Чистосърдечно
Ние трябва да бъдем последователи на Исус, които са радостни и чистосърдечни в своя път на ученичеството.
Понякога е полезно да знаем какво да очакваме.
Към края на земното Си служение Исус казва на Своите апостоли, че се задават трудни времена. Но Той също казва: „Внимавайте да не се смущавате“.1 Да, Той ще си тръгне, но няма да ги остави сами.2 Той ще изпрати Своя Дух, за да им помага да помнят, да бъдат решителни и да намират мир. Спасителят изпълнява обещанието Си към нас да бъде със Своите ученици, но ние трябва непрестанно да гледаме към Него, за да можем да разпознаваме Неговото присъствие и да му се радваме.
Учениците на Христос винаги са имали трудни моменти.
Една моя приятелка ми изпрати стара статия от Nebraska Advertiser, вестник от Средния запад на САЩ, отпечатана на 9 юли 1857 г. В нея пишеше: „Рано тази сутрин група мормони преминаха от тук по пътя си към Солт Лейк. Жените (със сигурност не особено женствени) дърпаха ръчни колички като зверове, една от тях се подхлъзна и падна в черната кал, което предизвика леко забавяне на движението, а малките деца вървяха упорито, облечени със странни и непознати за нас дрехи, и изглеждаха също толкова решени да продължат като майките си“3.
Много мислех за тази паднала в калта жена. Защо е дърпала сама? Самотна майка ли е била? Какво ѝ е дало вътрешната сила, решителността и упоритостта да предприеме такова изтощително пътуване през калта, дърпайки всичките си притежания в ръчна количка към неизвестен дом в пустинята, докато странични наблюдатели ѝ се подиграват?4
Президент Джозеф Ф. Смит говори за вътрешната сила на тези жени пионери, казвайки: „Можеше ли някоя от тези жени да бъде отклонена от своите убеждения в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни? Можеше ли да се породи съмнение в съзнанието им относно мисията на пророка Джозеф Смит? Можеше ли да бъдат заслепени по отношение на божествената мисия на Исус Христос, Сина Божий? Не, за нищо на света нямаше да е възможно. Защо? Защото те знаеха. Бог им беше открил това и те го разбираха, и нямаше сила на земята, която да ги отклони от това, което знаеха, че е истина“5.
Братя и сестри, призивът към нас в наши дни е да бъдем такива мъже и жени – ученици, които търсят дълбоко, за да намират сила да продължават да дърпат, когато са призовани да вървят през пустошта, ученици с убеждения, открити им от Бог, последователи на Исус, които са радостни и чистосърдечни в своето лично пътуване на ученичеството. Като ученици на Исус Христос, ние вярваме и можем да израстваме в три важни истини.
Първо, можем да спазваме сключените завети, дори когато не е лесно
Когато вашата вяра, вашето семейство или бъдещето ви са подложени на изпитание, когато се чудите защо животът е толкова труден, след като давате най-доброто от себе си да живеете според Евангелието, помнете, че Господ ни е казал да очакваме трудности. Трудностите са част от плана и наличието им не означава, че сме изоставени; те са част от това да бъдем Негови6. Все пак Той е „човек на скърби и навикнал на печал“7.
Разбирам, че Небесният Отец се интересува повече от моя напредък като ученик на Исус Христос, отколкото от моето удобство. Може би не винаги ми се иска да е така, но е така!
Животът в удобство не ни дава сила. Силата, от която се нуждаем, за да удържим на темпото в наши дни, е Господната сила, а Неговата сила произтича от сключените завети с Него8. Да се осланяме на вярата си, когато вървим срещу силни насрещни ветрове – искрено да се стремим всеки ден да вършим това, което сме сключили завет със Спасителя да вършим, дори когато и особено когато сме изморени, притеснени или терзани от смущаващи въпроси и проблеми – така постепенно получаваме Неговата светлина, Неговата сила, Неговата любов, Неговия Дух и Неговия мир.
Смисълът на това да вървим по заветната пътека е да се доближаваме до Спасителя. Той е смисълът, а не постигането на безупречен напредък. Това не е състезание и не бива да сравняваме пътя си с този на другите. Дори когато се спъваме, Той е с нас.
Второ, можем да действаме с вяра
Като ученици на Исус Христос ние разбираме, че вярата в Него изисква дела – особено в трудни моменти9.
Преди много години моите родители решиха да сложат нов мокет в къщата. Вечерта преди да пристигне новият мокет, майка ми помоли братята ми да изнесат мебелите и да махнат мокетите в спалните, за да може новият да бъде поставен. Сестра ми Емили, която тогава беше на седем години, вече спеше. И така, докато тя спеше, те тихичко изнесоха мебелите от нейната стая, освен леглото ѝ, след което отлепиха мокета. Както големите братя понякога правят, те решиха да си направят шега с нея. Те махнаха всички нейни неща от дрешника и от стените, така че стаята остана празна. След това написаха бележка и я закачиха на стената: „Скъпа Емили, преместихме се. Ще ти пишем след няколко дни и ще ти кажем къде сме. С обич, твоето семейство“.
На другата сутрин, когато Емили не дойде за закуска, братята ми отидоха да я намерят, а тя си беше там – сама и тъжна зад затворената врата. Емили си спомня за преживяването по-късно: „Бях съкрушена. Но какво щеше да стане, ако просто бях отворила вратата? Какво щях да чуя? Какво щях да помириша? Щях да разбера, че не съм сама. Щях да знам, че съм обичана. Изобщо не ми дойде на ум да направя нещо, за да променя ситуацията. Просто се отказах и останах в дрешника си разплакана. А ако само бях отворила вратата“10.
Сестра ми си е направила извод въз основа на това, което е видяла, но то не е било отражение на действителността. Не е ли интересно как ние, подобно на Емили, можем да бъдем толкова надвивани от тъга или болка, отчаяние, тревога, самота, гняв или разочарование, че дори да не се сещаме просто да направим нещо, да отворим вратата, да действаме с вяра в Исус Христос?
Писанията са пълни с примери за мъже и жени, ученици на Христос, които се изправят пред невъзможното и просто действат – изправят се с вяра и тръгват11.
На прокажените, които търсят изцеление, Исус казва: „Идете, покажете се на свещениците“. И като отиваха, се очистиха“12.
Те отиват да се покажат на свещениците, все едно вече са изцелени, а докато действат, това наистина се случва.
Също искам да ви кажа, че ако мисълта за действие посред болката ви се струва невъзможна, нека вашето действие бъде да потърсите помощ – от приятел, роднина, ръководител в Църквата или специалист. Това може да бъде първа крачка към надеждата.
Трето, можем да бъдем чистосърдечни и радостни в своята отдаденост13
Когато трудните моменти дойдат, се опитвам да си спомням, че съм избрала да следвам Христос преди да дойда на земята, и че проблемите с вярата, здравето и издържливостта ми са част от причината да съм тук. И определено не трябва никога да мисля, че настоящите изпитания поставят под въпрос любовта на Бог към мен, или да им позволявам да превърнат вярата ми в Него в съмнение. Изпитанията не означават, че планът се проваля – те са част от плана, за да ми помагат да търся Бог. Аз ставам по-подобна на Него, когато устоявам търпеливо, и се надявам, като Него, когато страдам, да се моля по-искрено14.
Исус Христос е съвършен пример в това как обича Отца с цялото Си сърце и как върши Неговата воля, независимо от цената15. Искам да следвам Неговия пример, като правя същото.
Вдъхновена съм от чистосърдечното всеотдайно ученичество на вдовицата, която пуска двете си лепти в съкровищницата на храма. Тя дава всичко, което има16.
Исус Христос вижда изобилието на даденото от нея, докато другите виждат само какво не ѝ достига. Това се отнася и за всеки един от нас. Той не вижда недостатъците ни като провал, а като възможност да упражняваме вяра и да израстваме.
Заключение
Скъпи мои приятели, ученици на Исус Христос, от все сърце аз избирам да бъда с Господ. Избирам да бъда с Неговите избрани служители – президент Ръсел М. Нелсън и другите апостоли – те говорят от Негово име и са пазители на обредите и заветите, които ме свързват със Спасителя.
Когато се спъвам, ще продължа да се изправям, разчитайки на милостта и укрепващата сила на Исус Христос. Ще остана в завета си с Него и ще намирам отговори на въпросите си чрез изучаване на Божието слово, чрез вяра и с помощта на Светия Дух, на чието водачество се уповавам. Ще търся Неговия Дух всеки ден, като върша малките и прости неща.
Това е моята пътека на ученичеството.
И до деня, когато раните от дните на земния живот бъдат изцелени, аз ще чакам Господа и ще се уповавам на Него – на определеното от Него време, на Неговата мъдрост, на Неговия план17.
Рамо до рамо с вас, аз искам да бъда с Него завинаги. Чистосърдечно. Знам, че когато обичаме Исус Христос с цялото си сърце, Той ни дава всичко в замяна18. В името на Исус Христос, амин.