В партньорство с Господ
Възстановеното Евангелие на Исус Христос провъзгласява принципа на пълното партньорство между жена и мъж, както в земния живот, така и във вечността.
Още през първите няколко месеца от брака ни скъпата ми съпруга изрази желанието си да учи музика. С намерението да докосна сърцето на любимата си и да я зарадвам, ѝ организирах голяма изненада. Отидох в магазин за музикални инструменти и ѝ купих пиано като подарък. С вълнение сложих бележката за поръчката в кутия с красива панделка и ѝ я дадох, очаквайки вълна от благодарност към нейния изключително любящ и внимателен съпруг.
Когато тя отвори онази малка кутийка и видя съдържанието ѝ, ме погледна с обич и каза: „О, скъпи, ти си чудесен! Но нека ти задам един въпрос: Това подарък ли е или задлъжняване?“. След като се посъветвахме заедно относно изненадата, решихме да отменим поръчката. Подобно на много младоженци, живеехме с това, което можехме да изкараме като студенти. Това преживяване ми помогна да осъзная колко важен е принципът на пълното партньорство в семейните взаимоотношения и как неговото прилагане може да помага на мен и съпругата ми да бъдем едно сърце и един ум1.
Възстановеното Евангелие провъзгласява принципа на пълното партньорство между жената и мъжа, както в земния живот, така и във вечността. Въпреки че всеки има специфични качества и божествено постановени отговорности, жената и мъжът изпълняват еднакво уместни и значими роли в Божия план на щастие за Неговите чеда.2 Това е видно от самото начало, когато Господ заявява, че „не е добре човекът да бъде сам, затова (Той) ще му създа(де) подходящ помощник“3.
В плана на Господ „подходящ помощник“ е спътница, която би вървяла рамо до рамо с Адам в пълноправно партньорство.4 Всъщност, Ева е небесна благословия в живота на Адам. Чрез своята божествена природа и духовни качества, тя вдъхновява Адам да работи в партньорство с нея за осъществяването на плана на Бог за щастието на цялото човечество5.
Нека обмислим два основополагащи принципа, които укрепват партньорството между мъжа и жената. Първият принцип е, че всички сме равни пред Бог6. Според учението на Евангелието, различията между жената и мъжа не отменят вечните обещания, които Бог е подготвил за Своите синове и дъщери. Във вечността никой човек няма по-големи възможности за селестиална слава от друг човек7. Самият Спасител кани всички нас, Божиите чеда, „да дойд(ем) при Него и да взем(ем) от Неговата добрина, и Той не отказва на никого, който идва при Него“8. Затова в този смисъл всички се считаме за равни пред Него.
Когато брачните партньори разбират и живеят според този принцип, никой не се счита за президент или вицепрезидент на семейството си. Няма по-висшестоящ или по-нисшестоящ партньор в брачните взаимоотношения и никой не върви пред или зад другия. Те вървят рамо до рамо, като равни, като божествени потомци на Бог. Те стават едно в мисли, желания и цел с нашия Небесен Отец и Исус Христос9, като водят и напътстват семейството заедно.
В едно равностойно партньорство „любовта не е притежание, а участие, … част от онова съвместно създаване, което е нашето човешко призвание“10. „Когато съпругът и съпругата истински участват, те сливат усилията си в синергично единство на „вечно господство“, което „без принудителни средства“ ще се влива в техния духовен живот и този на потомството им „вовеки веков“11.
Вторият принцип, свързан с това, е златното правило, на което учи Спасителят в проповедта на планината: „И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях“12. Този принцип показва, че трябва да има отношение на взаимност, реципрочност, единство и взаимозависимост, а в основата му е втората голяма заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си“13. Той се слива с други Христови качества като дълготърпение, благост, кротост и доброта.
За да разберем по-добре приложението на този принцип, можем да разгледаме свещената и вечна връзка, установена между Бог и нашите първи родители Адам и Ева. Те стават една плът14, създавайки единство, което им позволява да вървят заедно с уважение, благодарност и любов, забравяйки за себе си, като всеки търси благополучието на другия по време на пътуването си към вечността.
Към същите тези качества се стремим и ние, за да имаме единни бракове днес. Чрез запечатването в храма жената и мъжът влизат в светия ред на брака в новия и вечен завет. Чрез този ред на свещеничеството им се дават вечни благословии и божествена сила, за да ръководят делата на семейството, докато живеят според сключените завети. Оттук нататък те вървят напред, зависейки един от друг и в пълно партньорство с Господ, особено по отношение на всяка от техните божествено постановени отговорности да се грижат за семейството си и да председателстват в него15. Грижата и председателството са взаимносвързани и припокриващи се отговорности, което означава, че майките и бащите „са задължени да си помагат като равностойни партньори“16 и да споделят балансираното ръководство на своя дом.
„Отглеждането включва грижа, обучение и подкрепа“ към членовете на семейството, което постигаме, като им помагаме „да учат принципите на Евангелието и да развиват вяра в Небесния Отец и Исус Христос“ в изпълнена с обич среда. Да председателстваме означава „да помага(ме) на членовете на семейството да се завърнат в Божието присъствие. Извършва се чрез служба и обучение с благост, кротост и чиста обич“. То също така включва „водене на членовете на семейството в редовна молитва, изучаване на Евангелието и други аспекти на поклонението. Родителите работят в единство“, следвайки примера на Исус Христос, „при изпълнението на тези (две велики) отговорности“17.
Важно е да се отбележи, че ръководенето в семейството следва патриархален модел, който в някои аспекти се отличава от свещеническото ръководство в Църквата18. Патриархалният модел е свързан с това, че съпругите и съпрузите отговарят директно пред Бог за изпълнението на своите свещени отговорности в семейството. Това изисква пълно партньорство и готовност за спазване на всеки принцип на праведността и отговорността, като така се осигуряват възможности за развитие в среда на любов и взаимопомощ19. При тези специални отговорности не се загатва за йерархия и абсолютно се изключва каквото и да било насилие или неправомерно упражняване на власт над другия.
Животът на Адам и Ева, след като напускат Едемската градина, красноречиво разкрива идеята за взаимозависимост между майката и бащата при грижата за семейството и председателството в него. Както учим от книгата на Моисей, те работят заедно, като обработват земята с пот на челото, за да се грижат за физическото благосъстояние на семейството си20, имат деца на земята21, заедно призовават името на Господ и чуват гласа Му „откъм Едемската градина“22, приемат дадените им от Господ заповеди и заедно се стремят да им се подчиняват23. След това те правят тези неща „знайн(и) … на синовете и дъщерите си“24 и „не престава(т) да призовават Бога“ заедно според нуждите си25.
Мои скъпи братя и сестри, грижата и председателството са привилегии и не се ограничават до конкретен човек. Един човек може да има отговорност за нещо, но да не е единственият, който го върши. Когато любящите родители разбират добре тези две съществени отговорности, те ще се стремят заедно да пазят и да се грижат за физическото и емоционалното благополучие на децата си. Те също така помагат на децата да преодоляват духовните опасности в наши дни, като ги подхранват с доброто слово на Господ, както е разкрито на Неговите пророци.
Въпреки че съпругът и съпругата се подкрепят един друг в своите божествено постановени отговорности, „недееспособност, смърт или други обстоятелства могат да изискват индивидуално приспособяване“26. Понякога единият или другият брачен партньор има отговорността за известен период от време или постоянно да изпълнява едновременно и двете роли.
Наскоро се срещнах със сестра и брат, всеки от които живее в такива обстоятелства. Като самотен родител, всеки от тях в рамките на семейството си и в партньорство с Господ е решил да посвети живота си на духовните и материални грижи за децата си. Въпреки разводите те не са забравили важността на сключените в храма завети с Господ, а също и Неговите вечни обещания. И двамата търсят помощта на Господ във всичко, докато постоянно се стремят да устояват на трудностите и да вървят по заветната пътека. Те се уповават, че Господ ще се грижи за нуждите им не само в този живот, но и във вечността. И двамата се грижат за децата си, като ги учат с благост, кротост и чиста любов, дори и докато преминават през трудни обстоятелства в живота. От това, което знам, тези самотни родители не обвиняват Бог за бедите си. Вместо това те гледат напред със съвършена и светла надежда и увереност в благословиите, които Господ е подготвил за тях27.
Братя и сестри, Спасителят даде съвършения пример как да постигаме единство, да сме в хармония с целта и учението на нашия Небесен Отец. Той се моли в полза на Своите ученици, казвайки: „Да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно… за да бъдат едно, както и Ние сме едно“28.
Свидетелствам ви, че когато ние, мъже и жени, работим заедно в истинско и равностойно партньорство, ще се радваме на единството, на което учи Спасителят, като изпълняваме божествените отговорности в своите брачни взаимоотношения. В името на Исус Христос ви обещавам, че сърцата ни ще бъдат „обвързани в единство и любов един към друг“29, че ще намираме повече радост в своето пътуване към вечния живот, а способността ни да си служим един на друг и един с друг значително ще се увеличава30. Свидетелствам за тези истини в святото име на Спасителя Исус Христос, амин.