„Какво в действителност означава благоговението“, Лиахона, март/април 2022 г.

Какво в действителност означава благоговението?

От Дестини Ярбро

Когато увеличаваме своето разбиране за благоговението, ние увеличаваме способността си да бъдем благоговейни дори и в най-нетипичните ситуации.

Благодарение на някои мои уникални преживявания, аз се замислих за значението на благоговението. Ето как Далин Х. Оукс, първи съветник в Първото президентство, го определя:

„Преклонението пред Бог изисква действия, но истинското преклонение включва определено поведение на ума.

Начинът на преклонение поражда най-дълбоките чувства на вярност, боготворене и благоговение. Преклонението обединява любовта и благоговението в състояние на отдаденост, която приближава нашите духове до Бог“ ¹ .

Какво ви идва на ум, когато размишлявате за благоговението? Проява на благоговение или на непочтителност са следните ситуации по време на събрание за причастие?

Дете рисува в книжката си за оцветяване.
Млад мъж носи слушалки, докато раздава причастието.
Мъж подскача и размахва ръцете си.
Млада жена играе на телефона си.
Мисионер внезапно се провиква.
Жена винаги седи във фоайето и никога не влиза в залата за събрания.
Мъж лежи на матрак на пътеката в залата за събрания.
Група членове издават силни звуци и жестикулират с ръце.
Девойка седи под стола си.
Жена се разхожда назад-напред в дъното на залата за събрания.

Повечето от нас биха се съгласили, че мисионер, който вика по време на събрание за причастие, е много по-непочтително от деца, които рисуват, за да се занимават. Но нека отделим малко време, за да споделим мислите си относно благоговението, като разгледаме тези 10 действителни ситуации, на които лично съм била свидетел по време на църковни събрания.

Дете рисува на църква. Тази практика е обичайна и се приема с разбиране от почти всички членове. Знаем, че това обикновено не е непочтително, освен ако не си позволим да се разсейваме от него.
Мъж раздава причастието, докато слуша музика на слушалките си. Това би било крайно неприемливо в повечето случаи. Но позволете ми да споделя „останалата част от историята“. Познавам един мъж, който има силно свидетелство, отслужил е мисия и е имал различни призования. През последните години обаче, той е с диагноза шизоафективно разстройство. Той носи слушалки, за да слуша тиха, успокояваща музика, което му помага да блокира постоянно появяващите се гласове в ума му. Той е в състояние да чувства Духа и благоговейно да служи на другите с помощта на своите слушалки.
Млад мъж подскача и размахва ръцете си. Останалата част от историята: Този ням брат с аутизъм се вълнува всеки път, когато види епископа на подиума. Той изразява своето вълнение, като ръкомаха и подскача.
Млада жена играе на телефона си. Останалата част от историята: Тази сестра се бори със своята социална фобия, като безшумно играе на телефона си. Всъщност така тя може по-добре да слуша с благоговение и да възприема посланията на говорителите, защото това разсейва нейното безпокойство.
Мисионер внезапно се провиква. Останалата част от историята: Докато бях в центъра за обучение на мисионери, един мисионер в моята зона беше болен от Синдром на Турет. На моменти той викаше в час, в трапезарията и по време на църковните събрания. Не приемахме неговото викане за непочтително; ние бързо разбрахме, че той е подготвен да служи, силно желае да споделя Евангелието и е изпълнен с Духа.
Жена седи във фоайето всяка седмица и никога не влиза в залата за събрания. Останалата част от историята: Докато работех за Църквата в Солт Лейк Сити, една сестра писа до нашия Отдел за хора с увреждания, че има посттравматично стресово разстройство, причинено от военната ѝ служба. Понеже звъненето на мобилен телефон (или друг внезапен шум) би могло да предизвика у нея пристъп, тя никога не седеше в залата за събрания, за да не нарани някого неволно.
Мъж лежи на матрак на пътеката в залата за събрания. Останалата част от историята: Когато се преместих в нов район, бях изненадана да видя един брат, лежащ на подвижно болнично легло в залата. Мъжът имаше множество увреждания и само така можеше да присъства на богослужение. Скоро разбрах, че това е обичайно за този район и бързо свикнах. Присъствието на мъжа не беше проява на непочтителност, а точно обратното. В края на краищата нали Спасителят излекувал човек, който бил спуснат на легло от приятелите си в препълнената къща? (Вж. Лука 5:18–20.)
Група членове издават силни звуци и жестикулират с ръце. Останалата част от историята: Конгрегациите на лишените от слух хора може да бъдат „шумни“ за чуващите посетители. В общността на лишените от слух не се счита за непочтително някой от тях да шуми, да се смее или да кашля силно, но се счита за непочтително членовете да разговарят с помощта на жестове за светски неща по време на събрание за причастие.
Девойка седи под стола си. Останалата част от историята: Когато бях тийнейджърка, едно момиче на моята възраст винаги сядаше под стола си по време на час. Тази млада сестра беше израснала в множество домове на приемни родители и се чувстваше в безопасност само в тясно пространство. Оттогава си давам сметка, че не може да очакваме от учениците да учат, когато имат пристъпи, провокирани от стрес, и необходимост да се отбраняват, да избягат, или да стоят като вцепенени. За да могат да учат, те трябва да се чувстват в безопасност и, най-вече, да чувстват любовта на Спасителя.
Жена се разхожда напред-назад във фоайето. Останалата част от историята: Тази жена всъщност съм аз. Повече от десетилетие страдам от тревожност, придружена както от пристъпи на тежка тревожност, така и от други здравословни проблеми. В такива моменти, единственият възможен начин да посещавам богослужение е, ако имам възможност да се движа. Да се разхождам или да си играя с някаква забавна дреболийка в ръцете понякога е единственият начин да мога да слушам говорителите и да чувствам Духа.

Сатана се възползва от факта, че невинаги знаем останалата част от историята, че невинаги разбираме с какви трудности се борят нашите братя и сестри ежедневно. Той иска да забравим, че повечето членове дават всичко от себе си, независимо как изглежда това в очите на другите. Ситуациите, които изброих по-горе може да са редки, но те са пример за голямата лична борба, която нашите братя и сестри членове водят, за да могат да идват на богослужение.

Убедена съм, че Сатана би искал да вярваме, че проблемите, различията или слабостите на другите пречат на нашето поклонение. В действителност открих, че точно в такива моменти, които изглеждат смущаващо, научавам най-много за любовта на моя Спасител.

Какво съм научила за благоговението

1. Благоговението е въпрос на избор и умение.

От мен зависи да чувствам благоговение. Много често не чувствам благоговение, защото допускам да се разсейвам. Като развивам духовната си дисциплина и тренирам духа си да се съсредоточава върху най-важното, аз съм по-способна да поемам пълна отговорност за взаимоотношенията си с моя Небесен Отец.

2. Благоговението се изпитва по различен начин от всеки отделен човек.

Един семеен приятел, който прекара в затвора 17 години, канеше Духа да присъства в неговата килия, като строеше сложни модели на храмове от хартия. Благоговението може да присъства във всяка ситуация, ако каним Духа.

3. Благоговението може да бъде насърчавано, но е въпрос на личен избор.

Благоговението се постига чрез вътрешна решимост за възпитаване на „нагласа за поклонение“. Можем да изпитваме благоговение, само когато искрено чувстваме и показваме любовта си към Господ и към другите членове. Моят баща веднъж ми каза, че когато поемаме отговорността за нашето благоговение, начинът ни на мислене се променя от „Пречиш на поклонението ми тук!“ на „Всичко е наред. Добре дошъл си тук. Не смущаваш моето благоговение, защото аз решавам дали да се чувствам благоговейно“. Тогава осъзнаваме, че не трябва да възприемаме действията на другите като пречка за личните ни взаимоотношения с нашия Спасител и Небесния Отец. Разбира се, поемането на лична отговорност за нашето благоговение не означава, че трябва да пренебрегваме начина, по който нашето поведение може да влияе на преживяванията на другите. Усилията ни да чувстваме лично благоговение могат да бъдат продължение на нашата любов към тях като наши братя и сестри.

Служението на Спасителя

Един красив пример за служение е историята, когато Спасителят проявява състрадание към мъжа, обсебен от легион бесове. Въпреки че мъжът вика и се разхожда без дрехи, Исус не отказва да го излекува. Едва след като бива излекуван, този мъж успява да седне „при нозете на Исус, облечен и с ума си“, молейки да остане заедно с Господ. (Вж. Лука 8:27–39, вж. също Марк 5:1–20.)

По същия начин Исус не казва на момчето с нечист дух да спре да се тръшка, запеня и скърца със зъби, преди да го излекува (вж. Марк 9:17–27). Той вижда тези състояния като физически, а не като духовни недостатъци. Исус се отвръща само от фарисеите, защото поради престорената си праведност и гордост те не могат да бъдат изцелени.

Когато вие и аз разширяваме разбирането си за благоговението, ще можем по-добре да преподаваме и служим като Спасителя. Ще помним, че ценността на всяка душа е огромна в Божиите очи (вж. Учение и завети 18:10). Ще можем да изпитваме благоговение дори и в най-нетипичните ситуации.

Вероятно представата на Господ за благоговение не е да седим неподвижно и да говорим тихо, а по-скоро да сме в състояние на покой на ума и със смекчени сърца.

Авторката живее в щата Тексас, САЩ.