„Аз избирам да слушам Него“, Лиахона, март/април 2022 г.
Гласове на светии от последните дни: Жени на вярата
Аз избирам да слушам Него
Когато една сестра спомена думата „торта“, докато споделяше свидетелството си, погледнах нагоре и започнах да слушам внимателно.
Родена съм в семейство на членове на Църквата, така че съм посещавала Неделното училище за деца и дейностите за младежи. Харесвах Неделното училище за деца заради песните и уроците там.
Обаче като тийнейджърка, свидетелството ми започна да отслабва, след като се преместих в нов район. Посещавах дейностите за младежи през повечето седмици, но се изолирах от другите и не вземах голямо участие. Не ми харесваше да ходя на църква в неделя, но го правех понякога. Осъзнах, че в действителност не съм обърната в Евангелието и неговите учения. Нямах мое собствено свидетелство.
Както обикновено, по време на събрание за пост и свидетелства, бях разсеяна. Не слушах внимателно, докато членовете на района даваха своите свидетелства, но казвах „амин“ в края на всяко от тях. Тогава една сестра излезе на амвона и започна да дава своето свидетелство. Когато тя спомена думата „торта“, погледнах нагоре и започнах да слушам внимателно.
„Аз винаги общувам с Небесния Отец, дори когато правя торта“ – каза тя. „Казвам малка молитва, за да може тортата да бухне и да стане хубава. Знам, че Бог отговаря на нашите молитви“.
Не се бях сещала за това свидетелство до деня, в който колата ни не запали, когато трябваше да отидем до магазина, за да си купим храна. В този момент си спомних думите на сестрата. Върнах се обратно в стаята си да моля Бог за помощ колата ни да запали. Коленичих и се помолих. Когато приключих с молитвата, взех ключовете на колата и ги завъртях в контакта. И тогава получих отговора на своята молитва – чу се звукът от запалването на колата.
Благодарение на този отговор на една проста молитва в момент, когато почти бях отпаднала от Църквата, успях да поема по пътека, която ми помогна да придобия лично свидетелство и да стана напълно обърната в Евангелието. Текстът на любимата ми песен от Неделното училище за деца, „Чувствам любовта на Спасителя“ 1 , се превърна в нещо повече от текст на песен за мен. Той се превърна в свидетелство, което наистина имам.
Сега се моля за всичко. И въпреки че отговорите на молитвите ми или моментът, в който идват, не винаги са според очакванията ми, все пак избирам да слушам Него, спомняйки си думите на Нефи: „Но ето, аз ви казвам, че трябва да се молите винаги и да не губите сили“ (2 Нефи 32:9).