфликт с него. В момента на срещата, Яков е по-загрижен да „се помири с брат си“, а не за „личните си интереси“, затова се обръща искрено и правдиво към Исав, за да го помоли да му прости прегрешенията. Сърцето на Исав, който някога е възнамерявал да убие Яков, се смекчава и се изпълва с милост и мир. Яков успява да обикне своя враг и по този начин да види „Божие(то) лице“, взирайки се в лицето на брат си.
Въпреки че този подход към конфликтите може да ни причини безпокойство, той е много по-ефективен за тяхното разрешаване от всякакви други начини. Христовата любов ни позволява да се отнасяме към хората, с които сме в конфликт, по начин, който коренно променя както нас, така и тях.
Йосиф и неговите братя
Joseph of Egypt (Йосиф от Египет), от Майкъл T. Малм
В поколението след това на Яков, забелязваме друг въздействащ пример за проявяване на любов от най-малкия син на Яков, Йосиф.
Като млад, Йосиф е продаден в робство от своите завистливи братя. Подобно на Исав, братята на Йосиф също смятат, че баща им си има любимец и че Йосиф се ползва с повече благоразположение. Поради тяхната злоба към него, Йосиф преживява големи страдания. Йосиф е откъснат от семейството си в продължение на години, става слуга и прекарва в тъмница известен период от време. Но Господ винаги му помага да преодолява своите несгоди и накрая той се превръща в могъщ управник на Египет. (Вж. Битие 37–45.)
Неговите братя също се борят с трудности и, по време на глад, идват в Египет, отчаяни и изнемощели. Когато се срещат с Йосиф, те не го разпознават и го умоляват за помощ.
Йосиф има пълното право да хвърли братята си в тъмница, за да въздаде справедливост. Те заслужават точно това. Вместо това, Йосиф избира да прояви милост – да им прости и да се отнесе с любов към тях.
„Елате близо до мене, моля ви“ – им казва той. „И те се приближиха. Той каза: Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет.
Сега не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота ви“ (Битие 45:4–5).
Йосиф не само прощава на братята си, но също така открива съзидателен замисъл в конфликта помежду им. Той вижда Божията ръка във всичко и че въпреки страданията, те всички успяват да устоят – „Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление“ (Битие 45:7).
Можем да използваме и подобен модел в своя живот, когато осъзнаем, че огорчението от конфликтите всъщност може да води до резултати, които да укрепват нашите семейства и общности, ако работим заедно за решаване на проблемите.
Всички ние ще имаме конфликти в живота си. Ще страдаме. Понякога неимоверно много. Винаги изпитвам страхопочитание към болката на другите, когато са въвлечени в конфликт, особено с обичани от тях хора. Въпреки това, не е задължително конфликтите да завършват с болка и страх.
Можем да изберем да гледаме на конфликта и на замесените в него хора по различен начин, така както постъпва Йосиф. Можем да изберем да заменим гнева, негодуванието и обвиненията с любов към враговете си.
Можем да изберем любовта вместо страха и да открием – подобно на Яков, Исав, Йосиф и неговите братя – че враговете ни са наши братя и сестри. Като се стремим да се помиряваме с тях, ние също ще можем да виждаме Божието лице.