Нека вършенето на добро бъде нещо обичайно за нас

Старейшина Рафаел Е. Пино

От Седемдесетте

Ако сме постоянни и непоклатими във вършенето на добри дела, нашите обичаи ще ни помагат да оставаме на заветната пътека.

Винаги ще бъда благодарен за назначенията ми в Църквата, които са ми давали възможност да живея в различни страни. Във всяка от тях съм откривал голямо разнообразие и изключителни хора с различни обичаи и традиции.

Всички имаме обичаи и традиции, които са лични, семейни или характерни за общността, в която живеем, и се надяваме да запазим всички онези от тях, които са в съответствие с принципите на Евангелието. Обичаите и традициите, които са поучителни, са в основата на усилията ни да оставаме на заветната пътека, а онези, които се явяват пречка, ние трябва да отхвърляме.

Обичаят е практиката или често повтарящият се и привичен начин на мислене на даден човек, култура или народ. Често разпознаваме като обичайни нещата, за които си мислим или правим по навик.

Нека ви дам пример: Патрисия, моята скъпа съпруга, обича да изпива водата на кокосовия орех, а след това да го изяжда. При първото ни посещение в Пуебла, Мексико, отидохме на място, където си купихме кокосов орех. След като му изпи водата, съпругата ми помоли да го разрежат и да ѝ донесат месестата му част. Когато го донесоха, кокосът беше червеникав. Бяха го поръсили с чили на прах. Сладък кокос с чили! Стори ни се много странно. Но по-късно си дадохме сметка, че ние двамата бяхме странните в случая, защото не ядяхме кокоса с чили. В Мексико обаче тази практика е нещо съвсем обичайно.

При един друг случай в Бразилия се хранехме с приятели, когато те ни сервираха авокадо. Точно когато се канехме да го поръсим със сол, нашите приятели ни попитаха: „Какво правите? Вече го поръсихме със захар!“. Авокадо със захар! Стори ни се толкова странно. Но след това разбрахме, че ние двамата бяхме странните в случая, защото не ядяхме авокадо със захар. В Бразилия авокадо, поръсено със захар, е нещо обичайно.

Това, което е нормално за едни, може да е странно за други, в зависимост от техните обичаи и традиции.

Кои обичаи и традиции са нормални в нашия живот?

Президент Ръсел М. Нелсън казва: „Днес често се говори за „една нова действителност“. Ако наистина искате да поставите началото на „една нова действителност“, ви каня все по-пълно да обръщате своите сърца, умове и души към нашия Небесен Отец и Неговия Син, Исус Христос. Нека това да бъде вашата нова действителност“ („Една нова действителност“, Лиахона, ноем. 2020 г., с. 118).

Тази покана е към всички. Няма значение дали сме бедни или богати, образовани или не, стари или млади, болни или здрави. Той ни кани да позволяваме обичайни в живота ни да бъдат онези неща, които ни помагат да оставаме на заветната пътека.

Няма държава, в която да има само добри и достойни за възхищение неща. Затова, както Павел и пророкът Джозеф Смит учат:

„Ако има нещо добродетелно, хубаво или достойно за похвала, ние го търсим“ (Символът на вярата 1:13).

„Ако има нещо похвално – това зачитайте“ (Филипяните 4:8).

Забележете, че това е увещание, а не просто коментар.

Бих искал всички ние да размишляваме за малко над нашите обичаи и как те влияят на семействата ни.

Сред прекрасните навици, които следва да са нещо обичайно за членовете на Църквата, са следните четири:

1. Лично и семейно изучаване на Писанията. За да се обърне във вярата към Господ Исус Христос, всеки човек носи отговорността да се учи на Евангелието. Родителите носят отговорност да учат децата си на Евангелието (вж. Учение и завети 68:25, 93:40).

2. Лична и семейна молитва. Спасителят ни заповядва да се молим винаги (вж. Учение и завети 19:38). Молитвата ни позволява да общуваме лично с нашия Небесен Отец в името на Неговия Син Исус Христос.

3. Посещаване на събранията за причастие всяка седмица (вж. 3 Нефи 18:1–12, Мороний 6:5–6). Ние правим това, за да си спомняме за Исус Христос, като вземаме от причастието. Чрез този обред членовете на Църквата подновяват сключения завет да вземат върху си името на Спасителя, да си спомнят винаги за Него и да спазват Неговите заповеди (вж. Учение и завети 20:77, 79).

4. Често участие в храмова работа и работа по семейна история. Чрез тази работа семействата се свързват и запечатват за вечността (вж. Учение и завети 128:15).

Как се чувстваме, когато чуем тези четири неща? Те част ли са от обичайния ни живот?

Има много други традиции, които може да са част от обичайното за нас и които позволяват на Бог да надделява в живота ни.

Как можем да определяме кои неща да бъдат обичайни за нас и за нашето семейство? Откриваме такъв модел в Писанията. В Мосия 5:15 се казва: „Бих желал да останете постоянни и непоклатими, винаги изобилстващи на добри дела“.

Много ми харесват тези думи, защото нещата, които стават обичайни за нас, са нещата, които правим многократно. Ако сме постоянни и непоклатими във вършенето на добри дела, нашите обичаи ще са в хармония с принципите на Евангелието и ще ни помагат да оставаме на заветната пътека.

Президент Нелсън също съветва: „Живейте във вашата нова действителност, като се покайвате ежедневно. Стремете се да бъдете все по-чисти в мисли, слова и на дела. Служете на другите. Гледайте на нещата от вечна перспектива. Увеличавайте своите призования. Братя и сестри, каквито и да са вашите трудности, живейте всеки ден така, че да бъдете все по-подготвени да срещнете вашия Създател“ („Една нова действителност“, с. 118).

За мен и съпругата ми Патрисия вече не е странно да ядем кокос с чили и авокадо със захар – всъщност много ни харесва. Обаче възвисяването има много по-дълбоко духовно значение в сравнение с определен вкус; възвисяването е свързано с вечността.

Моля се обичайните за нас неща да ни позволяват да изпитваме това състояние на „нескончаемо щастие“ (Мосия 2:41), обещано на онези, които спазват Божиите заповеди и когато правим това, ние ще можем да кажем: „И стана така, че ние заживяхме щастливо“ (2 Нефи 5:27).

Братя и сестри, свидетелствам за 15-те мъже, които подкрепяме като пророци, гледачи и откровители, в това число и нашия възлюбен пророк, президент Ръсел М. Нелсън. Свидетелствам, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е истинна. Преди всичко свидетелствам за Исус Христос, нашия Спасител и Изкупител, в името на Исус Христос, амин.